Решение № 4869 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7830/2011 г.

Решение № 4869 от 3.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7830/2011 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 9б, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси /ДВ, бр. 30/2006 г./ Образувано е по касационната жалба на кмета на Столична община срещу решение № 1556 от 04.04.2011 г. на Административен съд - София-град, постановено по адм. д. № 2599/2010 г., с което е отменен Акт № РД-22-64/28.12.2009 г. за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци, издаден от кмета на Столична община. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора, безспорно е установено по делото чрез представените актове за държавна собственост, че на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" е предоставено за стопанисване и управление държавно имущество. По силата на чл. 14, ал. 1 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, правото на държавна собственост върху предоставените за стопанисване и управление имоти се упражнява от държавните юридически лица от тяхно име, за тяхна сметка и на тяхна отговорност в пределите на закона. По смисъла на чл. 13, ал. 1 от Закона за висшето образование /ЗВО/ НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" е държавно висше училище и юридическо лице на бюджетна издръжка, на което съгласно чл. 89, ал. 2 от същия закон са предоставени недвижими имоти - публична държавна собственост. По силата на цитираните законови разпоредби НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" е носител на вещно право на собственост по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ и е задължено лице за местна такса битови отпадъци. Претендира се отмяна на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба - НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" оспорва същата чрез процесуалния си представител адв. Сачанска. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София-град е бил Акт № РД-22-64/28.12.2009 г. за установяване на публично общинско вземане от местна такса за битови отпадъци, издаден от кмета на Столична община на основание чл. 9б, ал. 2 и чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ, с който на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" е определено задължение за такса битови отпадъци за периода от 01.01.04 г. до 31.12.2008 г. в общ размер на 99 002.97 лв. и лихва за забава към 23.11.2009 г. в размер на 4665.17 лв.; такса битови отпадъци за периода от 01.01.2009 г. до 31.12.2009 г. в размер на 33181.83 лв. и лихва за забава към 16.12.2009 г. в размер на 25 287.72 лв. за следните недвижими имоти: 1. нежилищен имот - сграда, представляваща масивна учебна сграда на пет етажа със застроена площ 1 159.20 кв. м, построена в парцел V, кв. 469 по плана на гр. София, район "Средец", ул. "Георги Сава Раковски" № 108А; 2. нежилищен имот - сграда, представляваща масивна учебна сграда на седем етажа със застроена площ 930 кв. м, построена в парцел III, пл. № 12 от кв. 470 по плана на гр. София, район "Средец", местност "Център", находящ се в гр. София, район "Средец", ул. "Стефан Караджа" № 20; 3. нежилищен имот - сграда, представляваща масивна учебна сграда на четири етажа със застроена площ 521.10 кв. м и вътрешна със застроена площ 153.10 кв. м, построени в парцел III, пл. № 12 от кв. 470 по плана на гр. София, район "Средец", местност "Център", находящ се в гр. София, район "Средец", ул. "Георги Сава Раковски" № 114. По делото е представен Акт № 3365 от 22.03.1958 г. за държавна собственост на недвижим имот, с който първата сграда на ул. "Георги Сава Раковски" № 108А се предоставя на ВИТИЗ "Кръстьо Сарафов" за ползване. С Акт за публична държавна собственост № 01695 от 23.07.99 г. другите три сгради, находящи се на ул. "Георги Сава Раковски" и на ул. "Стефан Караджа", също са предоставени на НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" на основание заповед на МНП от 1986 г. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган и при спазване на административнопроцесуалните правила, но е материално незаконосъобразен, тъй като противоречи на нормата на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ. Предоставянето от страна на държавата на недвижими имоти държавна собственост за управление на юридически лица на бюджетна издръжка за осъществяване на техните функции не представлява учредяване на вещно право на ползване по смисъла на Закона за собствеността /ЗС/. Следователно, НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" не е задължено лице за местна такса по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ. Такова задължение е установено със ЗИД на ЗМДТ, обн., ДВ, бр. 98/2010 г. в сила от 01.01.2011 г., но за процесния период 2004 г. - 2008 г. не съществува подобна законова регламентация. Така постановеното решение е правилно. Съгласно действащата през процесния период от време разпоредба на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ /редакция ДВ, бр. 119 от 2002 г./, таксата се заплаща от собственика на имота, а при учредено вещно право на ползване - от ползвателя, според одобрените от общинския съвет разходи за съответната година за всяка от дейностите по чл. 62. Съгласно чл. 7 от Закона за собствеността /ЗС/ преди изменението в ДВ, бр. 31/90 г., държавата предоставя на държавните учреждения или предприятия управлението и стопанисването на общонародните имоти съгласно законите, плана и предназначението им. Предоставянето на държавни имоти за стопанисване и управление на държавни организации преди 1989 г. е уредено в Закона за собствеността, Правилника за държавните имоти (отм.), Наредба за държавните имоти (отм.) и др. Посочени са компетентните органи и актовете, с която се извършва това предоставяне. Както се посочва и в касационната жалба, не съществува някаква принципна разлика в съдържанието на правото на управление преди и след 1989 г., както и в правните последици от предоставянето на това право. Смисълът, който чл. 89, ал. 2 от ЗВО влага в термина "предоставяне" е същият, който се е влагал и при действието на ПДИ и НДИ, отменени - има се предвид предоставяне по законния ред, който е действал към съответния момент. НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" представлява държавно висше училище по смисъла на чл. 13, ал. 1 от ЗВО. Възложеното му със закон управление на предоставеното държавно имущество /чл. 14, ал. 1 ред. ДВ, бр. 44/96 г., вр. § 2 от ДР на ЗДС и чл. 12 от ППЗДС, на които касаторът се позовава/, включващо правото да го владеят за своя сметка и на своя отговорност, не представлява учредено вещно право на ползване по смисъла на чл. 56, ал. 1 от ЗС, както правилно е прието и в мотивите на обжалваното решение. Следователно, НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов" не е задължено лице за такса битови отпадъци по смисъла на чл. 64, ал. 1 от ЗМДТ за процесните периоди от време. Едва с новата ал. 5 на чл. 11 от ЗМДТ /ДВ, бр. 98 от 2010 г./ в сила от 01.01.2011 г., към която препраща чл. 64, ал. 1, е определено като данъчно задължено лице лицето, на което имот държавна или общинска собственост е предоставен за управление. С оглед на така изложените съображения, решението на АССГ като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не е заявил претенция за разноски за касационната производство. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение