Решение № 10084 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2245/2019 г.

Решение № 10084 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2245/2019 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. чл. 166, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Кмета на Община "Родопи", чрез адв. Н. Маринова, против решение № 2570/06.12.2018 г. по адм. д. № 2644/2018 г. на Административен съд Пловдив, поправено по реда на чл. 175 АПК с решение № 2590/06.12.2018 г. по същото дело, с което е отменен Акт за прихващане или възстановяване № 4/28.03.2018 г. на гл. инспектор в сектор "МДТ" при Община "Родопи", потвърден с решение № 01/18.06.2018 г. на кмета на Община "Родопи" и е върната преписката по заявление вх. №№ 53-716-1#2/26.02.2018 г. на дружеството "Шато Марково" ООД за ново произнасяне от органите при Община Родопи, при съобразяване на задължителните указания на съда и е определен един месец срок за произнасяне. Изложени са доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че в случая ДНИ и такса битови отпадъци са заплатени от длъжника доброволно и при процедура по чл. 107, ал. 3 ДОПК е постановен изричен отказ, който не е обжалван и е влязъл в сила и е обосновало издадения АПВ с постановен отказ. Иска отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди АПВ. Претендира разноски по представен списък на основание чл. 80 ГПК и документи към него за заплатени суми. Ответната страна - "Шато Марково" ООД, със седалище с. Злати войвода, Област Сливен, чрез процесуален представител адв. Демерджиев оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмена защита, която поддържа в проведено съдебно заседание пред настоящата инстанция. Претендира разноски за договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1440 лв., по представен списък по чл. 80 ГПК за разноските и доказателства. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имащ право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. За посочените данъчни периоди задълженото лице е заплащало ДНИ и ТБО за притежавани от него имоти в района на Община "Родопи". Със заявление вх. № 53-716-1/17.05.2017 г. дружеството е отправило искане за установяване на задължения за притежаваните недвижими имоти за периода от 01.01.2013 г. до 31.12.2017 г. По така подаденото заявление е постановен отказ от гл. инспектор при Община Родопи, обективиран в писмо № 352/06.06.2017 г. с мотиви, че дружеството е заплатило доброволно задълженията за ТБО за периоди 2013 г., 2014 г., 2015 г. и 2016 г., както и първата вноска за 2017 г., поради което не е налице основание за издаване на акт по чл. 107, ал. 3 ДОПК. Със заявление вх. №№ 53-716-1#2/26.02.2018 г. дружеството е отправило искане за издаване на акт за възстановяване на надвнесени суми, по което е издаден Акт за прихващане или възстановяване, с който са възстановени част от предявените суми. В частта, с която е отхвърлено искането за възстановяване на сумите за ТБО за услугата "сметосъбиране и сметоизвозване" АПВ е предмет на оспорване пред първоинстанционния съд. Анализирайки относимите правни разпоредби и установените по делото факта, съдът е обосновал извод за незаконосъобразност на отказа в тази част и е върнал преписката за ново произнасяне със задължителни указания. Решението е правилно. Съгласно чл. 62 ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на ТБО се определя по реда на чл. 66 ЗМДТ за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. По силата на чл. 63 ЗМДТ за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване като границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 31 октомври на предходната година. Случаите, в които не се събира ТБО по отделни компоненти са определени в чл. 71 ЗМДТ и това са: 1. такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота; 2. такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. такса за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. Границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 ЗМДТ в съответния район, както и честотата на сметоизвозване са определени с нарочни заповеди на кмета на общината. Когато при спазване на законовите изисквания общинският съвет и кмета на общината са определили териториалния обхват на предоставяне на услугата, видовия обхват на услугата, честотата на нейното предоставяне, са относими към законосъобразността на дължимостта на таксата и е необходимо да се докаже престирането на услугата в района, в който е разположен имота. Видно от събраните по делото доказателства, процесните имоти са включени в заповедта на кмета на Община Родопи, но не е доказано, че услугата "сметосъбиране и сметоизвозване " реално се е предоставяла от общината през процесните периоди. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че органа по приходите в случая неправилно е приел, че липсва правно основание за възстановяване на заплатени суми за услуги за посочените периоди. Обжалваното решение е правилно и съответно на материалния закон и доказателствата по делото, които обосновават извод за незаконосъобразност на отменения АПВ с постановен отказ за възстановяване на част от претендираните заплатени ТБО и връщане на преписката на административния орган за ново произнасяне. Решението следва да се остави в сила. При този изход на спора на ответната страна се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1440 лв. по представен списък на основание чл. 80 ГПК и документи към него за заплатени суми и осъществено процесуално представителство и защита от адв. Демерджиев. Така мотивиран Върховният административен съд, състав на първо отделение