Решение № 12732 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5448/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), чрез процесуален представител, против решение 3232/21.03.2025 г., постановено по адм. д. 3050/2024 г. по описа на Административен съд (АС)- Варна. С обжалваното решение АС-Варна е отменил Уведомително писмо изх. 02-030-2600/1358/15.11.2024 г. на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие в частта, с която са прихванати оторизирани суми на Къмпани хотелс ДС ЕООД в размер на 5552,81 лева по СЕПП, 818,70 лева по подмярка 13.1, 38.14 лева по подмярка 13.2, 3516,48 лева по ЗДП и 47,44 лева по СЕПП и е осъдил ДФЗ да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, в противоречие на събраните по делото доказателства и необосновано отменителнo основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения, че в представеното по делото становище изх. 02-250-2600/1358#3 от 06.12.2024 г. са изложени подробни мотиви за издаването на обжалваното уведомително писмо. Счита, че съдът подробно е разгледал правната уредба относно прихващането съгласно националното законодателство, без обаче да съобрази чл. 28 от Регламент за изпълнение (ЕС) 908/2014 на Комисията. Твърди, че е неправилен извода на съда, че е необходимо да е налице съществуващо ликвидно и изискуемо публично вземане на ДФЗ, тъй като вземането, което има ДФЗ към кандидата не представлява публично държавно вземане, а представлява административна санкция, която е последица и е в пряка връзка на пълния отказ за изплащане на финансова помощ. Касационният жалбоподател иска обжалваното решение да бъде отменено или изменено с коригиращи мотиви. Претендира разноски за две съдебни инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът - Къмпани хотелс ДС ЕООД, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмен отговор и в писмено становище. Иска обжалваното решение да се остави в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните, обсъди наведените касационни основания и съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срок и от страна спрямо която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно и има сила, но не е участвала надлежно в съдебното производство пред първоинстанционния съд. Разгледана по същество касационната жалба е основателна, но не по изложените в нея съображения. Производството пред АС-Варна е образувано по жалба на Къмпани хотелс ДС ЕООД срещу Уведомително писмо изх. 02-030-2600/1358/15.11.2024 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която са прихванати оторизирани суми на Къмпани хотелс ДС ЕООД в размер на 5552,81 лева по СЕПП, 818,70 лева по подмярка 13.1, 38.14 лева по подмярка 13.2, 3516,48 лева по ЗДП и 47,44 лева по СЕПП. С разпореждане 13739 от 19.12.2024 г. първоинстанционният съд е конституирал като ответник в производството по делото, образувано по оспорване на Къмпани хотелс ДС ЕООД срещу уведомително писмо изх. 02-030-2600/1358/15.11.2024 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ, не издателя на акта, а юридическото лице ДФЗ. За съдебно заседание пред първоинстанционния съд, проведено на 26.02.2025 г. е бил призован ДФЗ. В протокола от това съдебно заседание е вписан като ответник ДФЗ, който не е изпратил представител за участие в заседанието. Решението е постановено при неизяснен надлежен ответник, тъй като в производството е конституиран ДФЗ, докато диспозитивът на съдебния акт е по отношение на заместник изпълнителния директор на ДФЗ. За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, като е посочил разпоредбата на чл. 20а ЗПЗП, според която изпълнителният директор на фонда е изпълнителен директор и на Разплащателната агенция и я представлява, като е предвидена възможност същият да делегира част от предоставените му правомощия на заместник изпълнителните директори. Посочил е, че от представената в преписката Заповед 03-РД/3203-1/24.07.2023 г. се установява, че изпълнителният директор на ДФЗ е делегирал на заместник изпълнителния директор правомощията си да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания за извършена оторизация и изплатено подпомагане на кандидатите, каквото е обжалваното уведомително писмо. Приел е, че оспореният административен акт не е издаден в законоустановената форма, при спазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му, като за пълнота е посочил, че уведомителното писмо в обжалваната му част е издадено при неправилно приложение на материалния закон. При служебно извършената проверка по чл. 218, ал. 2 АПК касационната инстанция намира, че обжалваното решение е недопустимо отменително основание по чл. 209, т. 2 АПК. Съгласно чл. 153, ал. 1 АПК страни по делото са оспорващият, органът издал административния акт и всички заинтересовани лица. В изпълнение на принципа на служебното начало, законодателят е възложил на съда задължението служебно да конституира страните, като осигури надлежното им участие в процеса. Това задължение е от съществено значение за допустимостта на производството и за гарантиране на правото на защита на всички лица, чиито права или законни интереси могат да бъдат засегнати от съдебния акт. В настоящия случай издателят на акта не е конституиран от съда и той не е участвал в съдебното производство пред АС - Варна. Конституираният като ответник ДФЗ, е юридическо лице съгл. чл. 11, ал. 1 ЗПЗП и не е издател на акта, поради което не е и не може да бъде надлежна страна по делото. Като е провел съдебното производство с участие на ненадлежна страна, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение съдопроизводствените правила съгласно чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 АПК, довело до постановяване на недопустим съдебен акт. Задължението за служебно конституиране на страните изисква съдът да извърши необходимата проверка въз основа на данните, съдържащи се в жалбата и в административната преписка, за да установи лицата, притежаващи процесуална легитимация. Служебното начало в административното производство налага съдът да осигури правилното участие на всички лица, които по силата на закона имат качеството на страна, като по този начин се гарантира законосъобразното развитие на производството и постановяването на съдебен акт, съобразен с изискванията на процесуалния закон. Служебното начало не освобождава съда от задължението да определи точно и законосъобразно процесуално легитимираните страни, съобразно данните по делото и изискванията на закона. Правилното конституиране на страните има съществено значение за допустимостта и обвързващата сила на постановения съдебен акт, тъй като именно от надлежното участие на страните зависи валидното упражняване на правото на защита и обективното установяване на релевантните факти. По изложените съображения съдебното решение, предмет на контрол, следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 АПК като недопустимо поради постановяването му при ненадлежно конституирана страна. Делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на АС-Варна. При новото разглеждане на делото съдът следва да конституира страните съобразно чл. 153, ал. 1 и чл. 154, ал. 1 АПК като ги призове и проведе съдебното производство с участието на издателя на акта заместник изпълнителния директор на ДФЗ и адресата на акта. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат определяни, а направените трябва да бъдат съобразени при новото разглеждане на спора на основание чл. 226, ал. 3 АПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,