Решение № 15785 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6971/2017 г.

Решение № 15785 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6971/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" С. при ЦУ на НАП, против Решение № 2410 от 10.04.2017 г. на административен съд С.-град по адм. д. № 3411/2016 г., с което по жалба на Е. Л. В. от гр. С. е отменен отказ за дерегистрация по ЗДДС № 224011500000299/17.12.2015 г. на орган по приходите при ТД на НАП С., потвърден с Решение № 354 от 01.03.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 107, т. 3, б. "а" ЗДДС и необоснован извод за липса на предвиденото в нея изключение, при правилно установени факти. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Е. Л. В., чрез адв. Койкова, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Съгласно чл. 107, т. 3, б. "а" ЗДДС -"Основание за задължителна дерегистрация е заличаването на едноличния търговец от търговския регистър, освен ако лицето подлежи на задължителна регистрация по реда на чл. 96, ал. 1 за облагаемия оборот за извършените от него доставки, представляващи независима икономическа дейност, или ако са налице основанията по чл. 108, ал. 2". Установено е, че жалбоподателят е бил регистриран по ЗДДС към момента на продажба съгласно договор за покупко-продажба на търговското предприятие. Видно от данните в ТР, след прехвърлянето на предприятието е последвало и заличаване на едноличния търговец. Така безспорно към датата на издаване и връчване на отказа за дерегистрация по ЗДДС - 17.12.2015 г. и 18.12.2015 г. безспорно едноличния търговец е бил заличен, а предприятието, чиито облагаем оборот е изследван от приходната администрация, е прехвърлено. За да откаже дерегистрацията, органът по приходите се е мотивирал с наличието на деклариран облагаем оборот за периода от 01.12.2014 г. до 30.11.2015 г. в размер на 61 983,67 лв. от дейността на физическото лице- едноличен търговец. Така е приел, че съгласно чл. 96, ал. 1 ЗДДС Съгласно чл. 96, ал. 1 ЗДДС данъчно задължените лица са длъжни да се регистрират по ЗДДС на данъчно задължени лица с облагаем оборот над 50 000 лева или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец. Съгласно чл. 96, ал. 2, т. 1 ЗДДС облагаем оборот е сумата от данъчните основи на извършените от лицето облагаеми доставки на стоки и услуги, включително и тези със ставка нула. За да бъде извършена преценка, дали физическото лице подлежи на регистрация по ЗДДС, следва да бъде анализиран доходът от извършваната независима икономическа дейност. В случая през проверявания 12-месечен период жалбоподателят е посочил в декларация приложена по делото, че за периода от 01.12.2014 г. до 30.11.2015 г. не е извършвал доставки, които биха били облагаеми по смисъла на ЗДДС. Облагаемите доставки, които са формирали облагаем оборот на едноличния търговец, след вписване на заличаването в търговския регистър поради продажба на предприятието пораждат задължение за регистрация по ЗДДС на основание чл. 132 ЗДДС за правоприемника. Целта на закона е била, създавайки задължение за подаване на заявление за задължителна дерегистрация при заличаване на едноличен търговец, освен ако самото физическо лице не подлежи на задължителна регистрация, регистрацията да премине към правоприемника, като физическото лице - собственик на едноличния търговец - да остане регистрирано единствено, ако в резултат от друга независима икономическа дейност е реализирало облагаем оборот по смисъла на ЗДДС. В противен случай се обезсмисля създаденото задължение за подаване на заявление за дерегистрация при заличаване на едноличния търговец, ако във всички случаи за преценката, дали физическото лице подлежи на задължителна регистрация по ЗДДС, ще следва да се взема предвид оборотът от декларираните приходи като едноличен търговец. Съдът правилно е приел, че в случая не са налице основания за задължителна регистрация по чл. 96, ал. 1 ЗДДС, тъй като с прехвърлянето на предприятието като съвкупност от права, задължения и фактически отношения се прехвърлят на новия собственик. Независимо от казаното, съдът е допуснал съществено нарушение при постановяване на обжалваното решение, като не е събрал доказателства, относно факта дали ответника по касация Е. Л. В. не е извършил облагаеми сделки по смисъла на ЗДДС в периода от 30.11.2015 г. до подаване на заявлението за дерегистрация с вх. № 223921500012071/08.12.2015 г. Посочената дата 30.11.2015 г. е във връзка с подадената декларация от лицето, че за период от 01.12.2014 г. до 30.11.2015 г. не е извършвал доставки които биха били облагаеми по смисъла на ЗДДС. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е неправилно постановено и следва да бъде отменено, а на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК делото да бъде върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. Решението следва да се отмени и в частта за разноските. Предвид отмяната на решението и връщането на делото за ново разглеждане на основание чл. 226, ал. 2 АПК първоинстанционният съд при постановяване на решението си в зависимост от неговия изход следва да се произнесе и по разноските, направени пред настоящата инстанция. Водим от гореизложеното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение