Решение № 3263 от 12.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14960/2009 г.
ВАСVI отделение12.03.2010 г.докладчик Милка Панчева
Диспозитив
Оставя в сила решение № 34 от 3.08.2009 г., постановено по адм. д. № 2218/2009 г. по описа на Административен съд София-град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 3263 от 12.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14960/2009 г., VI о., докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 34 от 3.08.2009 г., постановено по адм. д. № 2218/2009 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Стефан Пенчев Стефанов срещу Заповед № 60/4.07.2008 г., издадено от изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания. Срещу това решение е подадена касационна жалба от Стефан Пенчев Стефанов с оплакване, че е необосновано и неподкрепено с доказателства. Счита също, че е постановено при допуснати съществено процесуални нарушение - не били приети представени от него писмени доказателства, както и отказан разпит на свидетел. Оспорва тезата на съда за безспорност на данните от ответната страна, както и наличие на дискриминационна норма в Методиката. Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което бъде уважена първоначалната му молба и му бъдат присъдени направените по делото разноски. В съдебно заседание касаторът се явява лично, поддържа жалбата и моли да бъде уважена по изложените в нея съображения. Ответникът по делото - изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания, се представлява от юрисконсулт, който оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за подадена в законния срок, по същество за неоснователна. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Производството по делото е във връзка с оспорен акт по реда на чл. 19, ал. 9 от ППЗИХУ. Стефан Стефанов е участвал по реда на чл. 31 от Закона за интеграция на хората с увреждания (ЗИХУ) в програмата с проект "Социална и трудова рехабилитация с транспортно обезпечаване" с искане за субсидия 15000 лв. Според текста на цитираната норма - изпълнителният директор на Агенцията за хората с увреждания утвърждава програми и проекти за започване и развитие на самостоятелна стопанска дейност на хората с увреждания при условия и по ред, определени в правилника за прилагане на закона. В ППЗИХУ е уредена процедурата, по която се приемат и одобряват изготвените проекти. Съгласно чл. 19, ал. 1 от правилника, министърът на труда и социалната политика утвърждава методика за финансиране на проекти по програмите, стимулиращи трудовата заетост и самостоятелната стопанска дейност на хората с увреждания, по предложение на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания. По делото не е спорно, че е изготвена визираната в ал. 1 методика, в която се съдържат редът, специфичните условия за кандидатстване, критериите за оценяване и класиране на постъпилите проекти, както и механизма за тяхното финансиране. В чл. 19 от ППЗИХУ са регламентирани изискванията, по които се предоставя финансирането на постъпилите проекти. Съгласно ал. 4 - проектите се оценяват от комисия, определена със заповед на изпълнителния директор на Агенцията за хората с увреждания. Не е спорно, че касаторът е лице с увреждане, което има законно право да се възползува от нормите на закона за участие в програми. Но неговия проект "Социална и трудова рехабилитация с транспортно обезпечаване" не е получил необходимото одобрение от комисията. Освен това, важно условие, поради което е отказано финансиране на касатора е, че той не отговаря на съществено условие, залегнало в методиката. Когато кандидатите са физически лица, проектите им задължително следва да включват като самостоятелен етап учредяването на стопанско предприятие, ЕТ или ЕООД. Стефан Стефанов е вписан като адвокат в адвокатска колегия, поради което е налице забраната на чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за адвокатурата лицето да е търговец, управител в търговско дружество и изпълнителен директор на акционерно дружество. Изложените пред настоящата инстанция възражения за дискриминационни норми от методиката са били релевирани и пред първата съдебна инстанция, която обосновано е мотивирала правните си доводи за неоснователност. В случая е процесуално недопустимо, в рамките на това административно производство, инцидентното установяване и произнасяне на съда по възражение за дискриминация и в тази връзка по иск за обезщетение по чл. 1 и сл. от ЗВОД, каквито доводи са развити в касационната жалба. Ако Стефанов счита, че е дискриминиран по някой от признаците на Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр), може да предяви иск пред Районен съд или пред Комисия за защита от дискриминация, съобразно процедурата, установена в закона. По изложените съображения настоящата инстанция счита, че не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение. Същото е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на процесуалните правила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,