Решение № 13649 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7642/2009 г.

Решение № 13649 от 16.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7642/2009 г., I о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Началника на Митница София срещу Решение № 33/7.04.09 г., постановено по адм. д. 816/09 г. на Административен съд - София - град, с което е отменено Решение № С-47-0222/25.09.08 г. на Началник на Митница - София. Касаторът е развил подробни съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и процесуални нарушения - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на обжалваното съдебно решение Ответникът по касационната жалба "Стор Тех" ЕООД оспорва касационната жалба по съображения в писмено възражение. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Върховен административен съд, Първо-А отделение като взе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба по наведените в нея касационни основания, предвид разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е основателна. С обжалваното Решение № 33/07.04.09 г., постановено по адм. д. 816/09 г. на Административен съд - София - град е отменено Решение № С-47-0222/25.09.08 г. на Началник на Митница - София, с което е определено по ЕАД № 5000/4-34585/12.05.06 г. за преференции - код 100, ставка на мито - 23, 60% и вземания както следва мито 3087 лв. и ДДС - 3234 лв. В мотивите на това решение е посочено, че е налице събран депозит в размер на 3705 лв., начина на неговото разпределение (мито 3087 лв. и ДДС 618 лв.) и да бъдат довнесени законоустановени лихви по чл. 211, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗМ от датата на възникване на митническото задължение до датата на усвояване на депозита. АССГ е приел, че предмет на оспорване пред него е решение на Началника на Митница София само в частта относно определените лихви независимо от изричното искане в жалбата за отмяна на цялото решение и липсата на диспозитив в него по отношение на дължимост на лихви като сума и период. Административният съд е изложил мотиви само по отношение недължимост на лихви върху митните сборове, но е отменил цялото Решение № С-47-0222/25.09.08 г. на Началник на Митница - София. Така постановеното съдебно решение е неправилно като постановено при съществени процесуални нарушения. Съгласно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приложим в производството на основание чл. 220 от ЗМ и чл. 144 от АПК, съдът постановява решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Според чл. 235, ал. 4 от ГПК съдът изготвя решението си заедно с мотивите в писмена форма. В мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При мотивиране на фактическите и правните изводи на съда същият следва да се произнесе по фактическите и правните доводи и възраженията на страните, както и да обсъди събраните по делото доказателства и обоснове кои приема за установени и кои изключва от доказателствения материал. Обжалваното решение не отговаря на така посочените процесуални изисквания за постановяването му. Съдът не е изложил конкретни фактически съображения и не е посочил кои факти и обстоятелства приема за установени по делото и как обосновава извод, че е необходимо да бъде отменено изцяло Решение № С-47-0222/25.09.08 г. на Началник на Митница - София. Съдът не е определил правилно предмета на съдебен контрол и съдържанието на административния акт. Произволно е тълкувана волята на жалбоподателя за частично оспорване на решението на митническия орган при изрично искане за цялата негова отмяна. Приета е за спорна част от решението, която не се съдържа в неговия диспозитив, а само в обстоятелствената му част. Допуснатите процесуални нарушения са основание за отмяна на обжалваното решение, като с оглед на липсата на установяване на точния предмет на обжалване и на фактите от значение за спора, касационната инстанция намира, че не са налице предпоставки за разрешаване на правния спор пред настоящата инстанция. По тези съображения Върховният административен съд, Първо А отделение, намира, че е налице хипотезата на чл. 221, ал. 2 от АПК във връзка с чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на АССГ. С оглед изхода на спора разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, Първо- А отделение,