Решение № 6322 от 27.6.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по чл. 237, вр. чл. 239, т. 1 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на К. Шасов, за отмяна на влязлото в сила определение 499 от 01.10.2021г., постановено по адм.д. 583/2021 г. на Административен съд - Стара Загора, с което e оставено в сила определение 418 от 13.08.2021г., постановено по адм.д. 476/2021 г. на Административен съд - Стара Загора, за оставяне без разглеждане на жалбата на молителя и е прекратено образуваното съдебно производство. С подадената молба се иска отмяна на влязлото в сила определение на основание чл. 239, т. 1 от АПК. Ответникът - ГД ИН представя възражение в срока по чл. 242, ал. 3 АПК, с което го оспорва и моли за отхвърлянето му. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намира за установено следното: Искането за отмяна е подадено от надлежна страна, като определението което иска да бъде отменено е влязло в сила и е неблагоприятно за него, същото е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно. Производството по определение 499 от 01.10.2021г., постановено по адм.д. 583/2021 г. на Административен съд - Стара Загора е било образувано по частна жалба на К. Шасов, срещу определение 418 от 13.08.2021г., постановено по адм.д. 476/2021 г. на Административен съд - Стара Загора, с което е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на началника на Затвора [населено място] да се произнесе по молбата му от 27.04.2021 г. за промяна на режима на изтърпяване на наказанието и е прекратено образуваното съдебно производство. Административен съд - Стара Загора е прекратил производството по делото, приемайки на практика жалбата за процесуално недопустима, като насочена към акт, който няма характер на индивидуален административен акт. В производството по адм. д. 583/2021 г., тричленният състав на АС Стара Загора е приел, че оспореното писмо не носи белезите на индивидуален административен акт и оспорването му пред административния съд е процесуално недопустимо, съответно Административен съд Стара Загора е постановил правилно определение, което е оставено в сила. Определението като необжалваемо, е влязло в сила. Като правно основание в молбата за отмяна е посочен чл. 239, т. 1 от АПК. Съгласно нормата на чл. 239, т. 1 от АПК актът (съдебно решение, определение или разпореждане на съда) подлежи на отмяна когато "се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната". Касае се за непълнота на фактическия или доказателствения материал, която се разкрива след като решението е влязло в сила, която не се дължи на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната. Под термина "нови обстоятелства" законът разбира факти на действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти. Тези факти трябва да са "нови", т. е. да не са били включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо, но да не са "новосъздадени" т. е. да не са възникнали след приключване на устните състезания, завършили с влязлото в сила решение. В тази връзка, сочените от молителя твърдения не представляват нови доказателства, които биха имали съществено значение за решаването на правния спор. Нови доказателства по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В настоящият случай твърденията на молителя нямат съществено значение за спора по определение 418 от 13.08.2021г., постановено по адм.д. 476/2021 г. на Административен съд - Стара Загора и не могат да послужат като основание за отмяна на определението. С оглед изложеното Върховният административен съд, в настоящия състав намира, че не са налице основанията по чл. 239, т. 1 от АПК за отмяната на влязлото в сила определение 418 от 13.08.2021г., постановено по адм.д. 476/2021 г. на Административен съд - Стара Загора, поради което молбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо от АПК, Върховния административен съд, състав на трето отделение