Решение № 1212 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5096/2007 г.

Решение № 1212 от 13.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5096/2007 г., II г. о., ГК, докладчик председателят Красимира Харизанова Производството е по § 2, ал. 3 от Преходните и заключителни разпоредби на ГПК във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на Л. И. К., Н. И. К. и И. Л. И. от гр. В. срещу въззивното решение на Врачанския окръжен съд от 2.07.2007 г. постановено по в. гр. д. № 294/2007 г. Поддържат се оплаквания за неправилно прилагане на материалния и процесуалния закон. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 218а и сл. от ГПК (отм.) и съобразно поддържаните доводи и релевираните касационни основания за отмяна. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. И. Н. Ц., В. И. В. и М. Н. Х. от гр. В. са предявили иск срещу Л. И. К. и Н. И. А. (К.) за разпределение на ползването на съсобственото им дворно място в гр. В. представляващо поземлен имот № 220 в кв. 200 по плана на града (стар кад. № 3*) според размера на притежаваните от тях права с правно основание чл. 32, ал. 2 от ЗС общо в размер на 1/3 ид. част за тримата ищци и общо в размер на 2/3 ид. части за ответниците. С решението на Врачанския районен съд, VIII граждански състав от 26.01.2007 г. по гр. д. № 215/2006 г. искът е уважен, като е извършено разпределение на ползването на дворното място по предложения вариант II от заключението на вещото лице инж. П. По въззивна жалба на ищците В. окръжен съд с решението си от 2.07.2007 г. е отменил първоинстанционния съдебен акт и е разпределил ползването на дворното място по вариант III от заключението на същото вещо лице, изслушано пред въззивната инстанция. Въззивното решение е законосъобразно и в съответствие със събраните по делото доказателства. При разглеждане на спора и в съответствие с установени по делото промени в правото на собственост върху дворното място са конституирани като ответници по делото О. В. и И. Л. И., притежатели на 1/9 ид. част и на 2/9 ид. части съответно за всеки от тях. По въпроса за съсобствеността върху процесното дворно място и размера на правата на всеки съсобственик не се спори по делото. За правилното разпределение на ползването на незастроената част от дворното място е назначена експертиза, извършена от инж. П., която в първата инстанция е предложила два варианта за разпределение на ползването и Врачанският районен съд при съобразяване с предпочитанието на ответниците по делото, които единствено са заявили становище по изслушаното първоначално и допълнително заключение, е извършил разпределението по вариант II. Пред въззивната инстанция по искане на жалбоподателите - ищци по делото е изслушано допълнително заключение и е предложен и трети вариант за разпределение. При съпоставка на тези варианти е видно, че те са доста сходни по между си и отчитат съществуващите входове за сградата, възможности за достъп до гаражите и размера на притежаваните права върху терена от всеки съсобственик. Разпределението на ползването на съсобствен недвижим имот представлява по своята същност акт на съдебна администрация в гражданските правоотношения, който може да бъде променян при промяна във фактическите обстоятелства, обуславящи целесъобразното разпределение на терена. Поставените в касационната жалба въпроси за достъп до етажите, респ. мазето в съсобствената сграда за пръв път се релевират пред съда, като съществени за определяне конкретния начин на разпределение на ползването и са от значение за целесъобразността в предлаганите варианти, което не може да бъде взето предвид от касационната инстанция. При реализиране на предвижданото надстрояване на трети етаж за жалбоподателите в нотариалния акт № 193/1972 г. и при възникване на необходимост от промяна в начина на ползване на дворното място съсобствениците или доброволно или по съдебен ред могат да извършат преразпределение на ползването. В частта относно искането за поправка на явна фактическа грешка по чл. 192, ал. 2 от ГПК (отм.) законосъобразно въззивният съд е споделил изводите на Врачанския районен съд, че не е налице предпоставка за уважаване на искането за поправка на очевидна фактическа грешка, тъй като релевираната в молбата по чл. 192, ал. 2 от ГПК неточност касае единствено мотивите на съдебния акт, които нямат задължителна сила за страните. От друга страна, редът за поправка по чл. 192, ал. 2 от ГПК (отм.) не е приложим за такава поправка на мотивите. При разглеждане на спора и постановяване на решението си Врачанският окръжен съд не е допуснал нарушения по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.), поради което жалбата се явява неоснователна. С оглед разпоредбата на чл. 218ж, ал. 1 от ГПК (отм.) обжалваното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,