Решение № 8119 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4099/2009 г.

Решение № 8119 от 18.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4099/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 106 ал. 6 от ДОПК . Образувано по касационна жалба на "Еском" ООД със седалище и адрес на управление в гр. Хасково, ул. "Епископ Софрони" № 12, представлявано от Шени Арам Делчева, против Решение № 42 от 13.01.2009 г., поправено с Решение № 113 от 05.02.2009 г. на Пловдивски административен съд, по адм. д. № 214 по описа за 2008 г., в частта му, с която е отхвърлена жалбата на касатора против Ревизионен акт (РА) № 2600945/02.11.2007 г. на орган по приходите при ТД на НАП Хасково, потвърден с Решение № 2/07.01.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице за данъчни периоди през 2006 г. е отказан данъчен кредит за сумата над 333, 29лв. и съответни лихви; начислен е ДДС в размер на 1 171, 89лв. и съответни лихви, както и в тази на определения корпоративен данък за 2006 г. в размер на 908, 93лв. и съответни лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение, в посочената част, е неправилно като постановено при необоснованост и в противоречие с материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в несъобразяване на заключението на съдебно-счетоводна експертиза относно извода за неотчетени приходи въз основа на намерена тетрадка в един от търговските обекти на ревизираното лице. Нямало осъществени доставки, които да не са отразени в справки-декларации за периодите. Неправилно съдът е разрешил и спора за признаване на данъчен кредит върху разходите за експлоатация на леки автомобили, използвани за стопанска дейност. Използваните автомобили са средство за осъществяваната стопанска дейност, а не неин предмет, но последното не е необходимо за признаване на данъчен кредит, както неправилно е приел съдът. Неправилното облагане с преки данъци е непосредствено следствие от неправилното признаване на приходи и също следва да се отмени. Иска се отмяна на съдебното решение в обжалваната част, отмяна на РА в тази част и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП, чрез юрк. Недялкова, оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба е направените в нея оплаквания при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: 1. Относно облагането по ЗДДС (отм.) 1.1. Относно непризнатия данъчен кредит върху стойността на стоки, предназначени за експлоатация на леки автомобили, за осъществяване на основната дейност на дружеството по изграждане, поддръжка и експлоатация на кабелна далекосъобщителна мрежа за пренос на данни. Съгласно чл. 65 ал. 1 т. 3 ЗДДС (отм.) в ред. му за 2006 г. правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията по чл. 64 или чл. 68, когато стоката или услугата са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 2. Последните са определени в т. 2 като мотоциклет или лек автомобил, в който броят на местата за сядане без мястото за водача не превишава 5, освен в случаите, когато лицето извършва с тях основна дейност. Понятието "основна дейност" няма легално определение в ЗДДС (отм.), но липсва разграничаване на видове основна дейност, при които единствено да се признава обсъжданото право. Това е естествено, тъй като от механизма и философията на приспадането на данъка върху добавената стойност следва, че такова приспадане следва да се признае по доставки, свързани с независимата икономическа дейност на получателя без ограничения, освен легалните, на нейния вид. В чл. 65 ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗДДС (отм.) се предвижда, че начисленият данък за стоките и услугите по чл. 64 може да бъде приспадан като данъчен кредит само в случаите, когато регистрираното лице извършва с тях като основна дейност определени доставки, описани в т. от 1 до 5. Посочената норма на Правилника за прилагане на закона очевидно стеснява приложното поле на законовата норма и тази нормативна колизия следва, в съгласие с принципа за нормативната йерархия, да бъде разрешена чрез прилагане на законовата норма. Не е било спорно, че основната дейност на дружеството не е сред посоченото изброяване в ППЗДДС, както и че стоките по процесните фактури са предназначени за експлоатацията на леки автомобили по т. 2. на чл. 65 ал. 1 ЗДДС, с които ревизираното лице извършва основната си дейност по изграждане, поддръжка и експлоатация на кабелна далекосъобщителна мрежа за пренос на данни. В тази част съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон следва да се отмени и вместо него в тази част да бъде постановено друго, с което по жалба на ревизираното лице РА бъде отменен в частта му, с която за данъчни периоди през 2006 г. е отказан данъчен кредит общо в размер на 1 888, 76 лв. (2 222, 05 - признатите от съда 333, 29 лв.) и съответни лихви. Решението следва да се отмени и в съответната част за разноските. 1.2. Относно начисления допълнително ДДС върху неотчетени приходи от продажби. Решението в тази част е правилно. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, относно съдържанието на откритата в един от офисите на ревизираното лице тетрадка малък формат, в която са записани конкретни имена на потребители на предоставяните от дружеството услуги и размер на заплатената услуга. Ревизираното лице не е дало никакви обяснения, от които да се заключи, че смисълът на откритите записвания е друг освен на неосчетоводени приходи от продажби на услуги. Този извод е потвърден и от заключението на приетата по делото експертиза. 2. Относно облагането по ЗКПО (отм.). Решението в тази част следва да остане в сила поради правилността му относно изводите за неосчетоводени приходи от продажби, с които е увеличен финансовият резултат за ревизирания период. Претенцията на Д "ОУИ" Пловдив за разноски не е основателна поради присъждането на такива от първоинстанционния съд и с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК . При този изход на процеса на касатора следва да се присъдят деловодни разноски, в зависимост от уважената част на жалбата в размер на 200, 71лв., а претенцията на ответника за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна, тъй като такова е присъдено от първата инстанция и с оглед разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК . Водим от горното и на осн. чл. 222 ал. 1 и чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение