Решение № 1961 от 16.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11161/2015 г.

Решение № 1961 от 16.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11161/2015 г., V о., докладчик председателят Еманоил Митев Производството по делото е образувано на основание чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ по жалба на В. П. Е. от град С. срещу отказ на управителя на Българска народна банка за предоставяне на достъп до обществена информация, обективиран в писмо № БНБ-72531/30.07.2015 г., по заявление вх. № БНБ-70504/23.07.2015 г. Оплакванията в жалбата са за незаконосъобразност на отказа, като се иска отмяната му и задължаване на административния орган да предостави поисканата информация.

Ответникът - управителят на Българска народна банка /БНБ/, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за нейната недопустимост, алтернативно - неоснователност на същата.

Върховният административен съд, в настоящия състав, като взе предвид представените по делото писмени доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Същата следва да бъде разгледана по същество.

Със заявление вх. № БНБ-70504/23.07.2015 г. жалбоподателя е поискал от управителя на Българската народна банка да им бъде предоставен достъп до обществена информация, относно следните обстоятелства: копия от договорите за управление на БНБ, сключени с управителя и подуправителите за периода 2009-2014 г.

С писмо изх. № БНБ-72531/30.07.2015 г. управителят на БНБ е отговорил на жалбоподателя по исканията му като е посочил, че на заседание на 30.07.2015 г. Управителният съвет на БНБ е приел политика за определяне и оповестяване на възнагражденията на управителя, подуправителите и членовете на УС на БНБ, като те са публикувани на страницата на БНБ в Интернет. Възнагражденията на посочените лица ще бъдат периодично оповестявани и с годишния отчет и с бюджета на БНБ.

Договорите, сключени с Управителя и Подуправителите на БНБ, преди 2014 г. не могат да бъдат предоставени, тъй като същите съдържат лични данни, както и поради това, че за посоченият период исканата информация е била класифицирана като служебна тайна

На последния въпрос от искането е отговорено, че отговорността за вреди при упражняване на надзорните функции се урежда в чл. 79, ал. 8 от Закона за кредитните институции /ЗКИ/, като вината на определени лица може да бъде установена и доказана само от компетентните разследващи органи и съда.

На 30.07.2015 г. на сайта на БНБ е обявено прессъобщение, в което е предоставена публична информация, че на основание чл. 12, ал. 8 и чл. 23, ал. 3 от ЗБНБ е прието решение за определяне и оповестяване на възнагражденията на членовете на УС на БНБ, като са посочени следните принципи, на което се базира това решение:

1. Обвързване на възнагражденията на членовете на УС със средното месечно възнаграждение на ръководителите на банките в България, както следва: 70% за управителя на БНБ; 60% за подуправителите и 20% за другите членове на УС;

1. Отменяне на възнагражденията за участие в заседанията на УС за управителя и подуправителите;

1. Въвеждане на лимит за общото възнаграждение на управителя и подуправителите, включително и допълнително материално стимулиране, до размера на средното общо възнаграждение на ръководителите на банки в България;

1. Публично оповестяване на месечните възнаграждения на членовете на УС в годишния отчет и в бюджета на БНБ.

В същото прессъобщение са посочени определените с решението размери на месечните възнаграждения на членовете на УС, като са посочени в цифрово изражение: 15 368 лева за управителя на БНБ; 13 173 лева за подуправителите и 4391 лева за другите членове на УС.

Разпоредбите на ЗДОИ /в приложимите им редакции към датата на постановяване на оспорения административен акт/ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Както предвижда с. текст от ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Р. Б. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение.

Посочените изисквания относно материалната компетентност на издателя на административния акт са изпълнени. В конкретния случай е поискана обществена информация относно дейността на БНБ, поради което задължения субект е управителя на БНБ, който е издател както на оспореното писмо изх. № БНБ-72531/30.07.2015 г., . Изпълнено и изискването досежно писмена форма на оспорения административен акт.

Настоящият съдебен състав приема, че търсената информация има характер на обществена такава по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Законодателят е дал легална дефиниция на понятието обществена информация- да е свързана с обществения живот в страната и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Всяка информация, която е свързана с живота на обществото като група хора има характер на обществена информация. Но за да е налице обществена информация е необходимо не само информацията да е свързана с живота на група хора, но и да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение за дейността на задължения субект. Тоест, информацията трябва да е обвързана с правомощията и дейността на органа, защото само тогава тя би могла да притежава исканата от закона специална цел.

Отказът да бъде предоставена търсената информация е мотивиран с фактите, че договорите за управление съдържат лични данни, както и, че за периода от преди 2014 г. - информацията, съдържаща се в договорите е била класифицирана като служебна тайна.

Безспорен факт за страните е, че Управителят и Подуправителите на БНБ са личности, изпълняващи публична, висша държавна длъжност.

Както неведнъж е приемал Върховния административен съд в актовете си- защитата на личните данни за тези личности, е много по-занижена в сравнение със защитата на личните данни на останалите граждани. Пример за това е ежегодното оповестяване в специален регистър на данни за доходите, имуществото, влоговете и вземанията им или деклариране на други защитени данни с оглед установяване на конфликт на интереси. Сам по себе си фактът, че посочените лица са задължени да декларират посочените обстоятелства в публичен регистър сочи, че там изнесените данни не са защитени лични данни.

По посочените причини незаконосъобразен се явява изводът на БНБ, че договорите за управление на Управителя на БНБ и неговите Подуправител не е обществена, а такава съдържаща единствено лични данни. Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 8 от Закона за БНБ, считано от 28.01.2005 г., отношенията между БНБ и управителя и подуправителите се уреждат с договори за управление по ред, определен от управителния съвет.

Съгласно § 1, т. 2 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ - "Лични данни" са всяка информация, отнасяща се до физическо лице, което е идентифицирано или може да бъде идентифицирано пряко или непряко чрез идентификационен номер или чрез един или повече специфични признаци, свързани с неговата физическа, физиологична, генетична, психическа, психологическа, икономическа, културна или социална идентичност. Несъмнено - договорите за управление, извън личните данни, съдържат и информация, определяема като обществена и същата следва да бъде предоставена в частта й, достъпът до която не е ограничен поради защитата на личните данни.

Незаконосъобразен е и отказът за предоставяне на информацията, поискана в заявлението и по отношение на изложените мотиви, че тази информация е класифицирана като служебна тайна. В чл. 23, ал. 1 от ЗБНБ е дадена дефиниция на понятието "служебна тайна" като информация, свързана с подготовката за производство на български банкноти и монети; техническите параметри на сензорите за четене на защитни елементи на български банкноти и монети; системите за физическа защита и информационна сигурност на банката и дъщерните й дружества; информацията, свързана с транспортирането и охраната на ценни пратки и на други факти и обстоятелства, нерегламентираният достъп до които би се отразил неблагоприятно на интересите на държавата или на друг правно защитен интерес, определени от управителя на Българската народна банка съгласно чл. 26, ал. 3 от Закона за защита на класифицираната информация. По така определените законови признаци клаузите на сключените договори за управление на ръководните длъжности в БНБ не могат да бъдат класифицирани като служебна тайна по смисъла на цитираната разпоредба. Правилото на чл. 11 от ЗДОИ регламентира, че служебна е информацията, която се събира, създава и съхранява във връзка с официалната информация, както и по повод дейността на органите и на техните администрации, като нормата на чл. 13, ал. 1 ЗДОИ предвижда свободен достъп до служебна информация, с изключение на ограниченията по ал. 2, т. 1 и 2 от същия текст, които не са налице в случая. Освен това изрично ал. 4 на чл. 13 от ЗДОИ предвижда, че при наличие на надделяващ обществен интерес достъпът до такава информация не може да бъде ограничаван. Поради това следва да бъде отменен и преписката върната на задължения субект за предоставянето й на жалбоподателят.

С оглед изхода на спора ответника следва да бъде осъден да заплати на жалбоподателят направените разноски за тази инстанция, в размер на 210 лева.

Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение