Решение № 10147 от 25.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9018/2017 г.

Решение № 10147 от 25.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9018/2017 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208 - 228 АПК .

В. Г. Т. от гр. С., чрез процесуалния си представител адв. Терзийска, оспорва Решение № 4060/16.06.2017 г. по адм. дело № 10653/2016 г. на Административен съд - С.-град, с което е отменена Заповед № 18-3404/04.05.2015 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър - гр. С., одобряваща изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. С. чрез нанасяне на поземлен имот с идентификатор 68134.1894.1072 (стар идентификатор № 68134.1984.220) в съответствие с границите на урегулиран поземлен имот (УПИ) XI - 220, кв. 40 по регулационния план на м. ж. к. Карпузица, район Витоша, одобрен със Заповед № РД-09-50-278 от 26.05.1998 г. Със заповедта е променена границата и на имот с идентификатор № 68134.1894.1073 (стар идентификатор № 68134.1894.221), собственост на жалбоподателя в първата инстанция М. В. К.. С оспореното решение АССГ е върнал преписката на началника на СГКК - С. за ново произнасяне и е осъдил администрацията да плати разноските по делото. Касаторът претендира разноски за двете инстанции.

О. М. В. Кальонски, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на оспорването. Претендира разноски.

Ответникът - началникът на СГКК - гр. С., не изразява становище по касационната жалба.

Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението.

Касационната жалба е допустима, но неоснователна.

1. С оспорената пред първата инстанция заповед на началника на СГКК - С. границата между имоти идентификатори № 68134.1894.1072 (стар идентификатор № 68134.1984.220) и № 68134.1894.1073 (стар идентификатор № 68134.1894.221) е поставена в съответствие с границите на урегулиран поземлен имот (УПИ) XI - 220, кв. 40 по регулационния план на м. ж. к. Карпузица, район Витоша, одобрен със Заповед № РД-09-50-278 от 26.05.1998 г., при което първият имот е увеличил площта си от 1100 кв. м. на 1115 кв. м., а вторият от 936 кв. м. е станал 921 кв. м.

2. От доказателствата, събрани пред първата инстанция, се установява, че по действащата одобрена кадастрална карта границите между двата имота 68134.1894.220 и 68134.894.221 е поставена съобразно последните одобрени кадастрални планове от 1980 г. и 1985 г. С частично изменение н регулационния, застроителен и кадастрален план за местността, одобрено със Заповед № РД-09-50-278 от 26.05.1998 г. е допуснато изменение на регулационната граница, като за имот с крайни цифри № 220 е отреден УПИ XI - 220, а за имот с крайни цифри № 221 е отреден УПИ XII - 221 и площта на имот XI - 220 е увеличена с 15 кв. м. за сметка на УПИ XII - 221, като тези 15 кв. м. се придават към имота на В. Т. за сметка на имота на М. К. откъм улица "Е. Ч.". От доказателствата, включително приетата по делото съдебно-техническа експертиза, се установява, че регулацията по заповедта от 1998 г. не е приложена, както и не е приложена последваща регулация със заповед от 1999 г. в същия смисъл.

3. При тези факти, правилен е изводът на съда за незаконосъобразно разпоредена по резултата й промяна на кадастъра относно общата граница между двата имота.

а. Основание за изменението на кадастъра в хипотезата, приета в оспорената пред АССГ заповед, е предвидено в чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР вр. § 1, т. 16 ДР на закона (със съдържанието на понятието за "непълноти или грешки" в редакцията към ДВ, бр. 49 от 2014 г., относима към момента на издаване на заповедта), според която "непълноти или грешки" са несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри.

б. От доказателствата по делото, включително приетата и неоспорена съдебно-техническа експертиза, не се установява несъответствие в данните за спорната граница в КК и КР спрямо действителното им състояние към одобряването на кадастралната карта със Заповед № РД-18-69 от 14.12.2010 г., в която границата е нанесена съобразно действащите към този момент приоритети по ЗКИР, а именно - одобрените кадастрални планове от 1980 г. и 1985 г.

в. Следователно не е налице непълнота или грешка в кадастралната карта по смисъла на § 1, т. 16 ДРЗКИР, която да обоснове одобрената със Заповед № 18-3404 от 04.05.2015 г. промяна.

4. Отделно от горното, не са били налице и предпоставките за приетото като основание за изменението, в частност - нанасяне на границите на поземления имот с идентификатор № 68134.1894.1072 (стар идентификатор № 68134.1894.220) в съответствие с границите на УПИ XI - 220 по одобрена със заповед от 1998 г. регулация. Съгласно § 5, ал. 1 ПЗРЗКИР в относимата редакция от ДВ, бр. 49 от 2014 г. "Урегулиран поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот". Т. е. условието за нанасяне е регулационният план да е приложен, а в настоящия случай от доказателствата по делото не се установява планът да е бил приложен, което пък води до липсата на основание за изменение от категорията на допуснатото. Безспорно регулационният план от 1998 г. е влязъл в сила. За да бъде обаче същият приложен, този факт не е достатъчен.

5. Както по чл. 182а, ал. 1 ЗТСУ (отм.), така и по § 22, т. 1 ЗУТ, регулационният план се счита за приложен с плащането на регулационните сметки за придадените имоти или части от тях. В случая нито се твърди, нито са представени доказателства дължимите обезщетения за придаваемите части от имота на Кальонски към имота на Тодорова по регулацията от 1998 г. да са били платени, поради което не може да се приеме, че регулационният план от 1998 г. е приложен. При липсата на приложена регулация, имотите са нанесени в КК по имотните граници от одобрените кадастрални планове от 1980 г. и 1985 г. Не са налице нито непълнота, нито грешка в тази връзка и съответно не са осъществени предпоставките за изменение на кадастралната карта с нанасяне на имотните граници по регулационните такива.

6. Неотносимо към спора е дали правилно или не е поставена регулационната граница с одобрения през 1998 г. план. При наличието на влязла в сила заповед за одобряване на регулационния план, регулационната граница е такава, каквато е предвидена в плана. Действително, чл. 110 ЗТСУ (отм.) предвижда, че отчуждителното действие настъпва по силата на самия план, но чл. 114 ЗТСУ (отм.) не допуска заемане на тези части от имотите, докато не е заплатено обезщетението и съответно не са уредени сметките по регулация. А и съгласно чл. 182а, ал. 2 ЗТСУ (отм.) "Ако до влизането в сила на Закона за кадастъра и имотния регистър условията по ал. 1 не бъдат изпълнени, отчуждителното действие на дворищнорегулационните планове се прекратява за съответните имоти", т. е. ако до влизането в сила на ЗКИР не са уредени сметките по регулация, отчуждителното действие на дворищнорегулационния план се прекратява, както е и в настоящия случай. Поради това не се променя крайният извод за незаконосъобразност на кадастралното отразяване с оспореното изменение.

Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК .

При този изход на спора е основателна претенцията за разноски на ответника по касация М. К..

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение