Решение № 10583 от 8.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1052/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Г. В. Л., подадена чрез адвокат С. Русанова против Решение 2037/17.11.2023 г., постановено по административно дело 2385/2023 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед РД-15-937/07.08.2023 г. на Министъра на здравеопазването. В касационната жалба се изложени съображения за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се уважи жалбата и се отмени процесната заповед. Касационната жалба се поддържа от адвокат Русанова, която моли да бъде уважена. Ответната страна, Министърът на здравеопазването се представлява от юрисконсулт Н. Цветкова която оспорва касационната жалба и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество жалбата е основателна. Предмет на съдебен контрол е Заповед РД-15-937/07.08.2023 г. на Министъра на здравеопазването, с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение с Г. В. Л., заемащ длъжността главен секретар на Министерство на здравеопазването. Като фактическо основание в заповедта е посочено, че служителят не притежава седем години професионален опит на ръководна позиция, изискващ се за заемане на длъжността и присъдения му ранг IV старши е неправилно присъден. Първостепенният съд е развил доводи за законосъобразност на оспорената заповед, като издадена от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Приел е, че жалбоподателят не отговоря на изискването за заемане на длъжността според т. 2 от Класификатора на длъжностите в администрацията от 7 години професионален опит. За да достигне до този извод, съдебният състав не е признал опитът натрупан от Л. на заеманата от него длъжност председател на съвета на директорите в търговско дружество, като такъв, който да е положен в област или области, които да са в сферата на здравеопазването или близка до целите на министерството на здравеопазването дейност, включваща ръководни функции. Настоящият касационен състав не споделя възприетите от административния съд правни изводи относно отсъствие на необходимия за заемане на длъжността професионален опит от 7 години. Няма спор по делото, че общият осигурителен и трудов стаж на жалбоподателя надхвърля 7 години, от които е заемал следните длъжности : юрисконсулт в Луксор АД за период от 8 години, председател на съвета на директорите за период от 6 години, 1 месец и 4 дни и общо 4 години и 3 месеца в държавната администрация - като началник на политическия кабинет на министъра на финансите, директор на дирекция Търговски дружества и собственост в министерство на здравеопазването, главен експерт ГД ЕФК в министерство на икономиката, както и главен секретар на министерство на здравеопазването в продължение на 1 година, 2 месеца и 22 дни. След съпоставяне на основните функции и задължения, посочени в длъжностната характеристика за заемане на длъжността главен секретар на МЗ, с тези в длъжностната характеристика за председател на съвета на директорите в Луксор АД се установява, че и двете длъжности са свързани с планиране, организиране, управление и контрол на административни, финансови и човешки ресурси. При така установения професионален опит на служителя, съдът неправилно е тълкувал и приложил относимата за случая разпоредба на чл. 2, ал. 2 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията. Съгласно т. 2 от Класификатора на длъжностите в администрацията, едно от изискванията за заемане на длъжността главен секретар на министерство , което е спорното в случая е професионален опит от 7 години. Според даденото в чл. 2, ал. 2 от НПКДА определение на понятието професионален опит , това е времето през което служителят е извършвал дейност в област или области, които са свързани с функциите, определени в длъжностната характеристика за съответната длъжност. Противно на възприетото от административния орган и съдът, не се изисква сходство между сферата от обществения живот, в която е натрупан опитът и заеманата длъжност, а свързаност с функциите, вменени за тази длъжност. Неправилни са съжденията, че този опит непременно следва да е натрупан в сферата на здравеопазването, в еднакви по численост структури и в държавната администрация. Такова изискване не е разписано изрично в цитираната норма, която не може да се тълкува разширително. Предвидено е единствено придобитият професионален опит да е от дейност, свързана с функциите на новата длъжност, каквато свързаност е налице, както се каза по-горе. Под понятието област, свързана с функциите за съответната длъжност, попадат именно придобитите умения, знания, опит и компетентности. Това разрешение съответства и на обстоятелството, че в изискванията за заемане на всички ръководни длъжности има предвиждане за професионален опит, каквото има и за най-ниската ръководна длъжност по КДА. Липсва правна и житейска логика, изискуемият опит да е натрупан единствено и само в същата сфера от обществения живот и на ръководна длъжност, тъй като едно такова разбиране би довело до изначална невъзможност да бъде придобит какъвто и да е професионален опит за заемане на ръководна длъжност в конкретната държавна администрация. В този смисъл мотиви се съдържат в Решение 1463/04.02.2019 г. по адм.д. 8397/2018 г., Решение 8820/23.07.2021 г. по адм.д. 11546/2020 г., Решение 7745/19.08.2022 г. по адм.д. 3664/2022 г., Решение 6659/21.06.2023 г. по описа на Върховния административен съд, V о. Предвид изложеното, се налага изводът, че служителят отговаря на изискването за заемане на длъжността от 7 години професионален опит, като това обстоятелство определя и наличието на съответния за тази длъжност ранг IV старши, на основание чл. 74, ал. 3 ЗДСл, следователно заповедта, с което му е прекратено служебното правоотношение на основание чл. 107, ал. 1, т. 7 ЗДСл е незаконосъобразна. Съдебното решение е постановено при неправилно приложение на закона, което налага да бъде отменено. Предвид установената по-горе незаконосъобразност на обжалвания пред първоинстанционния съд административен акт, постановен в нарушение на материалния закон отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК, следва да бъде постановено ново решение, с което този акт бъде отменен. При този изход на спора, на касационния жалбоподател се дължи присъждане на сторените от него разноски пред двете съдебни инстанции в доказан размер от 1080 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Второ отделение