Решение № 7198 от 26.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 394/2025 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс АПК. Образувано е по касационна жалба от Ж. М. Ч. с адрес в гр. София, [адрес] срещу решение 19499 от 10.10.2024 г. на Административен съд София град по адм. дело 6154/2024 г. С него се отхвърля жалбата му против решение 2153-21-99/17.05.2024г. на директора на ТП на НОИ София- град, с което е оставена без уважение жалба с вх.1023-21-845 от 23.04.2024г. на Ч. срещу разпореждане [номер] от 29.03.2023г.на длъжностно лице по ПО, с което е отказано изменение на личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Поддържат се доводи за неправилност на решението, вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се и иска отмяната му. Ответникът, директорът на ТП на НОИ София град взема становище чрез процесуален представител в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение и разпореждане. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за неоснователна. Установено е от доказателствата по делото, че със заявление от 2112-21 -2340 от 25.05.2023г. Ж. Ч. е направил искане за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване във връзка с експертно решение на ТЕЛК 90703/зас. 65 от 04.04.2023г., по силата на което му е определен процент трайно намалена работоспособност /ТНР/ 50% и посочена дата на инвалидизиране - 12.10.2022 г. С разпореждане от 07.06.2023г. на лицето е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 25.05.2023г., датата на подаване на заявлението. С разпореждане [номер] от 17.07.2023г. личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване е изменена в действителен размер. Със заявление 1023-21-1739/18.08.2023г. Ч. е поискал преразглеждане на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване относно началната дата на пенсията. С разпореждане [номер]/25/29.03.2024г. длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ София град е отказало да измени личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване с мотив, че жалбоподателят не е спазил сроковете по чл.94, ал.1 и ал.3 от КСО, поради което личната пенсия за инвалидност е отпусната от датата на подаване на заявлението. Спорен пред административния орган и съда е въпросът за началната дата на отпусната пенсия като жалбоподателят счита, че това е датата на инвалидизация 12.10.2022г., съгласно посоченото в ЕР на ТЕЛК 90703/04.04.2023г. и следва да му бъде изплатена полагащата му се сума за инвалидна пенсия за периода от 12.10.2022г. до 25.05.2023г. Оспорва твърденията за влизане в сила на ЕР на ТЕЛК, като намира, че неправилно е тълкуван чл.94, ал.3 КСО. За да отхвърли жалбата на Ч., административният съд приел, че в разпоредбата на чл.94 ал. 1 от КСО се съдържа общото правило за началната дата на пенсиите и са предвидени хипотези за определянето й. Първата хипотеза изисква спазване на двумесечния срок, считано от датата на придобиване на правото на пенсия, в който срок лицето следва да подаде заявление и да представи с него изискуемите документи за преценката на претендираното право, а втората хипотеза включва случаите, когато двумесечният срок от датата на пораждане на правото на пенсия е пропуснат, независимо от причините, които са правноирелевантни, и заявлението с необходимите документи е подадено след изтичането на този определен в чл. 94, ал. 1 от КСО срок. В този случай пенсията се отпуска от датата на подаване на документите пред компетентните пенсионни органи в ТП на НОИ. Съдът е изложил правни изводи за изначална неприложимост на първата хипотеза от разпоредбата, тъй като в двумесечния срок от датата на придобиване правото на пенсия все още не е било издадено експертно решение на ТЕЛК, което е от 04.04.2023г. Анализирал е и приложното поле на третата хипотеза от закона, предвидена в разпоредбата на чл.94, ал.3 КСО, съгласно която се предвижда едномесечен срок за подаване на документите в ТП на НОИ, който срок се брои от изтичане на срока на обжалване на ЕР на ТЕЛК от правоимащото лице, за да се отпусне пенсия за инвалидност от датата на подаване на заявление от лицето до ТЕЛК, но не по-рано от датата на инвалидизиране. В тази връзка в хода на съдебното производство е установено, че лицето е получило експертното решение на 05.04.2023г, и срокът за обжалване по смисъла на чл.112, ал.1,т.3 от Закона за здравето- 14 дневен, е изтекъл на 19.04.2023г.; съответно едномесечният срок за подаване на документите до ТП на НОИ е изтекъл на 19.05.2023г. Ч. е подал документите на 25.05.2023г., и не попада в приложното поле на чл.94, ал.3 от КСО. Съдът е мотивирал правен извод, че влизането в сила на ЕР на ТЕЛК е без значение, т.к. законодателят изрично е предвидил срокът да се брои не от влизане в сила на експертното решение, а от изтичане на 14-дневния срок за обжалване. В тази връзка е потвърдил Разпореждане от 29.03.2024г, което законосъобразно е потвърдено с Решение 2153-21-99/17.05.2024г.на директора на ТП на НОИ София град. Решението е правилно. С разпореждането от 29.03.2024г. административният орган се е произнесъл по въпросът за правото, заявено за отпускане на лична пенсия за инвалидност, като то е било зачетено от органа, считано от датата на подаване на заявление за отпускане на лична пенсия за ИОЗ от 25.05.2023г. Експертното решение на ТЕЛК е издадено по повод освидетелстване, като ТНР е определена на 50%, с дата на инвалидизация 12.10.2022г. Това решение на ТЕЛК няма данни да е било обжалвано. За отпускането на пенсии за инвалидност е налице специален ред за определяне на началната дата, установен с разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО, пенсия за инвалидност се отпуска от датата на заявлението до ТЕЛК (НЕЛК), ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК (НЕЛК), изменението на разпоредбата е от 2019г., като предишната разпоредба е предвиждала този срок да тече от дата на влизане в сила на решението на ТЕЛК/НЕЛК. В настоящия случай ЕР на ТЕЛК 90703/04.04.2023г. с дата на инвалидизация 12.10.2022г., е връчено на Ч. на 05.04.2023г. ,а срокът за обжалването му пред НЕЛК, който е 14 дневен, съгласно разпоредбата на чл.112, ал.1,т.3 от Закона за здравето, е изтекъл на 19.04.2023г., а едномесечният срок за подаване на документите до ТП на НОИ е изтекъл на 19.05.2023г. Лицето подало заявление на 25.05.2023г., което е извън този срок, за да се полза от специалната разпоредба на закона. При неспазен едномесечен срок по смисъла на чл. 94, ал. 3 от КСО приложима е общата разпоредба на чл. 94, ал. 1 от КСО, която предвижда две хипотези за определяне датата на отпускане на съответния вид пенсия. Първата хипотеза е свързана със спазване на двумесечен срок, считано от датата на придобиване на правото на пенсия, в който срок лицето следва да подаде заявление и да представи с него изискуемите документи за преценката на претендираното право, а втората хипотеза включва случаите, когато двумесечният срок от датата на пораждане на правото на пенсия е пропуснат, независимо от причините, които са правноирелевантни, и заявлението с необходимите документи е подадено след изтичането на този определен в чл. 94, ал. 1 от КСО срок. В този случай пенсията се отпуска от датата на подаване на документите пред компетентните пенсионни органи в ТП на НОИ. Смисълът на разпоредбата на чл.94, ал.3 от КСО е в последиците, а именно, че с издаване на експертното решение възникналото право на пенсия е със завършен фактически състав и може да бъде упражнено. С това експертно решение се установяват правнозначими факти преди издаването му като например датата на инвалидизиране, който факт придобива правно значение когато бъде установен в експертното решение. Според нормата на чл. 73, ал. 1 КСО правото на пенсия се поражда от датата на инвалидизирането, а съгласно чл. 94, ал. 1 КСО пенсиите се отпускат от датата на придобиване на правото, ако заявлението с необходимите документи е подадено в 2-месечен срок от тази дата, а ако е пропуснат, от датата на подаване на документите пред ТП на НОИ. При изложените съображения са неоснователни доводите за неправилно тълкуване на чл. 94, ал. 1 КСО във връзка с чл. 73, ал. 1 КСО. За пенсиите за инвалидност е предвиден специален ред, но неспазването му не изключва приложението на общите разпоредби - чл. 94, ал. 1 КСО. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в размер на 100 лева на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от орното и на основание чл. 221, ал. 2 пр. първо АПК Върховен административен съд, шесто отделение