Решение № 4122 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12866/2009 г.

Решение № 4122 от 29.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12866/2009 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Евдокия Петкова Найденова от гр. В. Търново срещу решение № 317 от 11.08.2009 г. по адм. д. № 159/2009 г. на Административен съд Велико Търново с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът началник сектор "Криминална полиция" при РУМВР гр. В. Търново представя писмено становище, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че решението е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взема предвид становищата на страните и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 233 от ЗМВР, е отхвърлена като неоснователна жалбата на Евдокия Петкова Найденова срещу заповед рег. № ЗЯ - 68/20.02.2009 г., издадена от началник сектор "Криминална полиция" при РУМВР гр. В. Търново, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 5 и т. 14 от ППЗМВР й е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от шест месеца като инспектор "Г" - II степен - разузнавач V степен /ДПС/, сектор "Криминална полиция" РУМВР гр. В. Търново при Областна дирекция на МВР - Велико Търново. Спорът е решен при наличие на всички относими доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено в тяхната съвкупност. Изводите са обосновани и законосъобразни и се споделят от настоящата инстанция. С поведението си касаторката е нарушила служебната дисциплина, изразяваща се в това, че е извършила опит да бъде настанен малолетния Янаки Атанасов Тодоров извън семейна среда и евентуалното му извеждане в чужбина, което се осъществява със съдействието на ИДПС, като не са информирани ДСП и ДАЗД. Същата е превишила правомощията си, като дисциплинарното нарушение е установено по време и място и правилно е квалифицирано като такова по чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което са налага дисциплинарно наказание по чл. 226, ал. 1, т. 3 от ЗМВР и чл. 227, ал. 1, т. 5 от ППЗМВР. Компетентният дисциплинарнонаказващ орган е извършил всички процесуални действия, не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на установената форма е издал законосъобразна заповед, който съответствува с целта на закона. При разглеждането и решаването на спора първоинстанционният съд е обсъдил всички възражения на жалбоподателката. Поддържани и в касационната жалба, същите са неоснователни. Решението е валидно, допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение