Решение № 798 от 17.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4497/2008 г.

Решение № 798 от 17.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4497/2008 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание § 2, ал. 3 от ГПК (отм.), във вр.с чл. 218а и сл. от ГПК (отм.). Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби, първата от В. М. М. от гр. Б., чрез процесуалния й представител - адвокат Ю. и втората- от С. М. С., чрез процесуалния му представител - адвокат Б. против въззивно решение № 221 от 12.06.2007 г. по в. гр. д. № 1* по описа за 2006 г.на Благоевградски окръжен съд, с което е отменено решение № 4* от 15.09.2006 г. по гр. д. № 906/2003 г.на Районен съд Благоевград в частта, в която е възстановена запазената част на В. М. М. в размер на 1/4 ид.ч. от наследството на Н. Н. С. и в частта, в която е намалено дарението, извършено от Н. Н. С. в полза на С. М. С. над 5502.90/27 200 ид.ч. до 5585/27 200 ид.ч. от 1/2 ид.ч.от имот № 1* в кв.34, ведно с 1/4 ид.ч.от къщата в същия имот, обективирано в н.а. № 149, т.I д. 387/93 г. и вместо него е постановено друго, с което е намалено направеното дарение над 5502.90/27 200 ид.ч. до 5585/27 200 ид.ч. от описания имот и е възстановена запазената част на В. М. М. от наследството на Н. Н. С., като е обезсилено решение № 4* от 15.09.2006 г. по гр. д. № 906/2003 г.на Районен съд Благоевград в частта, в която е постановено задържане на дарения имот от С. М. С. и същия е осъден да заплати на В. М. М. сумата от 5502.90 лв., представляваща стойността на накърнената й запазена част. В останалата част решението е оставено в сила. Посоченото касационно основание -и в двете касационни жалби-е чл. 218б б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторката В. М. М. иска от съда да отмени обжалвания акт и да реши въпроса по същество като приеме, че размерът на запазената й част е 7 401.75/ 27 688 ид.ч./а не 5585/27 200 ид.ч., както е приел съда/. Претендира реален дял от имота. Като твърди, че основателността на иска по чл. 30 от ЗНе предпоставка за уважаване на искането за задържане по чл. 36 от ЗН, счита, че по него съдът служебно следва да се произнесе. Касаторът С. М. С. иска от съда да отмени обжалвания акт в частта, в която е намалено дарственото разпореждане и е възстановена запазената част на ищцата и вместо това да постанови друго решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен. Счита, че с извършеното дарствено разпореждане не е накърнен размерът на запазената част на В. М. М. Срещу така подадените касационни жалби не е постъпил писмен отговор по смисъла на чл. 218г от ГПК (отм.). В съдебно заседание страните не се явяват. Върховният касационен съд, състав на III г.о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: За да постанови решението си въззивният съд е счел, че след смъртта на наследодателя е останало имущество на стойност: 1/5 ид.ч.от нива с площ от 1804 кв. м. в м. "Струма", цялата на стойност 1804 лв./или 360.8 лв./, 1/5 ид.ч.от нива с площ от 2 304 кв. м. в м. "Струма", цялата на стойност 2 304 лв./или 460.8 лв./,1/5 ид.ч.от нива с площ от 1 800 кв. м.в м. "Баларбаши"- им. с пл. № 7*/от който са отредени две УПИ - УПИ I -7597 и УПИ II-7595 в кв.38 по плана на гр. Б., цялата на стойност от 72 200 лв./или 14 400 лв./, и 1/5 ид.ч.от получено обезщетение с компенсаторни записи, което е на стойност 1 518 лв. /или 303.60 лв./,1/4 ид.ч. от построената в процесното - предмет на дарението дворно място жилищна сграда/делът е 1/2 ид.ч., придобит в режима на СИО/, на стойност 1954 лв./или 488.5 лв./. Така пресметната общата сума на имуществото възлиза на 16 053.70 лв. Съдът е формирал наследствената маса по чл. 31 от ЗН-като към тази сума е прибавил 1/2 ид.ч.от стойността на имотите, предмет на дарението с н.а. № 149, т.I. д. № 387/93 г.- или е счел, че тя възлиза на 43 742.20 лв. От нея е определил запазената част на всяка една от страните/която е по 1/4 ид.ч./ на по 10 935 лв. Преценил е, че разполагаемата част-е надхвърлена със сумата от 16 754 лв., а е накърнена запазената част на ищцата с 5 585 лв. Въззивният съд не е включил в наследствената маса сумата от17 688 лв., представляваща стойността на полученото като обезщетение жилище от ищцата за извършеното отчуждаване на процесния имот. Мотивирал се е с това, че се касае за отделно вземане, собственост на ищцата, което не е свързано със стойността на отчуждения имот. Не е включил и стойността на реализираното върху дворното място строителство, като е счел, че то е не е част от наследството, защото е реализирано след смъртта на наследодателката, въз основа на получено разрешение за строеж от 24.10.2003 г. Не е възприел и становището, че наследственият дял на наследодателката е 1/7 ид.ч.от наследството на баща й Н. К., който е оставил за наследници пет деца. Отделно е счел, че е недопустимо служебното прилагане на чл. 36 от ЗН, тъй като това може да стане само по искане на страната. Съгласно чл. 218ж ал. 1 от ГПК (отм.) - касационният съд се произнася само по заявените в жалбата основания. В случая посоченото е неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Двамата касатори оспорват гореизложените сметки, като излагат собствени. Според касаторката В. М. М. - делът на наследодателката по отношение на нивата с площ от 1 800 кв. м.в м. "Баларбаши" - им. с пл. № 7* е 1/7 ид.ч., а не както е приел съда - 1/5 ид.ч. Позовава на приложения н.а. № 114/98 г., в който са изброени седем лица - без изрично да са посочени дяловете им. Отделно счита, че съдът неправилно не е включил и стойността на правото на строеж. Претендира реален дял от изградената в процесния имот сграда. Счита, че съдът е следвало да назначи експертиза за определяне на стойността към момента на постановяване на решението. Касаторът С. М. С. - счита, че в наследствената маса освен стойността на правото на строеж, следва да се включи и стойността на полученото от ищцата парично обезщетение за отчуждения имот през 1986 г., което вещото лице е изчислило в размер на 16 633 лв. Според него-по този начин изчислена стойността на наследствената маса е 71 450.70 лв., от която разполагаемата стойност на наследодателката е 35 725.36 лв.или тя не надвишава стойността на дарението. Настоящият съдебен състав не споделя доводите на касаторите. Правилно е определена наследствената маса от страна на въззивния съд. Наследствената маса се образува от всички имоти, които са били собствени на наследодателката при откриване на наследството, което е станало с настъпването на смъртта й- на 29.03.2003 г. По силата на Решение № 4г от 3.02.1993 г., Решение № 188 от 1.08.97 г. и решение № FO-44 от 3.11.1994 г. на ПК Благоевград, с които е възстановено правото на собственост в полза на наследниците на Н. Г. К. наследодателката Н е придобила собствеността по отношение на 1/5 ид.ч. от следните три имота - нива с площ от 1804 кв. м. в м. "Струма", нива с площ от 2 304 кв. м. в м. "Струма"и нива с площ от 1 800 кв. м.в м. "Баларбаши"-им. с пл. № 7*, както и от получено обезщетение с компенсаторни записи на стойност 1 518 лв. Делът на наследодателката Н от тези имоти е 1/5 ид.ч., тъй като -видно от удостоверение за наследници № от 18.03.1986 г.на община Б. е оставил за наследници пет деца /три дъщери и двама сина/, едно от които е Н. Н. С., като те получават по равен дял. В този смисъл- настоящият съдебен състав не споделя възражението на касаторката В. М. М., че делът на наследодателката Н по отношение на възстановената нива с площ от 1 800 кв. м.в м. "Баларбаши"-им. с пл. № 7* е 1/7 ид.ч., а не 1/5 ид.ч. Вярно е, че в приложения констативен н.а. № 114/98 г.за собственост - имот е посочен като съсобствен между седем лица- Н. Н. С., Е. Н. О., Мария Н. Х., Г. Н. К. /които са деца на Н. Г. К. /, както и Е. Д. К., Величка С. Е. и Н. С. Н. Последните трима -видно от удостоверение за наследници № от 3.12.97 г.са наследници на петото дете на Н. Г. К.-Страхил Н. К. Следователно - неправилно в посочения н.а. № 114/98 г.-не са конкретизирани дяловете на наследниците, които са по 1/5 ид.ч.за всеки един от първите четирима и общо 1/5 ид.ч.за последните трима. Нотариалният акт в качеството му на охранителен такъв не се ползва със сила на присъдено нещо. Доказателствената сила на същия, че посоченото в него лице е собственик, е оборима, т. е. тя важи до доказване на обратното. В случая- това се установява с решение № 188 от 1.08.97 г. на ПК Благоевград,/което е посочено в нотариалния акт като основание за издаването му и въз основа на което се установяват действителните права на съсобствениците по отношение на конкретния имот/. Настоящият съдебен състав не споделя становището на касаторите във връзка със стойността на възстановения имот с площ от 1 800 кв. м.в м. "Баларбаши"-им. с пл. № 7* Същият понастоящем е в регулацията на града и за него са отредени две УПИ - УПИ I -7597 и УПИ II-7595 в кв.38 по плана на гр. Б.. Според касаторите изчисленията следва да се правят съобразно дадените от вещото лице пазарни цени към момента на изготвяне на заключението и с включване на цената на реализираното право на строеж. Този подход е неправилен. В случая - от значение е стойността на имота към момента на откриване на наследството и само тя следва да се взема пред вид при изчисляване на наследствената маса. Освен това-тъй като наследствената маса се образува от собствените на наследодателката имоти към момента на откриване на наследството - в нея не могат да се включват имоти и права, които не са съществували към 29.03.2003 г. По делото няма данни-към датата на откриване на наследството в УПИ I-7595 или в УПИ II-7595 да е реализирано строителство или да са издадени строителни книжа. Прието е заключение от 7.02.2005 г., което установява, че по одобрения ПУП със заповед № 1309/16.03.2001 г. за УПИ I-7595 с площ от 1 400 кв. м. са предвидени две строителни петна-южно и северно, всяко с основно застрояване от 3 етажа и гаражи, а в УПИ II-7595 с площ от 591 кв. м.-едно строително петно за застрояване на гаражи и три етажа. Правото на строеж е самостоятелно ограничено вещно право и за да се оценя- то следва по някакъв начин да е било обособено, да е възникнало в правния мир. Възможността да се построи сграда в имота или да се учреди такова право на друго лице- не може да бъде отделно оценявана. Видно от заключението на оценъчната експертиза-наличието на възможност за застрояване е включено в цената на земята, при оценяване на им. № 7*/при критерия "обща ситуация"и "площ на имота"/. Въззивният съд правилно е изчислил стойността на гореописаните 1/5 ид.ч.от трите имоти и от получено обезщетение с компенсаторни записи, че е в размер на 16 053.70 лв. / 360.8 лв.за нивата с площ от 1804 кв. м. в м. "Струма" +460.8 лв.за нивата с площ от 2304 кв. м. в м. "Струма"+ 14 400 лв.за нивата от 1 800 кв. м.в м. "Баларбаши"- + 303.60 лв. от обезщетението с компенсаторни записи/. Към нея следва да се прибави стойността на извършеното дарение/чието намаление се иска/ с н.а. № 149/1993 г.- 27 688.50 лв, включващо 1/2 ид.ч.от имот с пл. № 1* в кв.33 по плана на гр. Б. собственост на наследодателката на стойност 27 200 лв./ и 1/2 ид.ч.от изградената в него жилищна сграда /която е съпружеска имуществена общност, поради което наследственият дял на наследодателката е 1/4 ид.ч.от нея -или 488.50 лв./. Така изчислен общият размер на наследствената маса възлиза на 43 742.20 лв. Правилно въззивният съд не е включил в нея стойността на полученото от В. М. М. като обезщетение жилище. Безспорно е установено, че имотът предмет на дарението с н.а. № 149/93 г.е бил отчужден от наследодателката през 1986 г.за изграждане на жилищна сграда, срещу което като обезщетение са предоставени два апартамента - един за нея и един - за дъщеря й. Видно от заповед № 46 от 18.01.1987 г. - този имот е предоставен в собственост на ищцата/ане на наследодателката/ . Отчуждаването е било отменено през 1992 г. Отмяната на отчуждаването и възстановяването на собствеността налага възстановяване на полученото обезщетение. Отделно - в наследствената маса се включват само имотите на наследодателката и то съобразно стойността им към момента на откриване на наследството. Предоставеното като обезщетение жилище в полза на друго лице не може да бъде включвано в наследствената маса. Правилно въззивният съд е посочил, че тъй като в случая - наследниците със запазена част са трима/съпруг и две деца/ запазената част на съпруга е равна на частта на всяко дете или разполагаемата част е равна на 1/4 ид.ч.от наследството или на 10 935 лв. В случая разполагаемата част е надхвърлена с 16 754 лв./27 688- 10 935 лв/. Следователно- със сумата от 5 585 лв.е накърнена запазената част на ищцата /1/3 ид. ч. от 16 754 лв/. Това означава, че следва да се намали дарствено разпореждане с 5 585/27 688 ид.ч. В този смисъл неоснователно е твърдението на касатора С., произтичащо от различието в използваните стойности при извършване на сметките, че не е налице накърняване на запазената част. Дори и да се приеме тезата му, че към собствената му запазена част следва да се прибави и разполагаемата част на наследодателката, то тогава се получава сбор от 21 870/2 х 10 935 лв./, която отново е под размера на дарственото разпореждане, което е на стойност 27 688 лв. Настоящият съдебен състав намира за неоснователно възражението на касаторката М. относно предоставяне на реален дял. Настоящето производство не е за делба, а за възстановяване на полагащата се запазена част. Вярно е, че основателността на иска по чл. 30 ЗН е предпоставка за уважаването на искането за задържане на имота по чл. 36 ЗН/ако са налице предпоставките за това/, а не обратното, но за това трябва да има направено искане за задържане. За съда не съществува задължение служебно да се произнася по чл. 36 от ЗН, ако не е сезиран с искане за това. Правото по чл. 36 е самостоятелно и не е обвързано с това по чл. 30 от ЗН. В случая - правилно въззивния съд-като е констатирал, че няма искане за произнасяне по чл. 36 от ЗН е обезсилил решението в тази част. С оглед на изложеното, като намира изложените касационни доводи за неоснователни и при служебната си проверка като не констатира основания за нищожност или недопустимост, намира че решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение