Решение № 1242 от 20.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1557/2007 г.

Решение № 1242 от 20.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1557/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по реда на § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК /обн. Д. В., бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г./, във вр. с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК /отм./. Образувано е по касационна жалба на областния у. инж. К на област В., срещу въззивното решение от 15.12.2006 г. на В. окръжен съд по гр.д. № 861/2006 г., с което е оставено в сила решение № 212 от 16.03.2005 г. и поправката му от 29.05.2005 г. на В. районен съд, постановени по гр.д. № 1051/2004 г., с което са уважени предявените от П. С. Ц. от гр. В. искове, с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ - обезщетение в размер на 6 087,16 лв. и чл. 86 ЗЗД. - мораторна лихва в размер на 552,07 лв. и са присъдени разноски в общ размер от 480 лв. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост, поради което се иска отмяната му. Ответникът по жалбата, П. С. Ц. от гр. В., не изразява становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Предявени са обективно съединени искове по чл. 226, ал. 2 КТ - за заплащане на обезщетение за незаконно задържане на трудовата книжка, за периода от 10.10.2000 г. до 6.02.2002 г. в размер на 6 200 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - мораторна лихва върху сумата по главницата в размер на 800 лв. С решение № 212 от 16.03.2005 г. по гр.д. № 1051/2004 г. исковете са уважени от В. районен съд в размери, както следва - на главницата - за сумата от 6087,16 лв., съставляваща обезщетение за периода от 10.10.2000 г. до 6.02.2002 г., ведно със законната лихва, считано от 9.12.2004 г. до окончателното изплащане и на мораторната лихва - за сумата от 552,07 лв., като исковете за разликата до пълните предявени размери като неоснователни, са отхвърлени. Решението е обжалвано от ответника и В. окръжен съд, за да постанови обжалваното решение, с което е оставил в сила първоинстанционното, е приел, че за периода от 10.10.2000 г. до 6.02.2002 г. - датата на предаване на трудовата книжка на ищеца, работодателят му дължи заплащане на обезщетение за неправомерно задържане на трудовата книжка, както и заплащане на лихва за забава върху обезщетението в присъдените размери от първостепенния съд. Решението е неправилно. От приложеното към настоящото дело гр.д. № 932/2001 г. по описа на В. районен съд, е видно, че същото е образувано по искова молба на П. С. Ц. срещу Областния у. на област В., с правно основание чл. 226, ал. 2 КТ и чл. 86 ЗЗД, като искът по чл. 226, ал. 2 КТ е предявен за сумата от 2000 лв.- обезщетение за причинени вреди от незаконно задържане на трудовата книжка на ищеца от работодателя - ответник, за периода от 10.05.2001 г. до 10.10.2001 г. С решение № 1642/14.10.2004 г. по гр.д. № 2689/2002 г. на ВКС, състав на Трето гражданско отделение се е произнесъл по съществото на спора и е присъдил на ищеца обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ в размер на 1914 лв., за периода от 10.05.2000 г. до 10.10.2000 г., който период е различен от исковия. Възползвайки се от допуснатата грешка на състава на ВКС, на 9.12.2004 г. ищецът е депозирал искова молба пред В. районен съд, с искане за осъждане на ответния областен у. за заплащане на обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ в размер на 6 200 лв., вече за периода от 10.10.2000 г. до 6.02.2002 г. С обжалваното решение са му присъдени посочените по-горе суми. На основание и при условията на чл. 192, ал. 2 ГПК (отм.) по гр.д. № 2689/2002 г.на ВКС, Трето гражданско отделение, съдът с решение № 864/16.09.2008 г. е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1642/14.10.2004 г. по гр.д. № 2689/2002 г., както следва: на единадесетия ред в диспозитива на решението думите "за периода от 10.05.2000 г. до 10.10.2000 г." да се четат " за периода от 10.05.2001 г. до 10.10.2001 г.". При така извършената поправка на очевидната фактическа грешка в решението на ВКС от 14.10.2004 г. по гр.д. № 2689/2002 г. кореспондираща с претендирания период, заявен в исковата молба на ищеца до В. районен съд, депозирана на 19.07.2001 г., настоящата инстанция приема, че въззивното решение в обжалваната му част, с която е присъдено обезщетение на ищеца по чл. 226, ал. 2 КТ в размер на 6 087, 16 лв., за периода от 10.10.2000 г. до 6.02.2002 г., както и обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на 552, 07 лв. за същия период, е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано и при условията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), следва да бъде отменено и постановено друго решение от касационната инстанция, с което искът по чл. 226, ал. 2 КТ, бъде отхвърлен за периода от 10.10.2000 г. до 10.10.2001 г., в размер на 4 594.08 лв., преизчислен по заключението на вещото лице по ССЕ Р. К. Тъй като ответникът е направил възражение за изтекла погасителна давност по чл. 358, ал. 1, т. 3 КТ, настоящата инстанция го намира за основателно. Искът по чл. 226, ал. 2 КТ е предявен на 9.12.2004 г., т.е. за периода от 10.10.2001 г. до 9.12.2001 г., той се явява погасен по давност за сумата в размер на 765.68 лв. и за нея искът по чл. 226, ал. 2 КТ, също следва да бъде отхвърлен, т.е. този иск се явява основателен за сумата от 727,40 лв., за периода от 10.12.2001 г. до 06.02.2002 г., когато ищецът е получил трудовата си книжка, в която част въззивното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора по главния иск, акцесорният иск за мораторна лихва е основателен в размер на 65,97 лв./преизчислен при условията на чл. 130 ГПК (отм.) по заключението на ССЕ/, като за разликата до присъдения с обжалваното решение размер от 552,07 лв., следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че постановеното въззивно решение е неправилно и при условията на чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което предявените обективно съединени искове като неоснователни в посочените по-горе размери, следва да бъдат отхвърлени. При този изход на спора ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на касатора направените по делото разноски, при условията на чл. 64, ал. 2 и ал. 5 ГПК (отм.) в размер на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за всички инстанции. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, ГПК (отм.), Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение,