Решение № 141 от 11.3.2025 г. на ВКС по г.д. № 20248002104653/2024 г.

Производството е с правно основание чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Образувано е въз основа на подадената от В. П. Н. от [населено място] молба за отмяна с вх. № 25011824 от 8.05.2024г. на решение по гр.д. № 50520/2019г. на Районен съд София, с което е осъдена да заплати на „Симбилд“АД [населено място] сумите от 8 512лв., обезщетение за лишаване от ползване в периода 1.11.2018г.-30.06.3019г.на апартамент, №..., находящ се в [населено място] и сумата от 186.64лв., направени разходи за вода по фактури, издадени от „Софийска вода“АД и са присъдени разноски. В съдебно заседание молителката поддържа молбата си и желае да бъде уважена. Претендира направените разноски в размер на 1673.97лв., съгласно представен списък. Становището на ответната страна е за недопустимост поради просрочие и неоснователност на подадената молба. Според ответната страна - „Симбилд“АД [населено място], представлявано от изпълнителния директор Н. - са неверни твърденията на молителката за това, че представляваната от него фирма е подписвала представения договор от 2011г. Счита за нелогично твърдението й за това, че договорът е бил в друга преводаческа фирма, при положение че молителката притежава собствена преводаческа фирма „Захиопеа“ЕООД. Твърди, че описаната от молителката фактическа обстановка е измислена и че сега подадената от нея молба за отмяна е трета по ред след постановяване на решение по гр.д.№ 4810/2023г.на ВКС и на определение по гр.д.№ 2278/2024г. на ВКС за оставяне без разглеждане на друга подадена молба за отмяна. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като обсъди направеното искане, изразените становища и доказателствата по делото, намира молбата за неоснователна по следните съображения: Отмяната по чл.303 и сл.ГПК е специално извън инстанционно производство, което се прилага относно влезли в сила съдебни решения, при наличие на някое от изчерпателно посочените в закона основания. Доколкото съществуващият между страните правен спор вече е разрешен по окончателен начин, отмяната не е средство за пререшаване на същия и няма за цел да предоставя на страните допълнителна възможност за изясняване на останали неизяснени или недоказани въпроси по делото, приключило с влязъл в сила акт. Съгласно установената практика „ново”, по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК е това обстоятелство, което е съществувало преди момента на постановяване на решението, но което не е било известно на страната, /респективно не е станало достояние на съда/ и нейното незнание се дължи на обективни причини. Не е „ново“ това обстоятелство, което е било предмет на обсъждане от съда при постановяване на влезлия в сила акт. Не е ново и това обстоятелство, което страната, ако беше положила дължимата грижа, можеше да установи по време на решаване на спора. За да е основателна подадената молба за отмяна, освен че молителят следва да установи наличие на„ново“ обстоятелството, същото следва и да е от съществено значение за изхода на спора. В случая, молителката се позовава на безсрочен договор за заем за послужване от 1.09.2011г., по силата на който заемодателят предоставя на заемателя за временно ползване недвижимия имот, предмет на решението чиято отмяна се иска, представляващ апартамент, №..., находящ се в [населено място], в.з.“С.-с.“, [жилищен адрес] №..., ет.... Договорът е сключен между В. П. Н. и„Симбилд“АД, като е подписан само от В. П. Н. – в качеството й на физическо лице, като заемател и на представител на „Симбилд“АД, като заемодател. Нейното твърдение е, че е получила договора на 8.02.2024г. в папка, заедно с други документи, всички изпратени от агенция за преводи „Метафраси“ООД чрез куриерска пратка на „Еконт Експрес“. До този момент той се е намирал във офиса на„Симбилд“АД, до който тя не е имала достъп след развода с бившия й съпруг В. Н., който е представител на ответното дружество„Симбилд“АД и с който са във влошени отношения. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно направеното възражение за просрочие на подадената молба за отмяна. Датата на представената от молителката товарителница за пратка от „Еконт Експрес“ е 7.02.2024г., с която е уведомена за представеното от нея като „ново“ доказателство, е в рамките на законово установения тримесечен срок - при подадена на 8.05.2024г.молба за отмяна и при липса на направено от ответната страна оспорване за достоверност на датата. Така представеният договор от 1.09.2011г. обаче не обосновава наличието на посоченото от молителката основание по чл.303, ал.1, т.1 ГПК. Това е така, първо защото същият е съществувал преди момента на постановяване на решението, бил е известен на страната /защото тя го е подписала и в качеството си на физическо лице, и на представител на дружеството/, но – въпреки че е имала възможност, видно от материалите по делото, не е уведомила за него съда, не е изложила във връзка с него възражение и не е направила искане да бъде събрано като доказателство по делото. Второ, посоченото доказателство не е „ново“ и защото – страната е могла – ако беше положила дължимата грижа - да установи желаното от нея обстоятелство по време на решаване на спора. В тази връзка, не е установимо и дали посоченото доказателство би било от съществено значение за изхода на спора, каквото е и следващо изискване на чл.303, ал.1, т.1 ГПК. С оглед на изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение