Решение № 13291 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1854/2012 г.

Решение № 13291 от 24.10.2012 г. на ВАС по адм. д. № 1854/2012 г., III о., докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник- изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 145 от 27.12.2011 г. по адм. дело № 197/2011 г. по описа на Административен съд - Гарбово. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна Стоян Велчев Николов, с. Крушево, община Севлиево, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на Стоян Велчев Николов, първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/23842 от 13.04.2011 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 506,35 лв., във вр. с подадено общо заявление за единно плащане на площ с УИН 07/020609/14962 за подпомагане на по схемите и мерките за директни плащания. Мотивите са свързани с констатирана впоследствие чрез кръстосани проверки по-малка допустима площ въз основа на официална информация от СИЗП на ДФЗ, въз основа на която е намалена помощта за заявените площи. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Административният орган не е изложил мотиви към издадения административен акт. Нарушен чл. 73, ал. 1, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. Решението е правилно и следва да се остави в сила. Съгласно чл. 59 от АПК индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от заместник- изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не са изложени. Административният орган е посочил, че издава акта въз основа на кръстосани проверки на данните в заявлението, от които ставало ясно, че само част от заявените за подпомагане от бенефициента площи са допустими за подпомагане. От мотивите към акта не става ясно за какви площи са отпуснати парични средства, въз основа на какви обстоятелства е направен извод за недължимо плащане. Обосновано съдът приема, че правно релевантни за спора мотиви не са изложени и в предходно съставени документи във връзка с предстоящо издаване на административен акт, а при липсата на изложени факти е недопустимо санирането на акта посредством изясняване на фактите в съдебната фаза на производството и събиране на доказателства. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като няма доказано неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да се събират принудително. Липсват доказателства за разминаване между декларираните данни и действителните такива. Административното производство е проведено без участието на земеделския производител, поради което правилно съдът е приел нарушение на чл. 35 от АПК. Съгласно чл. 80 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. дори да е налице задължение за възстановяване, ако грешката се отнася до фактически елементи свързани с изчисляване на плащането, ал. 1 не се прилага, ако решението за възстановяване не е било съобщено до 12 месеца след плащането. Плащането за 2009 г. е извършено на 16.12.2009 г. (л. 9 от делото), а административният акт е издаден на 13.04.2011 г., т. е. повече от една година след плащането и след преклудиране на възможността за принудително възстановяване на сумата. Обстоятелството, че административният орган и съдът, са се позовали на отменения Регламент № (ЕО)796/2004 г. не е основание за отмяната, защото съгласно чл. 86 от ЗР на Регламент (ЕО)1122/2009 г. позоваванията на Регламент ( ЕО) № 796/2004 г. се считат за позовавания на настоящия регламент и следва да се четат, съгласно таблицата на съответствието, а чл. 80 от Регламент (ЕО) 1122/2009 г. съответства на чл. 73 от Регламент ЕО) № 796/2004 г. Предвид изложеното и защото изплатената сума, която е получила лицето, не е в резултат на недобросъвестното му поведение решението на съда е законосъобразно. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК