Решение № 6429 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14297/2018 г.

Решение № 6429 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14297/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с пар. 149 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на АПК (обн. ДВ бр. 77/2018 г.). Образувано е по касационна жалба на "Струм Инженеринг" ООД против решение № 5579 от 03.10.2018 г. постановено по адм. дело № 6433 по описа за 2018 г. на Административен съд София – град (АССГ). Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Излага, че към момента на изграждане на рекламното съоръжение през 2003 г. дружеството е спазило всички изисквания на приложимото към този момент законодателство, което е установено и от административния орган. АССГ неправилно не е приложил правната разпоредба на пар. 4 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на ПМС № 294 от 08.11.2016 г., с което е изменена Наредбата за специално ползване на пътищата (НСПП). Разпоредбата се отнася именно за преиздаването на вече издадените разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения, каквото е въпросното разрешение притежавано от дружеството. Разпоредбата задължава административния орган да прецени предпоставките за преиздаване на разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение, които са били валидни към датата на издаването му т. е. 03.09.2003 г., защото към преиздадените разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения се прилага режимът приложим за първоначалното разрешение за експлоатация. Към посочения момент не е съществувала разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от Закона за пътищата (ЗП), поради което тази правна норма е неприложима при преценката на административния орган. В ПЗР на Закона за изменение и допълнение (ЗИД) на ЗП, обн. ДВ бр. 43 от 29.04.2008 г. не се съдържат правила за заварените към момента на влизането му в сила изградени рекламни съоръжения, каквото е това на дружеството. Подобни правила могат да бъдат въведени единствено чрез придаване на обратна сила на закона с изрична разпоредба съгласно чл. 14 от Закона за нормативните актове (ЗНА), каквато в случая липсва. Поради това разпоредбата на чл. 25, ал. 3 от ЗП не може да засегне правата на гражданите, които притежават вече изградени рекламни съоръжения над тунели. Техните права са защитени с разпоредбата на пар. 4 от ПЗР на ПМС № 294 от 08.11.2016 г. Съдържанието на разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП, която е цитирана от административния орган като нарушена, е едно и също, както към момента на издаване на разрешението за изграждане на рекламно съоръжение и разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение, така и към момента на постановяване на процесния отказ. Тя предвижда ограничение по отношение на разположението на рекламни съоръжения само в тунели и пред тях. Това показва, че към момента на издаване на разрешението за изграждане на рекламното съоръжение органът не е смятал, че поставянето му над тунела на автомагистрала "Хемус" е в нарушение на чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП. При постановяването на отказа административният орган не е посочил на коя редакция на НСПП и ЗП се позовава, което също не е отчетено от съда. От отказа не става ясно и коя от възможните хипотези на чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП е имал предвид. Същото важи и за чл. 25, ал. 3 от ЗП, която също съдържа няколко хипотези. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено, като бъде отменен и оспорения отказ, а преписката да бъде върната на административния орган със задължителни указания за издаване на исканото разрешение за срок от десет години. Ответникът – Управителният съвет (УС) на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ/Агенцията) изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения подробно изложени в депозиран по делото писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съставът на АССГ е отхвърлил жалбата на "Струм инженеринг" ООД срещу отказ за преиздаване на разрешение за специално ползване на пътя чрез експлоатация на рекламно съоръжение, обективиран в решение по т. 2. 195 от Протокол № 16631 от 26.06.2017 г. на Управителния съвет на Агенция "Пътна инфраструктура" за експлоатация на рекламно съоръжение, находящо се на автомагистрала "Хемус", на 47+260 ляво, съобщен с писмо изх. № 53-00-4717 от 26.06.2017 г. на председателя на УС на АПИ. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна, че с разрешение за специално ползване на пътищата чрез изграждане на рекламни съоръжения (РС) № 42 от 10.02.2003 г. е разрешено на "Струм инженеринг" ООД да изгради 8 бр. РС над тунели в обхвата на АМ "Тракия" и АМ "Хемус", включително на тунел при км 47+260 ляво на АМ "Хемус". С разрешение № 504 от 03.09.2003 г. е разрешено на дружеството да експлоатира рекламно съоръжение в обхвата на АМ "Хемус" км 47+260 ляво с площ от 48 кв. м. Със заявление от 06.06.2017 г. дружеството е поискало преиздаване на разрешение № 504 от 03.09.2003 г. за специално ползване на пътя чрез експлоатиране на рекламно съоръжение в обхвата на АМ "Хемус" км 47+260 ляво. По протоколи № 15830 и 15844 от 2017 г. УС на АПИ е взел решения да се назначи специализирано звено за инспекция, което да извърши проверка и експертна оценка за установяване състоянието на тунелите по републиканските пътища и да даде предложение за краткосрочни и дългосрочни мерки за подобряване на технико-експлоатационното им състояние. Със заповед № РД-11-116 от 15.02.2015 г., изм. със заповед № РД-11-123 от 16.02.2017 г. на член на УС на АПИ и назначено такова звено в състав от експерти от Института по пътища и мостове, специалисти от АПИ и областни пътни управления, автомобилна администрация, пътна полиция и др. С доклад № 93-01-1800 от 08.03.2017 г. същите са установили състоянието на тунелите и в т. VІ, 7 и са препоръчали, като краткосрочно мероприятие за безопасност на движението, да се премахнат рекламните съоръжения и да се почисти растителността в обхвата на тунелите, включително и процесния, който видно от приложената по делото схема е на действителен км 55+520 – тунел "Правешки ханове". Проведено е заседание на Управителния съвет на АПИ, обективирано в протокол № 16631 от 26.06.2017 г. като по т. 2. 195. е взето решение да се откаже преиздаване на разрешение за ползване на рекламно съоръжение, изградено на АМ "Хемус" при км 47+260 ляво над/край тунел на "Струм инженеринг" ООД. В одобрения на заседанието проект за писмо до дружеството е посочено, че РС при км 47+260 ляво е изградено над тунел на АМ "Хемус". Поради това е нарушен чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП и чл. 25, ал. 3 от ЗП, което обосновава отказ да се преиздаде исканото разрешение. От приетото по делото заключение на вещо лице по изслушаната съдебно-техническа експертиза, съдът е установил, че съоръжението, експлоатирано от дружеството, съществува на място на АМ "Хемус" над тунел "Правешки ханове". РС е монтирано върху изградена метална конструкция върху земния масив над тунела на разстояние около 21 м от горния ръб и около 26 м от долния ръб на тунелната обшивка. Вещото лице се е запознало с таблица за прекилометриране на магистралата, от която е установило, че РС се намира на км 55+520, като разликата от 8+260 км. до км 47+260 ляво по разрешението за експлоатация отговаря на откритата през 2013 г. отсечка София – п. в. "Яна" с дължина 8, 46 км. Според вещото лице процесното съоръжение попада в обхвата на пътя съгласно чл. 5, ал. 3 и 4 от ЗП, не е в тунел, преди или след него, а на 21 м над входа и портала на тунела. При така установеното от фактическа страна, съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалноправните норми и целта на закона. Посочил е, че издаденото на жалбоподателя Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на РС е без срок, поради което и към него е приложима разпоредбата на пар. 5 от ПЗР към ЗИД на ЗП, обн. ДВ, бр. 47 от 2012 г. - издадените до влизането в сила на този закон безсрочни разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения остават валидни за срок до 5 години от датата на влизане в сила на този закон - 25.06.2012 г. Счел е, че за дружеството не е налице основание за преиздаване на разрешението, тъй като експлоатираното от него РС не отговаря на императивните изисквания на чл. 25, ал. 3 от ЗП и чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП. Решението е правилно. Изграждането и експлоатацията на РС са дейности, представляващи специално ползване на пътищата по смисъла на пар. 1, т. 8 от ДР на ЗП и правото за това се учредява с разрешение на собственика на пътя или на администрацията. В чл. 26, ал. 7 от ЗП са предвидени общите условия за издаване на разрешения за специално ползване на пътищата. Регламентацията на разрешителния режим за изграждане и експлоатация на РС се съдържа в разпоредбите на чл. 13 – 17 от НСПП. Касационният жалбоподател е инициирал производството за преиздаване на разрешението за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение по реда на чл. 17 б от НСПП. Съгласно чл. 17 б, ал. 1 от НСПП не по-рано от 3 месеца и не по-късно от 7 дни преди изтичането на срока на разрешението за експлоатация на рекламно съоръжение собственикът на рекламното съоръжение има право да поиска преиздаване на разрешението. Според пар. 5 от ПЗР на ЗИД на ЗП, ДВ бр. 47 от 2012 г., издадените до влизането в сила на този закон безсрочни разрешения за експлоатация на рекламни съоръжения, остават валидни за срок до 5 години от датата на влизане в сила на този закон. В случая, в съответствие с посочената разпоредба, издаденото разрешение за експлоатация на РС на "Струм инженеринг" ООД е изтекло на 26.06.2017 г., като срокът за преиздаване на разрешението е спазен. Разпоредбата на чл. 15, ал. 2, т. 4 от НСПП, посочена като основание за оспорения отказ, предвижда, че се отказва издаването на разрешение за изграждане на рекламни съоръжения в тунели и на разстояние, по-малко от 600 м преди тях - за автомагистрали и скоростни пътища, и 200 м - за останалите пътища. Нормата по своето съдържание допълва тази на чл. 25, ал. 3 от ЗП, която също е посочена в отказа и гласи, че се забранява изграждането на крайпътни обекти и на пътни връзки към тях преди входа на тунела минимум на 300 м преди зоната на предупредителната вертикална сигнализация, както и изграждането на рекламни съоръжения преди входа на тунела минимум на 300 м преди зоната на предупредителната вертикална сигнализация над и около портала на тунела. Съгласно чл. 26, ал. 7, т. 2, предл. 2 от ЗП, разрешенията за специално ползване на пътищата, включително за експлоатация на рекламни съоръжения, се издават, при условие че са спазени изискванията на ЗП. От представените по делото доказателства, включително приетата по делото съдебно – техническа експертиза, се установява по категоричен начин, че рекламното съоръжение е монтирано над тунел "Правешки ханове", като по този начин е разположено в нарушение на изричната забрана на чл. 25, ал. 3 от ЗП за изграждане на рекламни съоръжения над и около портала на тунела. Неоснователни са възраженията на касатора, за неправилно приложение на пар. 4 от ПЗР на ПМС № 294 от 08.11.2016 г. Посочената разпоредба гласи, че преиздадените по реда на чл. 17 б от НСПП, приета с Постановление № 179 на Министерския съвет от 2001 г., разрешения за експлоатация на рекламно съоръжение се считат за издадени при условията на първоначалното разрешение и към тях се прилага режимът, приложим за първоначалното разрешение за експлоатация. Към така преиздадените разрешения за експлоатация на рекламно съоръжение се прилагат изискванията и условията, посочени в разрешението за специално ползване чрез изграждане, въз основа на които съответното рекламно съоръжение е било изградено и е получило разрешение за експлоатация. Правилно АССГ е приел, че тази разпоредба касае случаите на преиздадени към 15.11.2016 г. (датата на която ПМС № 294 от 08.11.2016 г. е влязло в сила) разрешения за експлоатация, като конкретният случай не попада в хипотезата на нормата. Неоснователен е наведеният в касационната жалба довод за липса на яснота коя в редакция разпоредбите на ЗП и НСПП са посочени от административния орган. След като в отказа си органът не е посочил изрично, че се позовава на разпоредбите в предходни техни редакции, то се налага безпротиворечивият извод, че нормите са посочени в действащата им към датата на вземане на решението редакция. Доколкото като фактическо основание за отказа изрично е посочено, че РС е изградено над тунел, обстоятелството, че не е посочено конкретното предложение от изброените в чл. 25, ал. 3 от ЗП също не обосновава незаконосъобразност на акта на това основание. По изложените съображения не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, заявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно и на основание чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс вр. с с чл. 144 от АПК, с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на АПИ сумата от 100, 00 лв. - юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,