Решение № 5572 от 30.5.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационни жалби на Л. Караянкова и М. Караянкова чрез адвокат С. Гогов срещу решение 6558/07.11.2022 г., постановено по адм.д. 12147/2020 г. по описа на Административен съд София-град. С обжалвания съдебен акт е отхвърлена жалбата на настоящите касатори против заповед РА-30-399/23.10.2020 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж Едноетажна дървена пристройка, частично долепена до източната стена на стоманобетонна стълбищна клетка, водеща към втория надстроен етаж на сграда с идентификатор 68134.514.516.2, находяща се в югозападната част на ПИ с идентификатор 68134.514.516 по КККР, УПИ II-за ОДЗ и трафопост, кв. 38А по плана на гр. София, м. ГГЦ Зона В-15, с административен адрес: гр. София, район Сердика, ул. Тимок 5. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на съдебното решение поради материална незаконосъобразност и извършени съществени процесуални нарушения, отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, като се моли за неговата отмяна ведно със законните последици. Претендират разноски. Ответната страна по жалбата- главният архитект на Столична община чрез юрк. Йотов, в срока по чл. 232 АПК представя отговор, с който оспорва основателността на касационните жалби и излага становище за правилност на първоинстанционното решение, като претендира оставянето му в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Заключението на прокурора при Върховна административна прокуратура е за правилност на решението, като предлага оставянето му в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационните жалби са процесуално допустими- подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежни страни срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледани по същество намира същите за неоснователни по следните съображения: Първоинстанционото производство е образувано по жалба на настоящите касатори против заповед РА-30-399/23.10.2020 г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 2 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж Едноетажна дървена пристройка, частично долепена до източната стена на стоманобетонна стълбищна клетка, водеща към втория надстроен етаж на сграда с идентификатор 68134.514.516.2, находяща се в югозападната част на ПИ с идентификатор 68134.514.516 по КККР, УПИ II-за ОДЗ и трафопост, кв. 38А по плана на гр. София, м. ГГЦ Зона В-15, с административен адрес: гр. София, район Сердика, ул. Тимок 5. С оспорваното решение жалбата е отхвърлена като неоснователна. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че заповедта на главния архитект е издадена от компетентен орган, съобразно административно-производствените правила и правилно приложение на материалния закон. Съдът е приел, че по делото не е спорно, че обектът - предмет на административното производство има характера на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ПЗР на ЗУТ Строежи, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Доколкото изграденото на място съставлява пристройка, то има характера на строеж и изграждането му изисква наличието на предварително одобрени строителни книжа. Посочено е, че съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, а в съответствие с чл. 142, ал. 1 от ЗУТ основание за издаване на разрешението за строеж са съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, т. е. законосъобразното изграждане на процесния строеж е било обусловено от издаване на разрешение за строеж. За да е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ е необходимо строежът да е извършен без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за строеж. В настоящия случай, констатацията за липсата на изискуемите се по закон строителни книжа не се опроверга в съдебното производство. Съдът е посочил още, че по делото не е спорно, че към 2003 г. когато имотът е придобит от оспорващите в него е била изградена единствено едноетажна жилищна сграда със застроена площ 78.40 кв.м., която е подробно описана в прехвърлителния акт - договор за продажба на недвижим имот РД-561-804 от 04.08.2003г. Това обстоятелство сочи за неприложимост на режима на търпим строеж, съгласно §16 от ПР на ЗУТ и § 127 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ, тъй като законодателят е фиксирал изрично крайният възможен момент на изграждане на евентуално търпим строеж до 31.03.2001 г. Решението е правилно. Неоснователни са доводите на касаторите, визиращи обвързаност на съда по отношение на представените в хода на производството нотариално заверени декларации, с които собственици на съседни имоти удостоверят, че строежът е извършен в периода 1998-1999 г. Процесните декларации не се ползват с материална доказателствена сила по отношение на визираните в тях факти и обстоятелства, доколкото не представляват констатации за извършени действия на длъжностни лица в хода на тяхната служебна дейност, а са частни писмени доказателства, чиято стойност се преценява от съда с оглед на събрания по делото доказателствен материал. Обосновано е прието от съда, че обектът - предмет на административното производство има характер на строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ПЗР на ЗУТ Строежи, по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, са надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки, надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със и без промяна на предназначението. Доколкото изграденото на място съставлява пристройка, то има характера на строеж и изграждането му изисква наличието на предварително одобрени строителни книжа. Съгласно разпоредбата на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон, а в съответствие с чл. 142, ал. 1 от ЗУТ основание за издаване на разрешението за строеж са съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, т. е. законосъобразното изграждане на процесния строеж е било обусловено от издаване на разрешение за строеж. Правилно съдът е приел, че строежът не е търпим по смисъла на § 16 ПР ЗУТ и § 127 ПЗР ЗИД ЗУТ, поради което подлежи на премахване. В хода на производството са събрани доказателства, които водят до еднозначния извод, че строежът не е извършен преди 31.03.2001 г., за да попадне в приложението на §127 ПЗР ЗИД ЗУТ. Строежът не е отразен в приложените по делото скици, нито в кадастралната карта, одобрена през 2011 г. Още повече, че самото засегнато от заповедта лице и настоящ касатор-Л. Караянкова при извършената на 19.05.2020 г. проверка от страна на компетентните органи по контрол на строителството, заявява, както е отразено в Констативен акт 3-РСР20-ТК00-33, че обектът е изпълнен след 2005 г. Дори да се приеме, че строителството е извършено преди посочената от самата Караянкова година, то следва да се изтъкне, че режимът на търпимост е приложим само в случаите, при които е извършен в собствен имот или чужд имот при наличието на ограничено вещно право на строеж, учредено от собственика. От събраните доказателства по делото безпротиворечиво е установено, че обектът едноетажна дървена пристройка, предмет на процесната заповед, е изграден в имот-публична общинска собственост, за което има представен Акт за общинска собственост 2037 от 16.10.2019 година. Предвид това обстоятелство анализ относно времевия период на изграждане на постройката се явява безпредметен. Съобразно изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и своевременно заявената претенция за разноски от ответника главен архитект на Столична община, касаторите дължат поравно разноските за настоящата инстанция, съставляващи юрконсултско възнаграждение в мин. размер от 100лв, определен по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,