Решение № 5811 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6509/2016 г.

Решение № 5811 от 10.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6509/2016 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, чрез процесуалния му представител старши юрисконсулт Л. Х., срещу решение № 159/15.04.2016 г. постановено по адм. дело № 133/2016 г. на Административен съд-П., с което е отменено негово уведомително писмо изх. № 02-150-6500/2537/21.01.2016 г. за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2015 г., по заявлението на К. Р. Д., и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, съобразно дадените указания. Наведени са доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в противоречие с приложимия материален закон. По подробно изложените в касационната жалба съображения се претендира отмяна на атакувания съдебен акт, при което да бъде отхвърлена жалбата, по която е образувано първоинстанционното производство, ведно с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - К. Р. Д., в представено писмено становище, чрез процесуалния си представител адвокат Х. Т., оспорва касационната жалба и претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция по представен списък. Представителят на Върховната административна прокуратура, взел участие в настоящото производство, дава заключение за основателност на жалбата. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-П. е образувано по жалбата на К. Р. Д., срещу уведомително писмо изх. № 02-150-6500/2537/21.01.2016 г., издадено от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, с което е прекратен поет от жалбоподателя агроекологичен ангажимент на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Наредба № 11/06.04.2009 г. за условията и реда за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., във вр. чл. 21 от Регламент (ЕС) № 65 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 1698/2005 г. В писмото е посочено, че Димов не е представил документ, удостоверяващ съответствието на произвежданите от него растителни продукти с правилата на биологичното производство в срока по чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредбата. За да отмени обжалваното уведомително писмо първоинстанционният съд е приел, че същото е издадено от компетентен орган, в предвидената писмена форма, но при неправилно приложение на закона и несъобразяване с целта му и принципа за съразмерност по чл. 6 АПК. Посочено е, че съгласно чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/2009 г., Димов е следвало да представи до 30 септември на петата година от ангажимента, сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от него растителни или пчелни продукти с правилата на биологичното производство. По делото е приложен сертификат, издаден на 23.10.2015 г., в който изрично е посочено, че инспекция на стопанството е извършена на 26.08.2016 г. Съдът е приел, че жалбоподателят е направил всичко, зависещо от него, да се снабди своевременно с необходимото му доказателство по чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредбата, като е сключил договор със сертифициращ орган и е осигурил достъп за извършване на проверка на място, но не е могъл да повлияе върху датата на издаване на сертификата. Позовавайки се на чл. 58, т. 1, б. "д" от Наредбата, съдът е приел, че Д. е изпълнил задължението си, доколкото според посочената разпоредба задължението на земеделския стопанин е да представи копие на сертификата, най-късно до 30 октомври на петата година от поемането на ангажимента. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички възражения на жалбоподателя, при което е направил обосновани и правилни фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. По делото е установено, че преди момента на изтичане на петгодишния агроекологичен ангажимент Димов е осигурил достъп за извършване на проверка на стопанството от сертифициращия орган, като в представеното по делото сертификационно писмо от 27.08.2015 г. изрично е посочено, че сертификатът ще бъде издаден след извършване на проверка на документацията от сертифициращия орган - CERES GmbH. Съгласно чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредба № 11/2009 г., подпомаганите лица по подмярка "Биологично земеделие" са длъжни до 30 септември на петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото одобрено заявление за подпомагане, най-малко веднъж да са получили сертификат или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни или пчелни продукти с правилата на биологичното производство, като съгласно чл. 58, т. 1, б. "д" от същата наредба следва да приложат копие на сертификата по чл. 37, ал. 1, т. 3 - поне веднъж от поемане на агробиологичното задължение, най-късно до 30 октомври на петата година от поемане на ангажимента. В настоящият случай, видно от приложените по делото писмени доказателства, между К. Д. като клиент и CERES GmbH, като сертифициращ орган, е сключен договор за сертификация от 25.10.2010 г., по силата на който клиентът изисква от сертифициращия орган сертифицирането на произведените продукти за стандарт по Регламент (ЕС) 834/2007 г., приложим за ЕС. В. връзка с изпълнението на договора е представено сертификационно писмо за извършена инспекция за съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 834/2007 и Регламент (ЕС) 889/2008 относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти, изготвено и подписано на датата 27.08.2015 г. от инспектор на CERES в България. В писмото изрично е посочено, че сертификат ще бъде издаден след извършване на проверка на документацията от сертифициращ офицер на CERES, без да е посочен конкретен срок за това или евентуално - за постановяване на отказ за издаване. В случая сертификатът е издаден на 23.10.2015 г. Обосновани в тази връзка са направените от първоинстанционния съд изводи, че доколкото документът е издаден въз основа извършена от органа проверка, датираща от месец август 2015 г., то административният орган неправилно е приложил предвидената в чл. 18, ал. 2, т. 2 от наредбата санкция за земеделския производител. След като Димов е предприел всички необходими действия за да получи в срок изискуемия документ по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 3 от Наредбата, то липсва негово неправомерно поведение, което да бъде санкционирано с прекратяване на агроекологичния ангажимент. Аргумент в тази посока е и фактът, че земеделският производител е изпълнил точно задължението си, инкорпорирано в чл. 58, т. 1, б. "д" от Наредба № 11/6.04.2009 г., като е представил издадения сертификат на 29.10.2015 г - т. е. в изискуемия от нормата срок до 30 октомври. Следва да се отбележи и че в изпратеното от ДФЗ до земеделския производител, писмо изх. № 01-6500/7871/20.08.2015 г., също е посочено, че до 30 септември Димов следва да е получил сертификат за произведените растителни продукти, който да представи в ДФЗ в срок до 30 октомври. Предвид това и обстоятелството, че проверката е извършена през месец август 2015 г. и сертификатът е получен от ДФЗ преди 30 октомври 2015 г. е следвало преди административният орган да приложи разпоредбата на чл. 18, ал. 2, т. 2 от Наредбата, да прецени тежестта, степента и постоянния характер на установеното нарушение по смисъла на чл. 18, § 2 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 г. за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони. Правилно в този смисъл административният съд е установил, че в случая не са съобразени целта на закона и принципа за съразмерност, заложен в чл. 6 АПК. По изложените съображения настоящият състав приема, че не се установяват релевираните касационни основания за отмяна на съдебното решение и същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора, основателно се явява искането на ответната страна за присъждане на адвокатско възнаграждение за настоящото производство, изплатено по данни от представения по делото договор за правна защита. Неоснователно е направеното от касатора възражение за прекомерност, тъй като претендираните разноски са под минималния размер, определен в чл. 8, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Разноските са своевременно поискани и доказани по основание, поради което ДФЗ следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация сумата от 300 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение