Решение № 438 от 29.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 452/2010 г.

Решение № 438 от 29.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 452/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Елена Величкова Срещу въззивна оправдателна присъда постановена по внохд. № 351/2010 г. на Окръжен съд гр. София е подадена касационна жалба от частния обвинител Д. Г. Ц.. В съдебно заседание жалбата се поддържа от повереник, с оплаквания за съществени процесуални нарушения и нарушение на закона. Подсъдимата Г. Н. М., чрез защитата си е на становище присъдата като правилна и законосъобразна да се потвърди. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира касационната жалба основателна, а постановената въззивна присъда незаконосъобразна и в нарушение на процесуалните правила. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение, като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 21.06.2010 г. постановена по внохд. № 351/2010 г. на Окръжен съд гр. София е отменена присъда по нохд. № 472/2009 г. на Районен съд гр. Ботевград и вместо това подсъдимата Г. Н. М. е призната за невиновна, в това на 27.05.2008 г. в гр. Ботевград противозаконно да е присвоила чужда движима вещ-лек автомобил "Пежо" с д. к. № СО 7996 АВ, собственост на Д. Г. Ц. на стойност 7500 лв., която вещ е владяла, поради което е оправдана по предявеното й обвинение по чл. 206, ал. 1 НК. ПО ЖАЛБАТА на частния обвинител Ц.: Доводите са за съществени процесуални нарушения, допуснати от въззивния съд при оценката на доказателствата, вътрешна противоречивост на изводите, неотносимост на част от изводите по гражданско правните отношения между подсъдимата и частния обвинител, липса на произнасяне по предмета на доказване . Оплакванията са основателни. За да признае подсъдимата за не виновна въззивния съд е приел, че "липсва съставомерност на деянието /по чл. 206 НК/ от обективна страна, произтичаща още от обвинителния акт, където се твърди че подсъдимата М. получила от свидетелката Г. сумата от 5400 лв. в заем, за който е издала запис на заповед, след което двете съставили договор пред нотариус за прехвърляне собствеността на автомобила, тъй като подсъдимата вече била получила от Г. в предишен период сумата от 2000 лв. в заем". По нататък в мотивите въззивния съд разсъждава върху "формалната логика на закона" има се предвид ЗЗД, същината на привидната сделка, нищожност на договора за продажба на автомобила, това че той не произвежда правно действие и не е в състояние да осъществи транслативния ефект на прехвърляне на собствеността, че автомобила въпреки формално изповяданата сделка за прехвърляне собствеността му на частния обвинител останал собствен на подсъдимата и тя правило по късно го продала на св. И. М.. По фактическото обвинение обаче липсва произнасяне. Липсва и анализ на събраните и относими към предмета на доказване доказателства. Произнасянето по "нищожността" на договора за продажба на автомобила в наказателното производство, без да е атакуван по съответния граждански процесуален ред, от която и да било от страните е и процесуално недопустимо. В тази връзка извода, че лекия автомобил с който подсъдимата се е разпоредила не и е чужд а собствен е напълно произволен. Горните констатации дават основание на извода за допуснати от страна на съда нарушения на правилата за проверка и оценка на доказателствата по делото, които са особено съществени, защото в случая са възпрепятствали правилното приложение на закона доколкото въпросите за вината и отговорността на подсъдимата са такива по установяване на фактически положения /обстоятелства от значение/, а не само по приложението на материалния закон. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановената въззивна присъда, при съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон, а подадената касационна жалба на частния обвинител основателна. Ето защо и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 и 3 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение