Решение № 3651 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4135/2018 г.

Решение № 3651 от 13.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4135/2018 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на пълномощника на МБАЛ "Рахила Ангелова" АД със седалище и адрес на управление в гр. П. против решение № 41 от 19.02.2018 г., постановено по адм. д. № 685/2017 г. по описа на Административен съд – П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против писмена покана с изх. № 29-02-1432211001 - 606 от 16.11.2017 г. на Директора на РЗОК – П., в частта й за сумата 1560 лв. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – Директорът на Районната здравноосигурителна каса гр. П., чрез юрисконсулт Петкова, моли постановеното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – П. е писмена покана изх. № 29-02-1432211001 - 606 от 16.11.2017 г. на Директора на Районната здравноосигурителна каса гр. П., в частта й за сумата 1560 лв., представляваща сбор от четири случая, за които са били заплатени по 390 лв. по клинична пътека № 1 "Стационарни грижи при бременност с повишен риск". При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата касационна инстанция констатира, че решението е валидно и допустимо, като постановено от компетен съд, в рамките на правораздавателната му власт, след надлежно сезиране с процесуално допустима жалба. Правилно първоинстанционния съд е възприел фактическата обстановка по спора, която се е свеждала до това, че четирите пациентки са били хоспитализирани по цитираната клинична пътека в МБАЛ "Рахила Ангелова" АД, т. е. в същото лечебно заведение след по-малко от 30 дни от предходна дехоспитализация по същата клинична пътека, както и че Касата е извършила плащане и на двете лечения, т. е. налице е двукратно плащане по всеки един от случаите. В касационната жалба само бланкетно е посочено нарушение на процесуалните правила, без точно и мотивирано излагане на съображения относно допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Настоящата инстанция констатира, че делото е разяснено изцяло от фактическа страна, а изводите на съда относно фактическата обстановка кореспондират със събраните по делото доказателства, анализирани с оглед приложимите към спорните правоотношения правни норми. Не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В мотивите към съдебния акт са изложени съображения относно съдържанието на допълнително споразумение № РД-29 А-249 от 17.05.2016 г. към индивидуален договор № 140253 от 25.02.2015 г. и договор за оказване на болнична помощ по клинични пътеки № 140253 от 19.05.2017 г., в сила от 01.04.2017 г. по отношение и на КП № 1, които регламентират правоотношенията между страните. Посочено е също така, че в текста на чл. 29, ал. 1 от цитираните споразумение и договор изрично е записано, че когато в срок до 30 дни от дехоспитализацията на пациента се наложи нова хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, възложителят заплаща само един от случаите по КП след провеждане на проверка, освен ако в КП е предвидено друго. Съдът е разгледал и се е позовал на нормата на чл. 349, ал. 1 от Националния рамков договор за медицинските дейности между НЗОК и БЛС за 2017 г. за първия случай, а по отношение на другите три случая – на чл. 215, ал. 1 от Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК, съобразявайки че рамковият договор е в сила от 01.04.2017 г., а до този момент е действало Решението. И двата текста са с едно и също съдържание и отричат правото на лечебните заведения да получат плащане за хоспитализация по същата КП в същото или в друго лечебно заведение, наложила се в рамките до 30 дни от предходната дехоспитализация на пациента, освен ако в КП е предвидено друго. От съдържанието на КП № 1 "Стационарни грижи при бременност с повишен риск" се налага изводът, че в нея не е предвидено изключение, даващо право на лечебното заведение да осъществи нова хоспитализация, в отклонение от общото правило на цитираните норми (лист 295 – 307 вкл. от първоинстанционното дело). В процесната писмена покана и в протокол за неоснователно получени суми № 132 от 20.10.2017 г. изрично са посочени историите на заболяванията, по които се приема повторност на лечението, а това са ИЗ на пациентките при втория им прием в същата болница. При положение, че в случая се касае до проведени по две лечения на едно и също ЗЗОЛ, по една и съща клинична пътека, всяко от които в МБАЛ "Рахила Ангелова" АД, обстоятелството че административният орган не е изложил мотиви защо приема второто плащане за лишено от правно основание, без да посочи кое от двете лечения е било в отклонение от изискванията на КП, на критериите за дехоспитализация и за нова хоспитализация, не представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не е рефлектирало негативно върху материалното право на болницата да получи само еднократно плащане. Цитираната в тези мотиви нормативна уредба изключва двукратното плащане. Защитимо е само регламентираното в нея право, което определя и обхвата на правото на защита, което в случая не е нарушено. Болницата няма твърдения, че е налице разлика в стойността по първоначалните и по повторните плащания, а и те са по една и съща КП. Във всички случаи правото на лечебното заведение да получи два пъти плащане по една и съща КП в срок по-кратък от 30 дни е нормативно отречено, което обосновава извод за законосъобразност на издадената писмена покана по чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО, в процесната й част. Изложените в настоящите мотиви съображения обуславят изводи, че първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон. Поради липса на касационни основания оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Страните не претендират разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. В. от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,