Решение № 275 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8218/2010 г.

Решение № 275 от 10.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8218/2010 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Медицински център (МЦ) Хипоталамус" ООД, гр. Пловдив срещу решение № 493/06.04.2010 г. по адм. дело № 38/2010 г. на Административен съд - Пловдив. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата, директорът на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Пловдив не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон е неоснователна. С решение № 493/06.04.2010 г. по адм. дело № 38/2010 г. Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на "МЦ Хипоталамус" ООД, гр. Пловдив срещу писмена покана № 16-2318/14.12.2009 г. на директора на РЗОК - Пловдив, с която лечебното заведение е задължено да възстанови сумата от 3465,60 лева, представляваща превишение на определените от НЗОК регулативни стандарти за медико - диагностични дейности (МДД) (бл. МЗ-НЗОК № 4) и за високоспециализирана дейност (бланка обр. № 3А) за IV - тримесечие на 2008 г. Присъдил е разноски. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, точно приложение на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. По делото е установено превишение на отпуснатите регулативни стандарти за МДД и ВСД за IV - тримесечие на 2008 г., включително и след допълнително предоставените на лечебното заведение с анекс от 04.12.2008 г. към индивидуалния договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. В съставените финансов протокол № II - РД - 13 - 2470/30.11.2009 г. и протокол за неоснователно получени суми № II - РД - 13 - 2470/30.11.2009 г. детайлно са описани фактическите основания, обосноваващи както размера на превишението така и технологията на калкулиране на дължимата сума. Спазени са административнопроизводствените правила по установяване размера и изчисляване на дължимите лихви за забава. Настоящият състав на Върховния административен съд намира наведените с касационната жалба доводи за неточно приложение на материалния закон и невярна преценка на фактите по делото за неоснователни. Сумите, които според констатациите на контролните органи на РЗОК са получени от изпълнителите на медицинска помощ без правно основание или в резултат на извършено нарушение се събират с писмена покана, издадена от директора на съответното поделение на НЗОК. Поканата е индивидуален административен акт. Издава се на основание Националния рамков договор и Закона за здравното осигуряване и подлежи на обжалване по силата на чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България. Със Закона за бюджета на НЗОК (ЗБНЗОК) Народното събрание ежегодно определя размера на парите, които НЗОК има право да изплати за здравноосигурителни плащания за специализирана извънболнична медицинска помощ и за медико - диагностична дейност. С чл. 4, ал. 1 от ЗБНЗОК за 2008 г. е въведено задължение за НЗОК всяко тримесечие да определя към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ броя на назначаваните от тях специализирани медицински и медико-диагностични дейности в съответствие с определените размери на парите за здравноосигурителни плащания. Въпросът за правната допустимост на регулативните стандарти е разрешен с ежегодните Закони за бюджета на НЗОК и с Решение № 2/22.02.2007 г. по конст. дело № 12/2006 г. на Конституционния съд на Република България, което според чл. 14, ал. 6 от Закона за Конституционния съд е задължително за всички държавни органи, юридически лица и граждани. Изложените от касатора доводи за нарушение на материалния закон са правно значими. В по-голямата си част те се базират на особените мнения на съдиите подписали решението на Конституционния съд, но е невъзможно тяхното реализиране на ниво административно правораздаване. Атакуваното съдебно решение е постановено в съответствие със събраните доказателства и установените от тях правнорелевантни факти и при правилно прилагане на материалния закон. Оспореният административен акт - покана за възстановяване на неоснователно получени суми е издаден на основание чл. 233, ал. 1 от НРД 2006, т. е., в хипотеза на получаване на суми без правно основание. В случая процесната сума е получена вследствие на превишаване на определените на здравното заведение регулативни стандарти за медико-диагностична дейност (бланка обр. № 4) и за високоспециализирана дейност (бланка обр. № 3А). Постигнатото съгласие между лечебното заведение и НЗОК в рамките на сключения индивидуален договор определя параметрите и задълженията на всяка от страните във връзка с осъществяваната медицинска дейност. Клаузите на чл. 42 и чл. 43 установяват правилата, в които лечебното заведение може да назначава специализирани медицински дейности и медико-диагностични дейности, финансирани от бюджета на НЗОК. Това означава, че излизането извън тези рамки трябва да бъде за сметка на лечебното заведение, защото надвишава медицинските дейности, предмет на договора, който другата страна - НЗОК - е приела да финансира. Превишаването води до получаване на суми без правно основание, които съгласно чл. 55, ал. 1 от индивидуалния договор, подлежат на връщане по реда на чл. 233, ал. 1 и сл. от Национален рамков договор между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз и Съюза на стоматолозите в България, 2006 г. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо, Върховният административен съд, шесто отделение