Решение № 1391 от 7.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9763/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. Лозанов от София против решение 4921/19.07.2023г. постановено по адм. д. 2729/2023 г. по описа на Административен съд София град. С решението е отхвърлена жалбата на касатора в настоящото производство против Заповед 8121К-1695/28.02.2023 г. на министъра на вътрешните работи, с която е прекратено служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл считано от 1.03.2023г. служебното правоотношение със служителя е възникнало, след като последния е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Развива съображения че не са налице предпоставките визирани в чл. 106, ал. 11 т. 6 от ЗДСл служебното му правоотношение не било възникнали след като е придобил и упражнил правото си на пенсия от една страна, а от друга получаваната от него пенсия не била такава по чл. 68 и чл. 68а от КСО. Иска отмяна на решението, отмяна на оспорената заповед и присъждане на разноски. В писмени бележки развива същите съображения. Ответникът Министър на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, в писмени бележки, оспорва касационната жалба. Счита решението за правилно и законосъобразно и моли същото да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. В подробна пледоария развива съображения в подкрепа на атакуваното решение. Счита, че решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. При правилно установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е извършил задълбочен анализ на приложимите към същата правни норми. Приемайки, че в конкретния случай са били налице обстоятелствата даващи право на органа по назначението да прекрати служебното правоотношение с касатора на основание съдът е постановил законосъобразно решение. За да бъде законосъобразно прекратяването на служебното правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСл е необходимо наличието на две предпоставки в условията на кумулативност 1) възникнало и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст; и 2) възникнало след този момент служебно правоотношение; Правилно първостепенният съд е приел, че в случая са налице и двете предпоставки Не е спорно между страните, че касаторът е пенсионер и че считано от 15.08.2015 г., нему е отпусната пожизнено пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 КСО във връзка с § 49 ПЗР на ЗИД КСО. Неоснователни са доводите на касатора, че пенсията отпусната по чл. 69, ал. 2 от КСО, не покрива понятието пенсия за осигурителен стаж и възраст използвано в текста на чл. 106, ал.1, т. 6 ЗДСл, и еrgo в случая не била налице първата от посочените по-горе предпоставки. В редакцията на нормата на чл. 69, ал. 2 от КСО действала към момента на пенсионирането на Лозанов 15.08.2015 г. за да възникне правото на пенсия, не е поставено изискване за достигане на определена възраст, но във всички следващи редакции на нормата, включително и тази действала към момента на издаване на процесната заповед освен продължителността на стажа се изисква и достигане на определена възраст. Следователно законодателят възприема пенсията по чл. 69 от КСО, като такава за осигурителен стаж и възраст. Вярно е, че нормата позволява пенсиониране при привилегировани условия за определени категории работници и служители, но това не променя характера на пенсията тя е за осигурителен стаж и възраст. Този извод се подкрепя и от обстоятелството, че систематичното място на нормата на чл. 69, ал. 2 от КСО е в раздел първи "Пенсии за осигурителен стаж и възраст", глава шеста "Задължително пенсионно осигуряване". Неоснователен е търсеният от касатора паралел с изричното посочване в чл. 106, ал.1, т. 6 от КСО на нормата на чл. 68а от КСО. Законодателят ясно е изразил своята воля в хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 6 от ЗДСЛ попадат всички случаи в които е придобито и упражнено право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като изрично е подчертано /за да липсват каквито и да било съмнения/ включително и пенсията в намален размер по чл. 68а от КСО. Касаторът е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 15.08.2015 г. Налице е и втората предпоставка служебното правоотношение е възникнало след придобитото и упражнено право на пенсия осигурителен стаж и възраст. Касационният жалбоподател е бил назначен със заповед 8121к-1536/03.02.2017 г. на министъра на вътрешните работи издадена на основание чл. 9 от ЗДСл и § 69 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР /ДВ, бр. 81 от 14.10.2016 г. /. за държавен служител на длъжност главен експерт в сектор Строителство и ремонти към Отдел Управление на държавната собственост и строителство при дирекция Управление на собствеността и социални дейности МВР с ранг III младши. Обстоятелството, че касаторът има непрекъснат трудов стаж от 1985 г. до 2023 г., като е бил преназначаван на различни длъжности в МВР, е ирелевантно в случая, доколкото назначаването му с посочената заповед 8121к-1536/03.02.2017 г. е ново при режима на ЗДСл и придобиването на пенсия предхожда възникването на същото. Параграф 69 от ПЗР на ЗИД на ЗМВР предоставя облекчен режим на преобразуване на длъжностите на лицата държавни служители по ЗМВР, на такива по ЗДСл, но това не означава, че в тези случаи не възниква ново служебно правоотношение по ЗДСл, противно на изложеното в касационната жалба. С оглед на това правилно първоинстанционният съд е приел, че служебното правоотношение, което е прекратено с оспорената заповед, е възникнало след като държавният служител е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В този смисъл е и трайната практика на ВАС по идентични случаи на прекратени служебни правоотношения на държавни служители в системата на МВР /вж. решенията по адм. дела 7729/2023 г., 7554/2023 г., 4327/2023 г., 2751/2023 г., 2987/2022 г. и редица други/. С оглед този резултат по делото, основателна се явява претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, която следва да бъде уважена в размер 100,- лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,