Решение № 7519 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 343/2020 г.

Решение № 7519 от 16.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 343/2020 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на С. Киров, Д. Дойчинова, В. Дойчинов, Т. Стефанов, Р. Асенова, И. Мирчева, Ц. Кочева, В. Венкова и А. Гаврилова против решение № 4371 от 26.06.2019 г. по адм. дело № 7340/2018 г. на Административен съд София- град, с което е отменена заповед № 18-2903 от 11.04.2018 г., издадена от началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – София, с която е одобрено изменение на кадастралната карта и регистри на гр. София с нанасяне на поземлен имот с идентификатор 68134.4355.2834, както и изменение на границите на поземлен имот с идентификатор 68134.4355.160. Жалбоподателите поддържат, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като заповедта на началника на СГКК- София е издадена при спазване на всички процесуални изисквания и материалноправни предпоставки. Молят да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта на началника на СГКК- София да бъде отхвърлена. Претендират и направените по делото разноски. Ответникът – началникът на Службата по геодезия, картография и кадастър – София не изразява становище. Ответникът Сдружение "Съюз на слепите в България" оспорва касационните жалби и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените по делото разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите, доказателствата по делото и прецени валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страни, за които съдебният акт е неблагоприятен, поради което са допустими. Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни по следните съображения: Решението на Административен съд – София град е постановено в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд правилно приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но въпреки това подлежи на отмяна, тъй като е постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправни разпоредби. Правилно е преценено, че в нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК административният орган не уведомява за постъпилото заявление за изменение на КККР лицето, чийто имот е засегнат от процедурата, като по този начин лишава сдружение "Съюз на слепите в България" от възможност за участие в административното производство. Законосъобразен е и изводът, че този процесуален пропуск води до нарушения на чл. 35 и чл. 36 АПК, тъй като в административното производство не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за спора и не са събрани относимите доказателства. Заключението на административния съд за отмяна на заповедта, като постановена в противоречие с материалния закон, също се споделя от настоящата инстанция. Производството по издаване на процесната заповед е образувано по искане на касационния жалбоподател С. Киров за изменение на КККР на гр. София с нанасяне на нов поземлен имот, възстановен на наследници на С. Пижов, касационни жалбоподатели в настоящото производство, с решение № 0 Б111/19.12.2008 г. на Общинска служба по земеделие – Нови Искър, нанесен с пл. № 2540 в кв. 61 и 62 а по регулационния план на м. "Булевард Сливница", гр. София (скица № АГ-94-431/22.07.2010 г.). Исканото изменение се изразява в нанасяне на ПИ с проектен идентификатор 68134.4355.2834 с площ от 967 кв. м. в границите на ПИ с идентификатор 68134.4355.160 по КККР на район Люлин, с площ от 76415 кв. м., на който като собственик се легитимира и е записан в КР ответникът в касационното производство сдружение "Съюз на слепите в България". Като се съобразява със заявлението и с представените обяснителна записка и скица - проект, началникът на СГКК – София постановява заповедта, предмет на оспорване, с която одобрява изменение на кадастралната карта и регистри на гр. София с нанасяне на поземлен имот с идентификатор 68134.4355.2834 с площ от 967 кв. м и изменение на границите на поземлен имот с идентификатор 68134.4355.160, чиято площ след изменението се намалява на 75448 кв. м. При тези факти административният съд правилно приема, че оспорената заповед е постановена в противоречие с материалноправни норми. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от Закона кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) предвижда възможност за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, когато съдържат непълноти или грешки. Отстраняването на непълноти и грешки е едно от основанията за поддържане на КККР в актуално състояние (чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР). Когато обаче непълнотите и грешките са свързани със спор за материално право, те се отстраняват след решаването му по съдебен ред (чл. 54, ал. 2, изр. 2 от ЗКИР). В тази хипотезата началникът на службата по геодезия, картография и кадастър, следва да откаже да изменени кадастралната карта и регистри съгласно чл. 70, ал. 4 от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри. В случая административният съд правилно приема, че между заявителя Киров и останалите наследници на С. Пижов от една страна и сдружение "Съюз на слепите в България" е налице спор за материално право по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на Наредбата, тъй като в проекта за изменение на кадастралната карта местоположението и границите на имота не съответстват на правата на собственост на всички заинтересовани лица съгласно представените и събрани писмени доказателства в административното производство. В разглежданата хипотеза исканото от Киров изменение предвижда нанасяне на нов имот, който попада изцяло в поземлен имот, който според представените писмени доказателства е собственост на сдружението, т. е. налице е спор за материалния право, до чието разрешаване, искането на Киров за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри не може да бъде удовлетворено. Поради това като достига до извод, че издадената от началника на СГКК – София заповед е постановена в противоречие с чл. 54, ал. 2 ЗКИР и по тези съображения я отменя, първоинстанционният съд постановява съдебен акт при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Възражението на касаторите, че имотът им следва да бъде нанесен в КККР, тъй като заповед № РД-09-180/11.06.2010 г., издадена от кмета на район Люлин, Столична община, по реда на § 4 от ПЗР на ЗКИР, с която е отразен имот пл. № 2540, в кв. 61 и 62 а по регулационния план на м. "Булевард Сливница" не е обжалвана, е неоснователно. Цитираната заповед е следвало да бъде съобразена при одобряване на КККР на гр. София със заповед № РД-18-54/30.08.2010 г. на изпълнителния директор на АГКК, което в случая не е направено. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд София – град е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Не са установени посочените от касаторите основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително правени разходи по водене на делото пред касационната инстанция касационните жалбоподатели следва да заплатят на ответника сдружение "Съюз на слепите в България" сумата 1000. 00 лв. разноски по делото, включващи възнаграждение за адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,