Решение № 230 от 16.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 166/2009 г.

Решение № 230 от 16.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 166/2009 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 376/09 от 8.05.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 689 от 19.06.2008 г. по в. гр. д. № 292/08 г. на В. окръжен съд. Касаторът Г. М. М. иска отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен при касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 3 ГПК. От ответниците Общинската с. "Земеделие" гр. Д. Ч. счита жалбата за неоснователна, О. с. гр. не взема становище. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение в сила е оставено решението от 21.12.2007 г. по гр. д. № 992/07 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен иск по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ за признаване за установено правото на ищеца като наследник на М. Ю. М. на възстановяване на собствеността върху земеделски земи в землището на с. Н. За да постанови този резултат, въззивният съд приел, че представеното писмено доказателство - опис-декларация, не обуславя категоричен извод за правото на собственост на наследодателя. То е само индиция за крайния момент на установеното владение, но липсват доказателства за началния момент и затова поддържаното от ищеца оригинерно придобивно основание - придобивна давност, не е установено. По делото не са събрани гласни доказателства, но съдът е изложил съображения, че такива са и недопустими с оглед въведената с нормата на § 3, т. 2 от ЗИДЗСПЗЗ /ДВ, бр. 13/07 г./ забрана за установяване на правото на собственост със свидетелски показания и/или писмени декларации. Касационното обжалване е допуснато при основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК по материалноправния въпрос дали молбите-декларации за членство в ТКЗС и емлячните регистри са от категорията на допустимите доказателствени средства за доказване правото на собственост върху земеделска земя преди внасянето й в ТКЗС. По делото е установен, че ищецът е наследник по закон - син, на М. Ю. М., починал на 8.10.1971 г. Представено е копие от опис-декларация, от която е видно, че наследодателят е бил член на ТКЗС и е притежавал земеделски земи, подлежащи на групиране в кооперативни блокове, сред които и незаявените за възстановяване в срока по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ три ниви в местностите "М", "С" и "П". Н. състав на Върховния касационен съд намира за правилна тази съдебна практика, според която документите за приемане в ТКЗС, в които член-кооператорът е декларирал притежаваните земеделски земи, като молби-декларации, опис-декларации, декларации за притежавани непокрити недвижими имоти, въз основа на които е изготвен емлячният регистър, и др. п., са годно доказателство за установяване на правото на собственост към релевантния минал момент. Това становище се основава на нормата на чл. 12, ал. 2 ЗСПЗЗ, съгласно която допустимите доказателствени средства по иска по чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ са две категории: такива, които установяват собственически права и затова съставляват преки доказателствени средства, като нотариални актове, делбени протоколи, протоколи и решения за оземляване, в това число и по Закона за трудовата поземлена собственост от 1946 г. и правилника за неговото приложение, и други, които са с несамостоятелна доказателствена сила или са косвени доказателства, като протоколи на трудовокооперативни земеделски стопанства, емлячни регистри, молби-декларации за членство в трудовокооперативно земеделско стопанство, счетоводни книги за заплащане на рента и други писмени доказателства. Ищецът е представил писмено доказателство от втората категория. Макар и косвено, безспорно то е годно, при липса на доказателства за обратното, да установи, че към момента на възникване на членственото правоотношение наследодателят на ищеца е бил собственик на внесените от него в кооперативното стопанство земеделски земи. Непредставянето на доказателства за началния момент на установеното владение неправилно е възприето от въззивния съд като невъзможност да се установи поддържания от ищеца придобивен способ - придобивна давност за периода от 1930 до момента на обобществяването в 1958 г. Оригинерното основание за придобиване на собствеността се налага от безспорното положение, че земите са отнети от наследодателя на ищеца, от липсата на данни друг да е бил собственик на земите преди образуването на ТКЗС и при приложение на житейската презумпция, че в преобладаващия брой случаи вносител на земите в стопанството е бил именно техният собственик. В обобщение, налице са предпоставките по чл. 281, т. 3, предл. 1 и 3 ГПК за отмяна на обжалваното въззивно решение като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Съобразно правомощията на Върховния касационен съд по чл. 293, ал. 2 ГПК то, както и оставеното с него в сила първоинстанционно решение, следва да се отменят и тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да се реши по същество, като предявеният иск бъде уважен. С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане, на ищеца следва да се присъдят разноските за всички инстанции в размер на 231.50 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.