Решение № 289 от 8.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 218/2010 г.

Решение № 289 от 8.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 218/2010 г., II н. о., НК, докладчик съдията Юрий Кръстев Производството по чл. 346 и следващите от НПК, е образувано по касационна жалба на подс. Петър Г. К. от гр. С., чрез неговия защитник - адвокат П, против въззивно решение на Варненския апелативен съд, постановено по внохд № 417/2009 г. Твърди се, че съдебният акт е постановен в нарушение на закона, при съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание - явно несправедливо. Исканията са алтернативни: да бъде отменен съдебният акт делото върнато за ново разглеждане или да се определи наказанието при условията на чл. 55 НК. Представителят на Върховната касационна прокуратура е изразил становище, че жалбата е неоснователна и въззивният съдебен акт следва да бъде оставен в сила. Частните обвинители явили се в съдебно заседание, считат касационната жалба за неоснователна Върховният касационен съд в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 НПК, за да се произнесе съобрази следното: С решение № 16/11.02.2010 г., Варненският апелативен съд, наказателно отделение, е потвърдил присъда № 74/07.10.2009 г., постановена по нохд № 171/2009 г. на Силистренския окръжен съд, с която подс. П. Г. К. е бил признат за виновен в извършено на 10.02.2009 г., в с. К., обл. Силистра, престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "в", вр. с чл. 342, ал. 1 НК и при условията на чл. 54 НК, осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода, условно за изпитателен срок от три години, на основание чл. 66, ал. 1 НК, лишен от правото да управлява МПС за срок от една година е шест месеца, по реда на чл. 343г и чл. 37, т. 7 НК и присъдени направените разноски, както и оправдаването му за извършено нарушение по чл. 105, ал. 1 ЗДП. По довода за допуснати съществени процесуални нарушения: Посоченото касационно основание се явява основателно. С жалбата си подсъдимият твърди, че въззивната инстанция не е изложила мотиви във връзка с направения довод за явна несправедливост на наложеното наказание. Видно от данните по делото с въззивната жалба, макар и немотивирано е направен довод и за явна несправедливост на наложеното наказание. Втората инстанция в мотивите си не е обсъдила това възражение и не и изложила съображения досежно основателността му или не, така както изискват разпоредбите на чл. 313, 314 и 339 НПК. Както многократно се е произнасял Върховният касационен съд, липсата на мотиви ограничава както правото на жалбоподателя да получи отговор на направени възражения, така и възможността касационната инстанция да извърши касационна проверка по направените касационни оплаквания, тъй като на практика няма въззивен акт. Нарушението на процесуалните правила е съществено и води до отмяната му с връщане на делото за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание. Допуснато е и друго процесуално нарушение от въззивната инстанция. В с. з. на първоинстанционният съд от 07.10.2009 г., са били конституирани като частни обвинители В. Т., Р. Т. и П. Т. и представлявани от повереник. Няма данни по делото да им е бил изпратен препис от жалбата, същите не са били призовани и не са участвали във въззивното производство, въпреки изричните разпоредби на чл. 321, 328 и 329 НПК. При новото разглеждане на делото следва да бъде изпълнена и тази процедура. Поради изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че е налице касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, поради което въззивното решение следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав, от стадия на съдебното заседание. С оглед на това е безпредметно обсъждане на възраженията за допуснато нарушение на закона, които следа да се имат в пред вид при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, 2 наказателно отделение