Решение № 45 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9303/2009 г.

Решение № 45 от 3.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9303/2009 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производство по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано по подадената касационна жалба от "АУРУБИС БЪЛГАРИЯ" АД (със старо фирмено наименование "КУМЕРИО МЕД" АД) със седалище и адрес на управление в гр. Пирдоп, Софийска област, Индустриална зона чрез чрез процесуалния му представител адв. Йорданова, против Решение № 39 от 11.05.2009 г. на Административен съд - София - град, постановено по адм. д. № 6215/2008 г. по описа на съда, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение № К 47-0557/26.08.2008 г. на началника на Митница София в оспорената негова част, в която върху установеното държавно вземане по ЕАД № 08ВG005003Н000127/25.02.08 г., ЕАД № 08ВG005003Н000129/26.02.08 г., ЕАД № 08ВG005003Н000131/27.02.08 г., ЕАД № 08ВG005003Н000134/28.02.08 г., ЕАД № 08ВG005003Н000135/29.02.08 г., ЕАД № 08ВG005003Н000138/04.03.08 г., ЕАД № 08ВG005003Н000140/05.03.08 г., за ДДС в размер на 1 677 204. 48 лв. е определена законна лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума. В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, поради необоснованост, допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че по делото е безспорно установено, че стоките - предмет на внос не подлежат на облагане с мита, затова с решението на митническия орган е определено само задължение за ДДС. Не е спорно също така, че стоките по процесните седем ЕАД са оформени под режим "допускане за свободно обръщение с едновременно освобождаване за крайно потребление" и не са били поставяни под митнически икономически режими с отложено плащане. Митническото оформяне е било извършено въз основа на провизорна фактура № 202065Р1/29.12.07 г., като цената в нея е подлежала на последващи изменения, настъпващи след датата на вноса, в резултат на промените в борсовите цени. Доставчикът е издал финална фактура за окончателната стойност на стоката № 11494DЕ/02.06.08 г. Към датите на ЕАД митницата е извършила първоначално вземане под отчет на задължението за ДДС, определено въз основа на данните от провизорната фактура. След като е получило данните от окончателната фактура дружеството е подало молба с вх. № 238/20.06.08 г., с която е уведомило митническите органи за това обстоятелство и ги е поканило, ако счетат, че е необходимо, да извършат последващо изменение на облагаемата митническа стойност и последващо вземане на отчет на евентуално определените допълнителни задължения за ДДС. Във връзка с тази молба на 26.08.08 г. е издадено оспореното решение. Определеното с него допълнително задължение за ДДС е било взето под отчет на 08.09.08 г., видно от справката, представляваща извлечение от регистъра за вземане под отчет, представена по делото от ответната страна. Дружеството е уведомено за решението на 28.08.08 г. В същото е определен 10-дневен срок за плащане, считано от датата на уведомяването. Задължението е изплатено в рамките на този срок - на 05.09.08 г. още преди вземането под отчет. Не е извършвано уведомяване след вземането под отчет. Според по делото е единствено въпросът за това от кой момент се дължи лихва върху допълнително определеното задължение за ДДС, определен в оспореното решение и поради това, последното е оспорено само частта му относно претенцията за лихва от датата на вносовете до датата на плащането. В противоречие с разпоредбите на Регламент № 2913/92 и Регламент № 2454/93 първоинстанционният съд е приел, че лихвата се дължи от датите на подаване на ЕАД. Митническото право на Общността предвижда два вида лихви, дължими в строго определени хипотези, от различен начален момент и до различен краен момент - компенсаторни лихви, уредени в чл. 214 /3/ от Регламент № 2913, които се начисляват от датата на възникване на митническото задължение до датата на вземане под отчет, които нямат характер на лихви за забава, а се начисляват, за да се елиминира финансовата облага, произтичаща от отлагане на датата за вземане под отчет при поставяне на стоки под митнически икономически режими с отложено плащане, каквито не са налице в случая и лихви за забава на плащане на митни сборове, уредени в чл. 232, § 2 /б/, които се дължат за забавяне плащане на взето под отчет митническо задължение, като началната дата не е възникването на задължението, а изтичането на определения срок за плащането му. Следователно, митническото законодателство на Общността не дава възможност да се начислява лихва за забава за период предшестващ датата на вземане под отчет и уведомяването на длъжника по реда на чл. 221 /1/ от Регламент № 2913. Претендира се отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени решението на началника на Митница София в оспорената негова част и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба - началникът на Митница Столична - оспорва същата чрез юрк. Попгеоргиева. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Заинт. страна - директорът на дирекция "ОУИ" - София - не изразява становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима, а разгледана по същество - основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - София - град е било Решение № К 47-0557/26.08.2008 г. на началника на Митница София в оспорената негова част, в която върху установеното държавно вземане по изброените по-горе седем ЕАД за ДДС в размер на 1 677 204. 48 лв. е определена законна лихва за забава, считано от датата на възникване на задължението до окончателното изплащане на посочената сума. Спорът между страните е само относно размера на дължимата законна лихва от дружеството, в зависимост от датата, от която тя би следвало да се дължи. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е изложил следното: Съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗДДС данъчното събитие в случаи като конкретния възниква на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължението не съществува или размерът му е нула. Тогава става изискуем и данъкът. В този случай законът изрично определя момента на данъчното събитие и изискуемостта на данъка - датата, на която е приета митническата декларация, с която стоките са поставени под режим "допускане за свободно обръщение" на основание чл. 201, ал. 1, б. "а" и т. 2 от Регламент /ЕИО/ № 2913/92 на Съвета, съответно под режим внос на основание чл. 199, ал. 3, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/. Това обосновава извода, че изискуемостта на задължението за ДДС е настъпила към датите на подаване на ЕАД. Задължението за заплащане на лихва е акцесорно и е свързано с главното задължение и неговата изискуемост следва тази на главното задължение. След като денят на изпълнение на главното задължение е определен /по аргумент на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД/, то длъжникът изпада в забава и без покана. независимо от това, че самото митническо задължение е определено след вноса и след представянето на финалната фактура, е възникнало и е изискуемо към датата на вноса и поради това от тази дата се дължи лихва за забава. Според настоящия съдебен състав на Върховния административен съд, първо отделение, така постановеното решение е неправилно. Пред първоинстанционния съд не е имало спор по фактите и те са такива каквито се твърдят от касатора в неговата касационна жалба. Съгласно чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, внос на стоки по смисъла на този закон е въвеждането на необщностни стоки на територията на страната. Съгласно чл. 54, ал. 1 от същия закон данъчното събитие при внос на стоки възниква и данъкът става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни митни сборове на територията на страната или би следвало да възникне, включително когато задължение не съществува или размерът му е нула.