Решение № 2357 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12470/2008 г.

Решение № 2357 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12470/2008 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 117 от 18.07.2008 г. по адм. д. № 314/2008 г., в производство по реда на глава Х, раздел I от АПК във вр. с чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ, Административен съд - Добрич ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖЕН изричния отказ на Кмета на община Тервел, обективиран в писмо изх. № АО-02-2230/21.05.2008 г. и ВРЪЩА преписката на Кмета на община Тервел за постановяване на заповед по искане вх. № АО-02-4828/24.10.2007 г., подадено от "Агросим" АД, гр. Добрич на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ. Срещу така постановеното съдебно решение е постъпила касационна жалба от ЕТ "ИСМ 91 - ИСА САЛИ" със седалище гр. Шумен и адрес на управление с. Каравелово, общ. Никола Козлево, обл. Шумен, представлявано от Иса Сали Феим в качеството му на собственик, със съдебен адрес: гр. Добрич, ул. "Д-р Константин Стоилов" № 5, кантора № 8, подадена чрез Административен съд гр. Добрич с вх. № 654/5.08.2008 година. Жалбоподателят счита, че решението е незаконосъобразно, недопустимо и неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да му се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски. С решение № 121 от 4.08.2008 г. по същото адм. д. № 314/2008 г., в производство по реда на чл. 176 от АПК, Административен съд - Добрич ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок на Кмета на община Тервел, считано от получаване на съобщението за настоящото решение, за издаване на заповед по искане вх. № АО-02-4828/24.10.2007 г., подадено от "Агросим" АД, гр. Добрич на основание чл. 34 от ЗСПЗЗ. Срещу това допълнително съдебно решение също е постъпила касационна жалба от ЕТ "ИСМ 91 - ИСА САЛИ" със седалище гр. Шумен и адрес на управление с. Каравелово, общ. Никола Козлево, обл. Шумен, представлявано от Иса Сали Феим в качеството му на собственик, със съдебен адрес: гр. Добрич, ул. "Д-р Константин Стоилов" № 5, кантора № 8, подадена чрез Административен съд гр. Добрич с вх. № 689/19.08.2008 година. Жалбоподателят твърди, че решението е незаконосъобразно, недопустимо и неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Счита, че така определения 14-дневен срок е кратък и не дава възможност на административния орган да се запознае и да има предвид фактите по административното дело, както му е указано в решение № 117/18.07.2008 г. Моли решението да бъде отменено и да му се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски. Ответникът - Кмета на Община Тервел не заявява становище по двете касационни жалби. Ответникът - "Агросим" АД, гр. Добрич също не взема отношение по жалбите. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че и двете касационни жалби са неоснователни. По първата жалба, с която се обжалва решението от 4.08.08 г. - с това решение АС се е произнесъл относно срока, в който да се произнесе административния орган с оглед разпоредбата на чл. 174 АПК и допълва решението от 18.07.08 г. Определеният срок е по преценка на съда и решението следва да се остави в сила. Втората жалба срещу решението от 18.07.2008 г. също е неоснователна. Правилно съда е приел, че издадения административен акт е нищожен, издаден от некомпетентен орган, тъй като разпоредбата на чл. 34 от ЗСПЗЗ е категорична. По делото не са представени доказателства за делегиране на права на зам. кмета да се произнесе по преписка с оглед разпоредбата на чл. 34 от ЗСПЗЗ и решението следва да се остави в сила. И двете касационни жалби, които са наименовани само "жалби", са депозирани в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14 - дневен срок от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което са процесуално допустими. При разглеждането им по същество, настоящият състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение констатира, че първата касационна жалба срещу основното решение на Административен съд - Добрич е неоснователна, а втората касационна жалба срещу допълнителното решение е основателна. За да постанови резултата по основното решение първоинстанционният съд, който според разпоредбата на чл. 164 от АПК разглежда делото в състав от един съдия е приел, че оспореният пред него изричен отказ, подписан със запетайка, тоест не лично от кмета на община Тервел, а от зам. кмет Дияна Илиева, е постановен от некомпетентно лице и затова на основание чл. 172, ал. 2 от АПК го е обявил за нищожен. Съдът е констатирал две причини: 1. представената заповед № 127/13.05.2008 г. на Кмета на Община Тервел категорично не е от вида заповеди за заместване, поради това че с нея се възлагат функции на зам. кмета на общината за целия мандат на кмета и не при условията на отсъствие от негова страна и фактическа невъзможност да изпълнява функциите си, а възможност за делегиране на права не е предвидена в разпоредбата на чл. 34 от ЗСПЗЗ, където изрично правомощието да издава заповеди за изземване на земеделски земи е предоставено само на кмета на общината, а не на упълномощено от него лице и 2. дори да се приеме, че с тази заповед се определят функциите на зам. кмета на община Тервел съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗМСМА, то посочените в т. 1 на заповедта дейности нямат нищо общо с характера на издадената заповед. Така постановеното съдебно решение е допустимо и правилно. По принцип едно съдебно решение е недопустимо, когато не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Такива обстоятелства в случая няма, а и в касационната жалба това твърдение е голословно и не е подкрепено с конкретни съображения. Решението е съобразено и с материалния закон. Разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ в приложимата за случая редакция в ДВ, бр. 13 от 9.02.2007 г., но дори и след изменението й в ДВ, бр. 10/6.02.2009 г. предвижда издаване на заповед за изземване само от кмета на общината по местонахождението на имотите. Това правомощие не може да се прехвърля на други лица, а в случая категорично не е налице хипотезата на заместване при отсъствие на титуляра по каквато и да е причина - отпуск, болест, командировка и др. Отделно от това, в предоставените за целия период на мандат 2007 - 2011 година права и задължения от кмета на заместник - кмета липсва дейност не само за издаване на заповеди по чл. 34 от ЗСПЗЗ, но и всякакви други функции по земеделската реституция. При постановяване на решението си Административен съд - Добрич не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, както се твърди в жалбата. С оглед изложеното, решението следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК. За да постанови резултата по допълнителното решение първоинстанционният съд сам служебно е констатирал пропуск да определи срок, в който административният орган следва да издаде своя акт в изпълнение на указанията, дадени му в основното решение. По принцип правилно съдът е приел, че следва да определи срок за разглеждане на молбата за издаване на заповед, защото в самата жалба на "АГРОСИМ" АД, гр. Добрич е направено такова искане - да бъде задължен кмета на общината в минимален срок да издаде заповед за изземване на имотите описани в Приложенията към молба с вх. № АО 02-1864/30.04.2008 г. (която всъщност е третата - уточняващата, по която е постановен отказа). Даденият срок обаче на първо място е кратък, а на второ място е незаконосъобразен. В указанията си в основното решение съдът е задължил кмета да прецени събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти: направено ли е искане от собственик или ползвател на правно основание, кой владее и ползва фактически процесните земи и на какво правно основание. Тази преценка не може да бъде извършена в 14 - дневен срок. Този срок е практически неизпълним. Отделно от това, той съвпада със законния срок за обжалване на постановеното съдебно решение и на практика лишава кмета на общината да го обжалва пред по-горната инстанция, защото трябва да го изпълни. Срокът не е съобразен с правата и на другите страни, спрямо които решението е неблагоприятно, както и с факта, че на обжалване подлежи и основното решение по делото, изхода по което на този етап не би могъл да бъде предвиден. Изложеното налага така постановеното допълнително съдебно решение да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК да се постанови друго решение, с което срокът да се определи на 30 дена, считано от датата на обявяване на настоящото решение на Върховния административен съд, от който момент, тъй като то е окончателно и не подлежи на обжалване, влиза в сила основното решение на Административен съд - Добрич и решението на ВАС, с което се пререшава спора, предмет на допълнителното решение. Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,