Решение № 8609 от 15.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7051/2017 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба на Д. Пановсрещу решение 2397/10.04.2017 г., постановено по адм. дело 2673/2016 г. на Административен съд - София - град. Релевира оплакване за неговата неправилност порави нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т.3 АПК Иска се отмяна на обжалваното решение и решаване наспора по същество чрез уважаване на исковата претенция. Ответникът по касационната жалба Българска народна банка в писмено становище оспорва основателността на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура представя мотивирано заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Развити са съображения за неправилност на постановения съдебен акт, който е в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби от правото на ЕС, решение по дело С-571 / делото Кантарев/ и националната правна уредба на задълженията, поети от държавата с Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/14/ЕО, на Европейския парламент и на Съвета. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество. От събраните и обсъдени по делото доказателства от първата съдебна инстанция се установява следната фактическа обстановка: Делото пред Административен съд - София град е образувано е по иск на касационния жалбоподател Д. Панов предявен против БНБ с правно основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ, с искане за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 6 113.69 лв., -след допуснато изменение на иска в с.з. на 09.02.2017 г., представляващи разликата между размера на законната лихва за забавено изплащане на депозит, притежаван от ищеца в КТБ, и начислената от банката лихва в намален размер, определен по решението на УС на БНБ от 30.06.14 г., за периода от 30.06.2014 г. до 04.12.2014 г., върху размера на гарантираното му вземане от 140 878.54 лв. Административният съд е отхвърлил исковата претенция като неоснователна, като е приел от фактическа страна, че ищецът е имал рамков договор за платежни услуги с КТБ от 05.07.2013 г. На същата дата е подписал анекс за откриване на банкова сметка при условията на преференциален безсрочен депозит. На 17.10.2013 г. е подписан анекс за откриване на банкова сметка при условията на безсрочен депозит "Плюс". На 20.06.2014 г. на основание чл.115, ал.2, т.2 и т.3 от Закона за кредитните институции, с Решение 73 Управителният съвет на БНБ поставя КТБ под особеннадзор за срок от три месеца, които срок е удължен, с Решение от 16.09.2014 г. - до 20.11.2014 г. На 04.12.2014 г. Фондът за гарантиране на вземанията започва изплащане на същите. На ищеца е изплатено гарантираното му вземане в общ размер 140 878.54 лв. Разглеждайки и обсъждайки в мотивите си приложимата нормативна уредба по този вид казуси, съдът е достигнал до извод, че няма установено, следващо безусловно от посочената норма на директивата задължение за фактическо действие за ответника, поради което е приел, че исковата претенция е неоснователна и следва да се отхвърли в цялост, доколкото не е изпълнен съставът на чл. 1 , ал.1 ЗОДОВ. Съдът е цитирал съдебна практика на АССГ, на която в подкрепа на своите правни изводи се позовава и която определя като константна. Изложени са подробни съображения при тълкуване на приложимите разпоредби от Директива 94/19/ЕО. Решението на административния съд е валидно, допустимо, но е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано - касацонни основания за отмяната му по чл. 209, т.3 АПК.При постановяване на решението си административният съд не се е съобразил с разпоредбите на Директива 94/19/ЕО и приложимите й норми, тълкувани в решение по дело С- 571/2016.Директива 94/19/ЕО, изменена с Директива 2009/14/ЕО, на Европейския парламент и на Съвета относно схемите за гарантиране на депозити по отношение на гарантирания размер и срока на изплащане, е транспонирана в българското законодателство чрез Закона за гарантиране на влоговете в банките и Закона за кредитните институции. Измененията въведени с Директива 2009/14/ЕО са транспонирани своевременно през 2009г. с измененията на посочените два закона ДВ, бр.44/2009г., в сила от 12.06.2009г. С измененията на ЗГВБ от 2010г. ДВ, бр.101/2010г., в сила от 31.12.2010г., е въведен новият гарантиран размер от 100 000 евро на депозитите, съгласно измененията на чл.7 от Директива 94/19/ЕО.Неналичен депозит по смисъла на чл.1, §3 от Директивата е депозит, който е дължим и платим, но не е бил платен от кредитна институция, съгласно правните и договорни условия, приложими към него, когато: i) съответните компетентни органи са установили, че по тяхно виждане съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи.Съгласно чл.36, ал.2 от ЗКИ в редакцията до изменението с ДВ, бр.62/14.08.2015г., неплатежоспособност е налице при две хипотези: -когато банката не изпълнява повече от 7 работни дни свое изискуемо парично задължение, ако това е пряко свързано с финансовото състояние на банката и по преценка на БНБ не може да се очаква изплащане на изискуемите парични задължения в приемлив период от време;-когато собственият капитал на банката е отрицателна величина. Изискуемият от чл.1, § 3, подточка i), ал.2 от Директива 94/19/ЕО срок от 5 работни дни, в който компетентните органи следва да извършат преценката на финансовото състояние и способността на банката да изплаща гарантираните депозити е въведен в чл.36, ал.3 от ЗКИ - като изискване, в срок от 5 работни дни от установяването на неплатежоспособността на банка БНБ да отнеме лиценза. Срокът по чл.10, §1 от Директива 94/19/ЕО, в който схемите за гарантиране на депозити следва да бъдат в състояние да изплащат надлежно доказаните претенции на вложителите, по отношение на неналичните депозити 20 работни дни от датата, на която компетентните органи извършват установяването по чл.1, §3, подточка i) от Директива 94/19/ЕО, е въведен в чл.23, ал.5 от ЗГВБ /в редакцията до изменението с ДВ, бр.62/14.08.2015г./ и течеВ разпоредбите на чл. 36, ал. 3 от ЗКИ и чл. 23, ал. 5 от ЗГВБ,законодателят е посочил, че именно БНБ е "компетентният орган", който установява неналичността на депозитите. В нормите на националното законодателство момента, в който се задейства схемата за гарантиране на депозитите, които са станали неналични,е обвързан с отнемане на лиценза на кредитната институция,докато в нормите на европейското законодателство и по специално в Директива 94/19/ЕО,на националните банки е вменена отговорността за преценка на финансово състояние и способността на отделната банка да изплаща гарантираните депозити, като е въведено императивно изискване в срок от 5 дни от установяването на неплатежоспособността на банка, БНБ да отнеме лиценза.Като в тази насока е и позицията на ЕК,изразена в решението и за откриване на наказателна процедура срещу България заради забавеното изплащане на гарантираните влогове на българските граждани. от датата на решението на БНБ за отнемане на лиценза за банкова дейност на търговска банка. При така възприетата уредба в ЗГВБ и ЗКИ сроковете по чл.1, §3, буква i) и чл.10, §1 от Директива 94/19/ЕО започват да текат от момента, в който БНБ вземе решение за отнемане лиценза на кредитна институция поради неплатежоспособност, не е допустима схема за гарантиране на депозитите, които са станали неналични, тъй като Директивата изисква схемите за гарантиране на депозити да бъдат в състояние да изплащат доказаните претенции на вложителите, по отношение на неналични депозити, независимо дали са налице условията по националното законодателство за отнемане на лиценза на кредитна институция. От съдържанието на т.49, т.50 и т.51 от решението по дело С-571/16, от текста на чл.1, точка 3, подточка i), първа алинея от Директива 94/16 изрично следва, че необходимо и достатъчно условие, за да се установи неналичността на депозит, който е дължим и платим, е по виждане на компетентния орган дадена кредитна институция да изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозита и да не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи. Освен това член 1, точка 3, подточка i), втора алинея уточнява, че посочените компетентни органи трябва да установят това колкото е възможно по-скоро и не по-късно от пет работни дни след като са се уверили за пръв път, че съответната кредитна институция не е изплатила депозити, които са дължими и изискуеми. По делото не е било спорно, че на 20 юни 2014г. представителите на КТБ внесли в БНБ искане банката да бъде поставена под специален надзор. Искането било мотивирано с предизвикана загуба на доверие, масова паника сред вложителите и проблеми с ликвидността, което предизвиквало затруднения в изпълнението на паричните задължения към вложителите. С последващо писмо от същата дата, КТБ уведомила БНБ, че е преустановила разплащанията и всички банкови операции. С Решение 73/20.06.2014г. на Управителния съвет на БНБ, на основание чл.115, ал.1, т.2 и 3, чл.116, ал.1, ал.2, т.2, 3, 6 и 7, във връзка с чл.103, ал.2, т.24 от Закона за кредитните институции , КТБ е била поставена под специален надзор, поради опасност от неплатежоспособност.За да се задейства схемата за гарантиране на депозитите, Директива 94/19/ЕО, предвижда процедура , която вкслючва : 1/ компетентният орган да се увери, че депозит, който е дължим и платим, не е бил изплатен от кредитна институция; 2/ в рамките на пет работни дни след това заключение, компетентният орган трябва да определи дали съответната кредитна институция изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити, които са дължими и платими и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи;3/ схемата за гарантиране на депозити трябва да е в състояние да изплати надлежно доказаните вземания на вложителите в рамките на 20 работни дни, след като компетентният орган е взел своето решение. С решението си от 20.06.2014г. БНБ е извършила обективната констатация, че по нейно виждане КТБ изглежда неспособна за момента, по причини, които са пряко свързани с нейното финансово състояние, да изплати депозити и че не съществува близка перспектива тя да бъде в състояние да го направи, т.е. извършила е констатацията, че депозитите са неналични по смисъла на чл.1, пар.3, подточка i) от Директива 94/19, поради което в срок от 5 работни дни от тази констатация е следвало да постанови изричен акт по чл.1, пар.3, подточка i), ал.2 от Директивата.Тази разпоредба както е посочил и СЕС, има директен ефект и представлява правна норма, целяща да се предоставят на частноправните субекти права, които да позволят на вложителите да предявят искове за обезщетяване за вредите от късното изплащане на депозитите, а срокът има императивен характер. В случая за държавата е възникнало парично задължение, което не е изпълнено в срока, предвиден в Директивата. При неизпълнение на парично задължение, кредиторът винаги има право на обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата чл. 86 ЗЗД, в този смисъл БНБ дължи обезщетение за периода на забава от момента, в който Панов реално е следвало да има достъп до депозита си, а именно 26.07.2014г. 05.11.2014г. С оглед посочените обстоятелства, решението на АССГ като неправилно следва да се отмени, а делото да се върне на административния съд за ново разглеждане от друг състав, който следва да прецени размера на дължимите лихви, като се приспаднат начислените договорни лихви по депозитите. Пред съда е била представена справка /лист108 от делото/ за лихвите, прибавени към главниците както и за възнаградителните лихви за периода от 30.06.2014г. до 06.11.2014г. Настоящият състав не разполага със специални знания за преизчисляване на лихвите, поради което след връщане на делото съдът следва да назначи съдебно-икономическа експертиза със задача за отговор на този въпрос. С оглед на горното, Върховният административен съд, на осн. чл. 222, ал.2 т.2 АПК