Решение № 5069 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16162/2010 г.

Решение № 5069 от 11.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 16162/2010 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на община Варна, чрез процесуалния му представител юрисконсулт Десислава Данаилова, против решение № 2223/1.11.2010 г., постановено от Варненския административен съд, III отделение, ХХVI състав, по адм. дело № 635/2007 г. Релевирани са касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Според жалбоподателя решението е недопустимо в частта му по жалбата срещу т. III - 1.2. от процесната заповед, защото производството по нея е прекратено с влязло в сила определение на съда. Касаторът твърди неправилност на съдебния акт в останалата му част, тъй като решаващият състав не е съобразил всички приложени по делото доказателства и го е постановил в противоречие с материалния закон. Претендира съответно частично обезсилване и отмяна на решението и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът "Коско" ООД - гр. Варна оспорва касационната жалба с писмен отговор и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адвокат Филипов. Моли съда да остави в сила обжалваното решение и да му присъди направените разноски. Заинтересованата страна "Транстриум холдинг" АД - гр. Варна, чрез представляващия го Антраник Шикариян в писмен отговор изразява становище за основателност на подадената жалба в частта й по искането за обезсилване на решението в недопустимо постановената част. Заинтересованите страни "Градски транспорт" ЕАД - гр. Варна и "Хеброс Бус" ООД - гр. Пловдив не изразяват становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна, по следните съображения: С обжалваното решение № 2223/01.11.2010 г. по адм. дело № 635/2007 г. е отменена заповед № 1069/3.04.2007 г. на кмета на община Варна за провеждане на конкурс за обществен превоз на пътници по автобусни линии от утвърдената транспортна схема на община Варна - II етап. За да постанови посочения резултат Варненският административен съд е приел, че оспорената заповед е основана на посочените в нея общо шест решения на ОбС - Варна, по отношение на две от които, а именно № № 4819 - 10 и 4820 - 10, приети по протокол № 52/16.03.2007 г. от ОбС - Варна, с влезли в сила решения на КЗК и Върховния административен съд е установено, че ограничават конкуренцията на пазара на обществен превоз на пътници. Относно решение № 4820 - 10/16.03.2007 г. е констатирана и изричната му отмяна като незаконосъобразно с влезли в сила решения на Варненския административен съд и Върховния административен съд. Освен това първоинстанционният съд е преценил, че в процесната заповед е включен критерий за оценяване, какъвто не е утвърден с решение на ОбС, а именно - кандидатите да не са били страна по договор за осъществяване на обществен превоз на пътници, прекратен поради невъзможност за изпълнение условията на същия по вина на кандидата, участващ в настоящия конкурс. С оглед на това е направен извод за допуснато съществено нарушение на приложимия материален закон, предвид обстоятелството, че този критерий не е подлаган на гласуване от ОбС, нито е включен в съдържанието на решение № 4387 - 14.1, с което от колективния орган са приети критериите за оценяване на кандидатите. Според настоящия съдебен състав съдебното решение следва да бъде частично обезсилено, предвид основателността на оплакването на касатора, че същото е недопустимо в частта, в която заповед № 1069/3.04.2007 г. на кмета на община Варна за откриване на конкурс за обществен превоз на пътници по утвърдената транспортна схема на Община Варна е отменена включително в частта й за автобусните линии по т. III - 1.2. В последната част административният акт е влязъл в сила, след безрезултатното изтичане на срока за обжалване на определението от 14.09.2010 г., с което първоинстанционният съд е прекратил производството по жалбата срещу неговата т. III - 1.2. С оглед на това, че предмет на съдебния контрол са останали само частите по т. III - 1.1 и т. III - 1.3 от заповедта, обосновано е възражението на касатора, че отменяйки я изцяло съдът е постановил недопустимо решение, в частта, в която е отменена необжалваната т. III - 1.2, в която следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна в останалата част, предвид това, че първоинстанционният съд точно е установил фактическата и правна обстановка и въз основа на нея е направил обосновани и правилни крайни изводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, налагащи отмяната й в обжалваната част. Видно от данните по делото, с решение № 558/8.04.2009 г. Административен съд - Варна е отменил решение № 4819 - 10, взето по протокол № 52/16.03.2007 г. от Общински съвет - Варна, с което са утвърдени етапите и пакетите за провеждане на конкурсите за възлагане на превозите по автобусни линии от транспортната схема на Община Варна и е върнал делото като преписка на Общински съвет - Варна за вземане на решение по утвърждаване на етапите и пакетите за провеждане на конкурсите за възлагане на превозите по автобусните линии от транспортната схема на Община Варна. Това съдебно решение е оставено в сила от Върховния административен съд, четвърто отделение, с решение № 2654/26.02.2010 г. по адм. дело № 9711/2009 г. Процесната заповед е издадена включително в изпълнение на горепосоченото решение на ОбС - Варна, поради което и с отмяната му като незаконосъобразно е отпаднало основанието за постановяване на акта, предмет на първоинстанционното съдебно производство. Обосновани са и направените от решаващия състав изводи с оглед съдебните решения, постановени по адм. дело № 10555/2007 г. на Върховния административен съд, пето отделение и по адм. дело № 8395/2008 г. на петчленен състав на Върховния административен съд, Втора колегия, по които е установено, че заповед № 1069/3.04.2007 г. на кмета на община Варна, наред с други цитирани в тях актове, ограничават конкуренцията на пазара на обществен превоз на пътници. Следва да се има предвид, че касационната жалба съдържа бланкетно оплакване за незаконосъобразност на обжалваното съдебно решение, тъй като не са релевирани конкретни касационни основания, нито е посочено какви приети по делото доказателства не са обсъдени от съда и в какво точно се изразява неправилното прилагане на материалния закон. Съдът е обсъдил подробно представените по делото документи и наведените от страните доводи, при което е направил правилни крайни изводи. Поради това в допустимата му част, в която са отменени т. III - 1.1 и т. III - 1.3 от заповедта, решението е правилно. За пълнота на изложението следва да се отбележи, че настоящият състав не споделя становището, застъпено от първата инстанция, че в оспорената заповед незаконосъобразно е включен критерий за оценяване - кандидатите да не са били страна по договор за осъществяване на обществен превоз на пътници, прекратен поради невъзможност за изпълнение условията на същия по вина на кандидата, участващ в настоящия конкурс, какъвто не е приет от страна на ОбС - Варна с решение № 4387 - 14.1 на ОбС - Варна, по което са приети критериите за оценяване на кандидатите в конкурса. Посоченото изискване не съставлява критерий за оценка, а се съдържа в раздел IV на процесната заповед "Изисквания към кандидатите". В чл. 17, ал. 4 от Наредба № 2/15.03.2002 г. на МТС за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси и леки автомобили са посочени реквизитите на заповедта на кмета на общината за откриване на конкурса, като в т. 3 изрично е предвидено, че именно кметът определя изискванията към кандидатите. С оглед на това счита, че първоинстанционният съд не е направил разграничение между изискванията за участие и критериите за оценка - само последните от които се утвърждават от общинския съвет съгласно чл. 19, ал. 1 от Наредба № 2/2002 г. Изложените по-горе съображения обаче не променят законосъобразността на крайният извод на съда за незаконосъобразност на заповедта в оспорените части. Предвид изхода от спора и частичната основателност на подадената касационна жалба, съдът приема, че направените от кмета на община Варна и "Коско" ООД искания за присъждане на разноски за настоящата инстанция, следва да бъдат оставени без уважение. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,