Решение № 4038 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4181/2016 г.

Решение № 4038 от 3.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4181/2016 г., VI о., докладчик съдията Сибила Симеонова Касационно производство e по реда на глава дванадесета - чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/. Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ – П. против решение № 279/11.02.2016 г., постановено по адм. дело № 2889/2015 г. по описа на Административен съд – П.. Посочените в жалбата пороци въвеждат касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на оспореното съдебно решение и постановяване на друго по същество на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба срещу индивидуалния административен акт. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – Н. А. В. не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно и счита, че следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, предмет на касационен контрол за законосъобразност, първоинстанционният съд отменя Решение № 2153-15-100/16.10.2015 г. на директора на ТП на НОИ-гр. П. и потвърденото с него Разпореждане № О-15-000-00-00844445 от 25.08.2015 г. на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-гр. П., с което е отказано отпускане на парично обезщетение при раждане на дете на основание чл. 50, ал. 6 КСО по заявление – декларация на Н. А. В.. Постановено е изпращане на административната преписка на ръководителя по изплащане на обезщетенията и помощите при ТП на НОИ-гр. П. за постановяване на разпореждане, съобразно дадените в мотивите на съдебното решение указания по тълкуване и прилагане на закона. При постановяване на процесното решение, първоинстанционният съд приема, че от събраните и приети по делото доказателства се установява изпълнението на предпоставките на чл. 50, ал. 6 КСО във вр. чл. 48 а КСО. Съотнасяйки релевантната правна рамка към фактите по делото, решаващият съд намира, че заявителят не е упражнявал трудова дейност за периода на исканото обезщетение - 09.03.2015 г. - 23.03.2015 г., поради което неправилно с оспорения акт му е отказано изплащане на парично обезщетение по чл. 50, ал. 6 от КСО. Върховният административен съд – шесто отделение споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд и намира постановеното от него решение за валидно, допустимо и правилно. Решаващият съд изпълнява задължението си по чл. 168 АПК като извършва съответния съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и установява правнорелевантните за спора фактически обстоятелства. Направените правни изводи напълно се подкрепят от събраните доказателства и следва да бъдат споделени. Нормата на чл. 50, ал. 6 КСО установява правото на бащата на парично обезщетение при раждане на дете за срок до 15 календарни дни, ако е осигурен за общо заболяване и майчинство и има 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск. Осигуряването може да се е осъществявало както по трудов договор, така и на друго основание. Законът не поставя изискването тези 12 месеца осигурителен стаж като осигурен за този риск да са положени непосредствено преди раждането. Този отпуск е самостоятелно право на бащата, което се упражнява независимо от това дали майката е работоспособна или не. Обезщетението се получава на самостоятелно основание. Оспорващият в първоинстанционното производство (ответник по касация) представя доказателства (заповед № 134/08.03.2015 г., с която на основание чл. 163, ал. 7 от Кодекса на труда му е разрешено ползването на отпуск при раждане на дете; справка за болнични и отпуск на [фирма] за месец март 2015 г.; заповед № 1/08.03.2015 г., удостоверение изх. № 5/18-01-2016 г. от управителя на [фирма] и щатна ведомост на [фирма] за месец март 2015 г.), от които се установява, че за периода 09.03.2015 г. - 23.03.2015 г., същият не е упражнявал трудова дейност като управител на търговско дружество. Неоснователни са възраженията на касатора досежно характера и доказателствената сила на горните документи. Видно от протокола от съдебното заседание на 21.01.2016 г., когато са приемани доказателствата по делото, пълномощникът на касатора заявява, че не възразява да се приемат представените от ответника доказателства, които ще коментира по същество. Касаторът твърди, че представените документи са новосъздадени, без да подкрепя това свое твърдение с доказателства. Неподкрепеното с доказателства твърдение е неоснователно. Касаторът не оспорва пред първоинстанционният съд истинността на горните документи. Съгласно чл. 193, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 144 АПК оспорването на представен документ става най-късно с отговора на съдопроизводственото действие, с което той е представен. Към настоящия момент правото на оспорване истинността на документите е преклудирано, поради което в касационната фаза на производството е недопустимо да се коментира достоверността им. Предвид гореизложеното, настоящият състав намира, че не е опровергана доказателствената сила на представените в първоинстанционното производство писмени доказателства, видно от които за периода 09.03.2015 г. - 23.03.2015 г., В. не е упражнявал трудова дейност като управител на дружество. Съдебната инстанция по същество преценява законосъобразността на обжалвания административен акт на основата на съдържащите се в него фактически основания за издаването му (чл. 142, ал. 1 от АПК), като проверява дали те действително са се осъществили и ако са се осъществили следват ли от тях по силата на правна норма разпоредените правни последици. Т. е. законосъобразността на административния акт се преценява въз основа на фактите, посочени в него, които съдът не може да допълва или заменя. От своя страна касационният съд се произнася по нарушения на материалния или процесуален закон единствено на основата на съдържащите се в обжалваното решение фактически констатации - чл. 220 от АПК. В тази фаза на производството е недопустимо установяването на нова фактическа обстановка, като преценката за правилното приложение на закона при постановяване на съдебния акт се базира на установените от инстанцията по същество релевантни за спора юридически факти. С оглед установеното от фактическа и правна страна, решаващият съд правилно е приложил материално-правните норми и констатациите му, че при наличие на релевантните юридически факти, субсумиращи се в нормата на чл. 50, ал. 6 КСО на заявителя неправилно е отказано изплащане на парично обезщетение при раждане на дете, се подкрепят от данните по делото. Предвид горното, като е отменил оспорения административен акт и е изпратил преписката на административния орган за ново произнасяне съобразно дадените указания, Административен съд - П. е постановил правилно решение. Тежестта на доказване в процеса е разпределена съобразно доводите и възраженията на страните, като им е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища. Решението е постановено след обсъждане на всички доводи и възражения, направени в хода на съдебния процес, както и на събраните доказателства, като са изложени аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Относно направеното възражение за необоснованост на съдебния акт, следва да се подчертае, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактическата обстановка е точно установена и подведена под вярната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,