Решение № 2705 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14201/2008 г.

Решение № 2705 от 26.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14201/2008 г., VI о., докладчик съдията Маргарита Славова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 118 ал. II и чл. 55 ал. I от КСО. Образувано е по касационна жалба на "Натали-МА"ЕООД гр. Добрич, представлявано от управителя Наталия Младенова Арнаудова, против Решение № 130/8.10.08 г., постановено по адм. д. № 111/2008 г. на Административен съд гр. Добрич, с което е отхвърлено оспорване на Решение № 33/14.12.07 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Добрич, потвърждаващо Разпореждане № 90/31.10.07 г. на длъжностното лице по чл. 60 ал. I КСО при РУ"СО" гр. Добрич, за приемане на станалата злополука на 03.09.07 г. с починалото лице Живко Иванов Симеонов, за трудова. В жалбата се навеждат касационни основания по смисъла на чл. 209 т. 3 АПК, като се поддържа становище, вкл. в писмена защита, че обжалваното съдебно решение е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до компрометиране на фактите, легнали в основата на решаващите изводи на съда, а следователно и до неправилното приложение на материалния закон. Твърди се, че с първоначалното оспорване на Решението на ръководителя на ТП на НОИ, е атакувана основата на административния акт, като е поддържано възражение за липса на трудовоправна връзка между дружеството - касационен жалбоподател и пострадалото лице, за установяването на което твърдение АС гр. Добрич незаконосъобразно е отказал събирането на допустими доказателства. Оспорвани са били и констатациите в Протокол № 9/2007 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 3.09.07 г. с Живко Иванов Симеонов, с цел преодоляване на презумираната от закона доказателствена сила (чл. 58 ал. VI КСО), но нарушавайки правилата на чл. 170 и чл. 171 АПК, първоинстанционният съд е възпрепятствал надлежното упражняване на това процесуално право от страна на касатора. Поради горното счита, че правораздавателният акт е и неправилен, тъй като не съответства на действителното правно положение, поради допуснати пороци при установяването на правнозначимите за материалния спор факти. Поддържа становище, че при отстраняване на процесуалните нарушения и при гарантиране правото на справедлив процес за касационния жалбоподател, ще бъдат събрани доказателства, дестабилизиращи основата на обжалвания правораздавателен акт, което ще обоснове и различен от постановения резултат, поради което моли за неговата отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът по касация - Директорът на ТП на НОИ гр. Добрич не изразява становище по жалбата. Заинтересованите страни - Мариян Живков Симеонов, Ивелина Живкова Симеонова и Здравка Йорданова Симеонова, не се представляват и не ангажират становище по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Върховният административен съд, Шесто отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и е процесуално допустима. Настоящият състав, прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение, с оглед релевираните с касационната жалба отменителни основания и намери последната за основателна, по следните съображения: За да отхвърли оспорването на Решение № 33/14.12.07 г. на директора на ТП на НОИ гр. Добрич, с което е потвърдено Разпореждане № 90/31.10.07 г. на длъжностното лице по чл. 60 ал. I КСО при РУ"СО" гр. Добрич, съдът е приел за безспорно установен правнозначимия факт, че между дружеството-касатор и пострадалото лице е съществувало действително трудово правоотношение (ТПО), позовавайки се на представен с административната преписка трудов договор № 19/27.08.07 г., чието копие е заверено, но съдържа само първа страница, т. е. липсват подписи на страните по него (л. 62). Градил е категоричен извод в горния смисъл, обсъждайки Декларация за трудова злополука, подадена при условията на чл. 57 ал. II КСО и носеща подписа само на Мариян Живков Симеонов - законен наследник на пострадалото лице. Ето защо, от това доказателство не може да се извлича довод за признаване на фактите, отразени в него, от страна на оспорващото дружество. За стабилизиране на извода за наличие на действително ТПО, съдът недопустимо се е позовал и на доказателства, които не са събрани редовно по реда на АПК, а в рамките на образувано досъдебно наказателно производство, водено за извършено престъпление евентуално по смисъла на чл. 136 от НК, с което е нарушил и нормата на чл. 171 ал. I АПК. В мотивировъчната част на обжалваното съдебно решение изрично са обсъждани протоколи за разпит на свидетели в досъдебно производство № 934/07 г. по описа на I-во РПУ гр. Добрич. Съдът е приел наличието на трудово правоотношение, независимо че представената от административния орган "длъжностна характеристика на шофьор на товарен автомобил", каквато длъжност е вписана в непълния ТД № 19/27.08.07 г., не е била връчена на пострадалото лице. Нещо повече, основавайки се на гореописаните доказателства, съдът изрично е отбелязал в мотивите си, че не кредитира показанията на св. Арнаудов - търговски пълномощник на "Натали-МА"ЕООД гр. Добрич (л. 37), защото те противоречали на доказателствата, събрани в досъдебното полицейско производство, както и на записванията при декларирането на трудовата злополука от заинтересованата страна. Базирайки се на компютърните справки на ТД на НАП гр. Добрич, съдът е приел, че пострадалото лице Живко Симеонов е отработил през м. VIII. 2007 г. при осигурителя "Натали-МА"ЕООД гр. Добрич, пет работни дни, за което е получил възнаграждение от 58.26 лева (л. 63-л. 64), игнорирайки изцяло регламентирания режим с КТ за заплащане на трудовите възнаграждения на работниците и служителите, с императивната норма на чл. 270 ал. III КТ. При въведен в процеса спор по този главен факт на доказване, съдът е бил длъжен да провери разплащателните ведомости при оспорващото дружество или вторите екземпляри на разписките, срещу които евентуално са давани заплатите. Нещо повече, при повдигнатия спор относно съществуването изобщо на основния доказателствен факт - възникнало ли е действително ТПО и от кога, е бил представен пълния ТД № 19/27.08.07 г. (с втора страница) от оспорващото дружество в съдебно заседание на 9.09.2008 г. и е било направено доказателствено искане за назначаване на съдебно-графологическа експертиза, с цел установяване автентичността на подписите на двете страни по договора. Искането е било обосновано с твърдението, че такъв не е подписван и следователно не съществува, за което страната се е позовавала и на въведената задължителна форма на ТД с нормата на чл. 62 ал. I КТ. С протоколно определение, четено в същото съдебно заседание, решаващият съд не е уважил направеното доказателствено искане, мотивирайки се отново с протоколите за разпит от наказателното производство (събрани по реда на НПК) и уведомлението по чл. 62 ал. IV КТ, депозирано в ТД на НАП няколко часа след настъпилия инцидент на 3.09.2007 г. Не е приел като доказателство по делото и представения пълен ТД № 19/27.08.07 г. от оспорващото дружество (л. 108). Въпреки ясните възражения, изложени в жалбата до АС гр. Добрич и независимо от разпореденото с нормата на чл. 168 АПК, първоинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 170 ал. I АПК - при разпределяне на доказателствената тежест в производството; на чл. 171 ал. IV АПК - като не е указал на страните кои обстоятелства се нуждаят от доказване в производството и коя страна носи тежестта за тяхното установяване;както и на чл. 171 ал. I АПК - основал е решението си на доказателства, които не са събрани редовно в производството пред административния орган, а други - събрани по реда на НПК от орган на досъдебното наказателно производство. Спазването на процесуалните норми, които по правило са от публичен порядък и затова императивни, е гаранция както за правилното установяване на фактите по делото, така и за правилното приложение на материалния закон от съда. Затова нарушаването им е винаги съществено, когато създава вероятност, че фактите може да не са се осъществили или да са се осъществили, но по различен от приетия от съда начин или, когато е отнело или ограничило правото на страната да докаже своите твърдения от значение за спора, както и да изложи доводите си по приложението на материалния закон. В съдебното производство, развило се пред АС гр. Добрич и приключило с обжалвания съдебен акт, са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила в посочения по- горе смисъл. Липсвала е опора в доказателствата да се приемат за установени следните релевантни факти-наличието на ТПО между касатора и пострадалото лице, предвид липсата на подписан ТД, представен с административната преписка, както и предвид оспорването на основата (правопораждащия го факт, в случая трудов договор) на приетото ТПО и недопускането на графическа експертиза за проверка автентичността на подписите на представения екземпляр от оспорващото ЕООД. Нямало е също така основание да се приеме, при пълна липса на доказателства, събрани по реда на АПК в тази насока, че е започнало фактическо изпълнение на задължения, които са трудови по своя характер (включително и при хипотезата на чл. 1 ал. II КТ), защото няма данни преди евентуалното подписване на ТД, а и преди деня на злополуката, пострадалият да е полагал труд при жалбоподателя, което би дало основание да се приеме наличие на ТПО. Съдът необосновано е приел, че от 27.08.07 г. пострадалото лице е работило при жалбоподателя, позовавайки се на Справка, приложена на л. 63 от делото, без да изследва годните удостоверителни документи за това - ведомости за изплатени трудови възнаграждения за м. VIII. 07 г. при работодателя; вторите екземпляри на разписките за платени заплати, ако е била такава практиката по чл. 270 ал. III КТ, или извлеченията от банковите преводи. Предвид изричното предписание на нормата на чл. 63 ал. IV КТ, изпълнението на задълженията по ТД започва с постъпването на работника на работа, което се удостоверява писмено. Съдът е отнел правото на оспорващата страна да обори констатациите в Протокол № 9/07 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, станала на 3.09.07 г. с Живко Иванов Симеонов, за които законът е презумирал особена доказателствена сила. Законовата презумпция, обаче, е оборима и именно оспорващият е имал правен интерес от успешно провеждане на доказване по нейното оборване, което не му е било позволено от съда, в нарушение освен на цитираните по-горе процесуални норми и на принципите на административното правосъдие, визирани в чл. 7 и чл. 8 от АПК. Допуснатите процесуални нарушения са основание за отмяна на обжалваното съдебно решение само в полза на тази страна, чиито процесуални права са били накърнени, какъвто именно е настоящия случай. Предвид изложеното, касационният съдебен състав приема, че решението на АС гр. Добрич, следва да бъде отменено, като постановено при наличието на касационно основание по смисъла на чл. 209 т. 3 предложение "второ" от АПК, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. По тези съображения и на основание чл. 221 ал. II от АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение