Решение № 3751 от 20.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13543/2008 г.

Решение № 3751 от 20.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13543/2008 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е по чл. 145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на Шинка Николова Мърхова от гр. Пловдив, против заповед № РД-46-883/25.07.2008 г. на министъра на земеделието и храните, в частта й, с която е отказано правото на обезщетение по чл. 10в., ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) на наследниците на Христо Тодоров Перпериев, за земеделски земи, послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция (ДВ, бр. 87/1964 г.). В жалбата са развити оплаквания за незаконосъобразност на оспорената заповед като постановена в нарушение на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че същата е абсолютно немотивирана и неоснователна. Липсват каквито и да било доказателства, че наследодателя на жалбоподателката е получил облигации или друго обезщетение за притежаваните от него земеделските земи. Обстоятелството, че документите по преписката се съхраняват в опис № 1 на архивен фонд 719к, не може да служи като доказателство, че такова обезщетение е получено. Ответникът - Министърът на земеделието и храните не взема становище по жалбата. Жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваната заповед министърът на земеделието и храните, в частта по заявление вх. № АО-982/19.07.2007 г., е отказал обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ на наследниците на Христо Тодоров Перпериев поради липса на условията, предвидени в § 66 от ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, а именно: имотите на претендиращите обезщетение не са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по Спогодбата Моллов-Кафандарис" на Централния държавен архив и същите са оценени и ликвидирани. Обжалваният индивидуален административен акт е законосъобразен. Съгласно чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ изселилите се през периода 1913 - 1928 г. български граждани, които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин, се обезщетяват с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния и общинския поземлен фонд. Правото на обезщетение обаче възниква само при кумулативното доказване на четирите материални предпоставки, предвидени в § 66 от ПМС № 456/11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ, от които първата и четвъртата са положителни, а втората и третата - отрицателни. Легално определение на понятието "лица, неполучили облигации", е дадено в § 66 от ПМС № 456/11.12.1997 г. и има отношение към първата положителна предпоставка. Съгласно него, това са български граждани или техните наследници, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по спогодбата "Моллов-Кафандарис" на Централния държавен архив. Когато имотите фигурират в посочения опис - неликвидирани, неоценени недвижими имоти, приема се, че направеното искане отговаря на първото и четвъртото изискване на § 66, съответно т. 3. Останалите две изисквания, тези в т. 1 и т. 2 от § 66 по своя характер са отрицателни материалноправни предпоставки за обезщетение: имотите да не са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов-Кафандарис" и да не са били прехвърлени от собствениците им и да не са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или от техни пълномощници до сключването на Спогодбата (ДВ, бр. 87/1964 г.). Доказването на тези предпоставки е в тежест на административния орган. По делото е безспорно установено, че наследодателят на жалбоподателката Христо Тодоров Перпериев е изселил се български гражданин през периода 1913-1928 г. и собствените му земеделски земи, находящи се в с. Коджа Махматля, Ксантийска околия, са послужили за погасяване на държавния дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция. Имотите са оценени и е извършена ликвидация на 30.11.1928 г., като е определено обезщетение в размер на 6006 долара. Видно от представените по делото архивни документи на името на наследодателя на жалбоподателката, а именно : молба за ликвидиране с опис на къща, ниви, ливади и тютюнища в с. Коджа Махматля, Ксантийска околия, свидетелство за етническо малцинство, оценка на имотите по досие № 7147/18273, същите са от опис № 1, лист № д 17752 на архивен фонд 719к на Централен държавен архив съгласно заверката на гърба на документите. В случая не са налице две от четирите кумулативно дадени предпоставки в § 66 от ПМС № 456/11.12.1997 г. за удовлетворяване на искането за обезщетение: имотите на претендиращите обезщетение не са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по Спогодбата "Моллов-Кафандарис" на Централния държавен архив и същите са оценени и ликвидирани, като изселникът е получил 6006 долара обезщетение. При тези фактически обстоятелства съдът счита, че жалбоподателката не е правоимащо лице по смисъла на чл. 19а, ал. 2, т. 2 от ППЗСПЗЗ, във връзка с § 66 от ПМС № 456/11.12.1997 г. Имотите на наследодателя й са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов-Кафандарис" и същата няма право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ. Неоснователни са доводите в жалбата, че процесните имоти неправилно са посочени като ликвидирани, тъй като наследодателя, както и неговите наследници не са получавали облигации и не са били обезщетени по друг начин. Представените по делото доказателства водят до безспорния извод, че е извършена оценка и ликвидация на имотите и е определено обезщетение, поради което е преклудирана възможността да се търси такова от наследниците на изселените български граждани. Неотносим е въпросът дали наследодателят на жалбоподателката е получил фактически или не облигации, след като приложимият материален закон не съдържа изискване да са получени реално държавни ценни книжа. Обжалваната заповед е издадена от компетентния административен орган, при спазване на установената форма, при съобразяване с административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че подадената жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,