Решение № 1269 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14104/2013 г.

Решение № 1269 от 5.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 14104/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Александър Георгиев Георгиев, в качеството му на директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София, срещу решение № 5267 от 29.07.2013 г. по адм. дело № 3327 по описа за 2013 г. на административния съд - София град, в частта, с която по жалба на "Генир" ООД е отменен ревизионен акт № 2041206704 от 12.12.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с негово решение № 403 от 4.03.2013 г. относно отказано право на възстановяване на данъчен кредит, по фактури, издадени от "Райфайзен лизинг България" ООД за данъчен период м. 05.2012 г. В касационната жалба са развити подробни съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на закона, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на съдебното решение в тази му част и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне жалбата на търговското дружество и присъждане на съдебните разноски чрез процесуалния представител юрисконсулт Николай Горанов. Ответната страна по касационната жалба - "Генир" ООД оспорва същата като неоснователна чрез процесуалния представител адв. Камен Чолов, както и с писмено становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Представителят на Върховна административен прокуратура прокурор Любка Стамова изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените доводи, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - София град е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 2041206704 от 12.12.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. София, потвърден с решение № 403 от 4.03.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. София. Същият е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 26.04.2012 г. -31.07.2012 г., като с него за данъчен период м. 05.2012 г. е осъществена корекция на декларирания от ревизираното лице данък за възстановяване в размер на 34 072.91 лв. и е определен данък за възстановяване в размер на 19 036.06 лв.. Корекцията е осъществена поради непризнато право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС в общ размер от 15 036.85 лв. по 4 броя фактури, издадени на ревизирания субект "Генир" ООД от "Райфайзен лизинг България" ООД във връзка с доставка на автомобил BMW X3 xDrive. В мотивите на съдебния акт е изложена подробно фактическата страна по спора, събраните по делото и в административното производство и по делото писмени доказателства, и е направен анализ на приложените правни разпоредби. Изложени са също така подробни и аргументирани изводи. Първоинстанционният съд, а и касаторът в касационната жалба са определили основният спорен момент, а именно правилното прилагане на чл. 70, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ЗДДС, съгласно която разпоредба право на данъчен кредит не е налице в случай, когато е придобит, внесен или нает мотоциклет или лек автомобил и когато стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на тези превозни средства, както и за получените транспортни услуги или таксиметрови превози със същите превозни средства. Същото се обосновава от даденото легално определение на понятието "лек автомобил", съгласно § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, действаща през процесния период, според което "лек автомобил" е автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото на водача не превишава 5". По делото е установено, че спорът е относно моторно превозно средство, BMW X3 xDrive, с брой места 4 + 1, съгласно договор за финансов лизинг № 023563-RF001 от 27.04.2012 г. с "Райфайзен лизинг България" ООД. Доставчик на автомобила е "Камор Ауто" ЕООД. Представено е свидетелство за регистрация на МПС № 005192586 от 9.05.2012 г., съгласно което автомобилът е регистриран като товарен с брой на местата 4 + 1 и с рег. № СА 3521 СХ. Представен е и сертификат N 1 от производителя, въз основа на който процесният автомобил е регистриран като товарен в КАТ. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено. Съдът е отграничил основния спорен момент, обсъдил е събраните по делото доказателства, като в съответствие с правилата за носене на доказателствената тежест е преценил същите и е направил правилен анализ на приложимите правни норми на чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС и § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, както и на тези, на които се е позовал административният орган - чл. 70, ал. 1, т. 5 (за другите две фактури) и ал. 2, т. 1 от ЗДДС. Според съда по делото безспорно се установява от свидетелството за регистрация и сертификат ЕО на производителя, че процесният автомобил е произведен и регистриран от категория N 1. Съгласно Рамковата директива 2007/46/ЕО за категоризация на автомобилите, чиито разпоредби са транспонирани в националното законодателство и съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3, б. "а" от Закона за движение по пътищата, автомобилите от посочената категория са предназначени за превоз на товари с техническа допустима максимална маса 3.5 тона. При съобразяване с това свидетелство, посочените разпоредби и в съответствие с § 1, т. 18 от ДР на ЗДДС, в съответната редакция, се явява неправилно приложена от органа по приходите на посочената ограничителна разпоредба. Настоящият съдебен състав възприема и като правилни съображенията на съда по повод доводите в първоинстанционната жалба, които се съдържат и в касационната жалба, за обосноваване чрез нормите на Комбинираната номенклатура (КН) на ЕО, приета с регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета, на спорната категория на процесния автомобил. Това е така понеже кодовете от КН са приложими за тарифно класиране на стоките за митнически цели при въвеждането им на митническата територия на ЕС, а обсъжданият автомобил е на територията на страната. Също така правилната преценка в случая се обосновава и от доказателствената сила на свидетелството за регистрация като официален документ, което е и с оглед на чл. 33, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства. Правилно съдът е приел, че след като автомобилът е предназначен за превоз на товари не е налице хипотезата на чл. 70, ал. 2, т. 1 и на ал. 1, т. 5 от ЗДДС, за другите две фактури, издадени по повод услуги по придобиването и транспорта му, доколкото първата разпоредба е относима за леки автомобили, а втората - до услуги и стоки, свързани с категорията лек автомобил, какъвто процесният не е. Първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора на ответната страна следва да се присъдят направени съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение в размер на 800.00 лв., реално получено, съгласно списък по чл. 80 от ГПК, на основание чл. 161 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение