Решение № 4481 от 22.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1787/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на „Стронгхолд глас" ООД, ЕИК 203337284, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Димитър Хаджикоцев“ № 38, представлявано от управителя М. А., чрез адв. В. Терзиева, срещу Решение № 26905/08.08.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. д. № 3376/2020 г., с което е отхвърлено оспорването срещу Ревизионен акт (РА) № Р-22002219001257-091-001/26.11.2019 г., издаден от органи по приходите в ТД на НАП София, мълчаливо потвърден от директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (ОДОП) София, с който в тежест на касатора са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 90 085,80 лв. с лихви за забава 27 691,69 лв. С твърдения за наличието на трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК касаторът оспорва решението на АССГ, заявява искане за отмяната му, за постановяване на друго решение, с което да бъде обявена нищожността на оспорения РА, при условията на евентуалност, за отмяната му и за присъждане на деловодните разноски. Възразява за прекомерност на претендираното от насрещната страна юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, директорът на дирекция ОДОП София при ЦУ на НАП, чрез юрк. Николова, оспорва основателността й в съдебно заседание, иска оставяне в сила на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение от 4 786,25 евро. Възразява за прекомерност на заплатеното от касатора адвокатско възнаграждение. „Стронгхолд глас" ООД обжалва и Определение № 33707/15.10.2025 г. на АССГ по адм. д. №3376/2020 г., постановено в производство по реда на чл. 176а АПК, с което е отхвърлено искането на дружеството за изменение на решението в частта за разноските. Ответникът по частната жалба не заявява становище по нея в срока по чл. 176а, ал. 2 АПК. Прокурорът от ВКП дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната и в частната жалби доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е частично основателна, поради следните съображения: Пред АССГ е оспорен издаденият от органи по приходите в ТД на НАП София в резултат на проведена в хипотезата на чл. 155, ал. 4 ДОПК ревизия РА № Р-22002219001257-091-001/26.11.2019 г., мълчаливо потвърден от ответника по касация, с който в тежест на „Стронгхолд глас" ООД са установени допълнителни задължения за ДДС в размер на 90 085,80 лв. с лихви за забава 27 691,69 лв. Първостепенният съд е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Основан на двете заключения на съдебно компютърно-техническата експертиза (СКТЕ) е изводът му за валидност на акта като издаден от компетентни органи и подписан от неговите издатели с КЕП в ревизионно производство, възложено също от овластен за това орган. Прието е, че в хода на ревизията не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. В частта на отказаното право на приспадане на данъчен кредит в размер на 11 687,49 лв. по 4 фактури, издадени от „Стоун Лайн 07" ЕООД с предмет пакети, профили, стъклопакети и материали по опис; в размер на 1 029,64 лв. по фактура от „Алекс 10" ЕООД с предмет профили; в размер на 15 486,67 лв. по 5 фактури от „Експрес - С" ЕООД с предмет материали по опис; в размер на 1 103,23 лв. по фактура от „Надомно“ ЕООД с предмет материали по опис; в размер на 8 373,74 лв. по 5 фактури от „Колори - 1“ ЕООД с предмет пакети, дограма и стъклопакети; в размер на 19 194,19 лв. по 6 фактури от „Ерая Медикал Инженеринг“ ЕООД с предмет материали по опис; в размер на 2 855,50 лв. по 2 фактури от „Акваграфикс“ ЕООД с предмет стъклопакет, профил, дограма и пакети; в размер на 1 201,75 лв. по фактура от „Дон Тон" ЕООД с предмет профили; в размер на 4 342,93 лв. по 3 фактури от „Пи Мекс 2015“ ЕООД с предмет стъклопакет и дограма; в размер на 7 847,99 лв. по 5 фактури от „Теле Адванс“ ЕООД с предмет алуминиеви профили и дограма, АССГ приел липса на конкретизация на вид и цвят на изделията, размери на профилите и стъклопакетите, на дата на съставянето на описите към фактурите и място на предаване на стоките, неустановеност на датата и стойността на разплащането. Позовал се е на заключението по ССчЕ, според което не може да се обоснове редовно водено счетоводство от доставчиците, а по отношение на „Кар сървис София" ЕООД изводът е за нередовно водено счетоводство, а представените регистри на сч см 304, 401, 411, 702 и 4532/1 не доказват организирано счетоводно отчитане. Като индиция за недобросъвестност АССГ е приел двата протокола с различно съдържание, съпътстващи фактура с издател „Надомно“ ЕООД. Мотивирал е извод, че съставените описи не доказват изпълнение на доставките. От инстанцията по същество са съобразени договорите за транспортни услуги, представени от „Експрес - С" ЕООД, „Кар Сървис София" ЕООД, „Колори - 1" ЕООД, „Пи Мекс 2015" ЕООД и „Теле Адванс" ЕООД и липсата на доказателства за изпълнението им – товарителници, пътни листове, неяснота относно обект/адрес на превоза, отсъствие на данни за заприхождаване и заскладяване на стоките. Според АССГ фактурите не съответстват на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС. Правомерността на отказа да се признае право на приспадане на данъчен кредит по фактури: № 1…126/20.04.2016 г., № 1…99/07.04.2016 г. и № 1…109/12.04.2016 г., издадени от „Стоун Лайн 07" ЕООД; № 1…211/09.05.2016 г., издадена от „Акваграфикс" ЕООД; № 1…400/23.03.2016 г., издадена от „Пи Мекс 2015" ЕООД; 4 фактури с предмет дограма, ДДС 8 316,57 лв., издадени от „Кар Сървис София" ЕООД, 4 фактури с предмет стъклопакети, цимент, пясък, стъкло и др., ДДС 4980,02 лв., издадени от „Дилема строй" ЕООД, фактура с предмет дограма, ДДС 1 338, 36 лв., издадена от „Мобител БГ" ЕООД, е възприета от АССГ поради отсъствието на съпътстващи доставките документи. Липсата на доказателства в подкрепа на тезата на ревизирания, че полученото по доставки от търговци на горива е използвано в последващата му облагаема дейност, е обусловил извод за недоказаност на предпоставките за възникване на право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1 478,98 лв. по фактурите за доставки на горива. По отношение на доначисления ДДС в размер на 1 504 лв. съдът е споделил доводите на ревизиращите, че автомобил Нисан Навара с рег. [рег. номер] не е заведен в счетоводството на ревизирания като ДМА, след придобиването му не са начислявани амортизации, нито данък върху разходите, свързани с експлоатацията на превозното средство за управленска дейност по реда на чл. 204, т. 3 ЗКПО, като е използван за лични нужди и/или цели извън икономическата дейност на дружеството, поради което е извършена корекция за д. п. м. 12.2017 г. на основание чл. 79, ал. 1 и ал. 3 ЗДДС. Решението е постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол, мотивите му са със съдържанието по чл. 172а, ал. 2 от АПК, изложени са подробни и последователни фактически установявания и правни изводи. Споделя се от касационния състав изводът на АССГ, че РА е издаден във формата за действителност като електронен документ, подписан от органите по приходите с квалифицирани електронни подписи (КЕП), за които са налични квалифицирани удостоверения за електронен подпис (КУЕП). Преценката на валидността на акта е съобразена с разрешенията, дадени от СЕС с решението от 20 октомври 2022 г. по дело C-362/21 Екофрукт. Компетентността на възложилия ревизията орган по приходите произтича от заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Правилно е приел първостепенният съд, че в ревизионното производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, носещи белега същественост. По материалната законосъобразност и обосноваността на съдебния акт, които следва да се разгледат заедно, касационната инстанция приема следното: Първият спорен между страните по делото въпрос е свързан с изпълнението на формалните предпоставки за надлежното упражняване на правото на данъчен кредит. Такава предпоставка според чл. 71, т. 1 ЗДДС, транспониращ чл. 178, б. а) от Директива 2006/112, е наличието на фактура със съдържанието по чл. 114 ЗДДС (чл. 226 от Директивата). Що се отнася до материалноправните предпоставки за възникване на това право, от чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС (чл. 168, буква а) от Директивата) следва, че стоките или услугите трябва впоследствие да се използват от данъчнозадълженото лице за нуждите на облагаемите сделки, които самото то е сключило, и да са му били доставени от друго данъчнозадължено лице (т. 40 и т. 41 от Решение на СЕС от 15 септември 2016 г. по дело С-516/14, Barlis 06 и цитираната там практика). Чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС изисква фактурата задължително да съдържа данни за количеството и естеството на доставените стоки и описание на вида на услугата, които да са достатъчни, за да могат данъчните органи да контролират плащането на дължимия данък и наличието на право на приспадане на ДДС (т. 27 от решението по делото Barlis). Ако фактурите не съдържат подробно описание с оглед посочената цел, то приложенията към тях би следвало да дават такова (т. 34 от цитираното решение). В този смисъл е и чл. 6, ал. 5 от Закона за счетоводството, според който документална обоснованост е налице, когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и ал. 3, но за нея има документи, които я удостоверяват. Според т. 43 от решението на СЕС по делото Barlis данъчната администрация не може да откаже правото на приспадане на ДДС просто със съображението, че дадена фактура не отговаря на изискванията за нейното съдържание, ако тя разполага с всички данни, за да провери дали материалноправните предпоставки, свързани с това право, са изпълнени. Ако получателят разполага с непълни фактури обаче, правото на приспадане може да му бъде отказано (Решение на СЕС от 8 май 2013 г. по дело С-271/12, Petroma Transports SA и др., т. 36, на което се позовава и АССГ). Правилни са изводите на административния съд, че формалните изисквания към съдържанието на част от спорните фактури за доставки на стоки не са изпълнени и поради това е невъзможно да се проверят материалноправните такива – описи не са представени към фактури №№ 136/10.07.2015 г., 142/14.07.2015 г., 154/20.07.2015 г. и 112/01.07.2015 г., издадени от „Дилема строй“ ЕООД, по които е начислен ДДС в общ размер на 4980,02 лв.; фактура № 10…400/23.03.2016 г., издадена от „Пи Мекс 2015“ ЕООД с ДДС 1045,63 лв., фактури №№ 1…126/20.04.2016 г., № 1…99/07.04.2016 г. и № 1…109/12.04.2016 г., издадени от "Стоун лайн 07" ЕООД, по които е начислен ДДС в общ размер на 4351,58 лв.; по фактури №№ 1…532/18.10.2017 г., 1…720/ 06.12.2017 г., 1…858/5.01.2018 г. и 1…889/15.01.2018 г., издадени от „Кар Сървис София“ ЕООД, по които е начислен ДДС общо в размер на 8316,57 лв. и по фактура № 1…473/15.12.2017 г. издадена от "Мобител БГ" ЕООД с ДДС 1338,36 лв. Що се отнася до фактури №№ 1…966/02.12.2016 г. с ДДС 3730,98 лв. и № 1…1029/19.12.2016 г. с ДДС 2187,08 лв., издадени от „Ерая Медикал Инженеринг“ ЕООД, и фактура № 624/17.03.2017 г. с ДДС 1123,23 лв., издадена от „Надомно“ ЕООД, всяка от тях е съпътствана с два описа с различно съдържание, което препятства преценката относно изпълнението на разглежданото формално изискване към съдържанието им. Към всяка от останалите спорни фактури е приложен опис, подписан от страните по доставката, в който са вписани вид, мерна единица, количество, единична цена и обща стойност на стоките – стъклопакет, вкл. двоен, профил, вкл. алуминиев, аксесоари, дограма, в съответствие с изискването на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС вр. чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112. Според постоянната съдебна практика получателят по доставката следва да притежава фактура или други документи към нея, в която стоките са индивидуализирани в достатъчна степен, за да е възможна проверката относно наличието на посочените по-горе материалноправни предпоставки (решение на СЕС от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012., Petroma Transports SA, т. 36 и от 15 септември 2016 г. по дело С-516/14, Barlis 06, т. 30). В изпълнение на задължението си по чл. 123, ал. 1 ЗДДС той следва да води подробна счетоводна отчетност, която е достатъчна за установяване задълженията му по този закон (в този смисъл и т. 64 от решението на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела С-80/11 и С-142/11, Mahagеben kft, Pеter Dаvid). Тезата на първостепенния съд за недостатъчна конкретизация в описите относно вид, цвят и др. параметри на изделията надхвърля целта на цитираните изисквания. Заключението на ССчЕ потвърждава връзката между получените от ревизирания стоки и неговата последваща облагаема дейност. Нещо повече, независимо от констатираните частично несъответствия между мерните единици на фактурираните изделия (дограма, детайли и консумативи за монтирането й) и вложените в престираните от ревизираните услуги – монтаж на дограма и стъклопакети, вещото лице е извършило детайлна съпоставка между получените въз основа на спорните фактури материали и вложените такива в услугите, доставени от „Стронгхолд глас“ ООД на неговите възложители. Действително, според заключението, стоките са осчетоводени директно на разход по счетоводните сметки от група 60 без да са заприходени като материали на склад по счетоводните сметки от група 30. Прилагайки националните счетоводни стандарти, "Стронгхолд глас“ ООД дължи изпълнение на изискванията на счетоводен стандарт (СС) № 2 "Отчитане на стоково-материални запаси", каквито според т. 2, б. "а" са материалите, придобити главно чрез покупка и предназначени основно за влагане в производствения процес с цел произвеждане на продукция или услуги, които могат да са обект и на преки продажби, когато това се прецени от предприятието. За стоково-материални запаси, закупени от доставчик, правилното текущо счетоводно записване за заприхождаването е Дт с/ка от гр. 30 "Стоково-материални запаси" - Кт с/ка от гр. 40 "Доставчици", както и заприхождаване по съответните подсметки аналитично по видове въз основа на фактурата, издадена от доставчика и стокова разписка. В т. 9. 1, т. 9. 2. и т. 10 от СС № 2 са регламентирани методите за отписване на стоково-материалните запаси при тяхното потребление (в случая при влагането им в монтаж на дограма и стъклопакети). Спазването на националните изисквания за счетоводната отчетност е предвидено като задължение на данъчно задължените лица и в чл. 242 от Директива 2006/112, според който всяко данъчнозадължено лице води достатъчно подробна отчетност за прилагания ДДС и за неговия контрол от данъчните органи. Този въпрос е коментиран и в т. 64 от решението на СЕС от 21 юни 2012 г. по съединени дела C-80/11 и C-142/11. От друга страна, в т. 63 от своето решение по дело С-95/07, Ecotrade СЕС приема, че неизпълнението на някои формални изисквания, вкл. свързани със счетоводната отчетност, не може да лиши данъчно задълженото лице от правото на приспадане. Основателен е касационният довод за неяснота кои са подписалите описите към фактурите, защото не се твърди това да са различни лица от представляващите доставчика и получателя по фактурите, а и при действието на чл. 301 ТЗ е ирелевантно за преценката кое лице е подписало частния документ от името на търговеца, след като последният не само не се е противопоставил, но е и включил издадените въз основа на тези документи фактури в отчетните си регистри по ЗДДС. Касационният състав намира, че при тези факти е неправилен изводът на АССГ за липсата на достатъчна индивидуализация на предмета на доставките на стоки, че не е доказано осъществяването им и използването на стоките от получателя за неговите собствени облагаеми доставки към възложителите му. Изложеното обуславя отмяна на първоинстанционното решение в частта, отхвърляща жалбата срещу РА относно отказано право на данъчен кредит в размер на 7335,91 лв. по фактура № 1…0518/28.09.2016 г., издадена от „Стоун лайн 07“ ЕООД; в размер на 7847,99 лв. по петте фактури, издадени от „Теле Адванс“ ЕООД; в размер на 8373,74 лв. по петте фактури, издадени от „Колори – 1“ ЕООД; в размер на 1029,64 лв. по фактура № 1…0522/21.12.2015 г., издадена от „Алекс 10“ ЕООД; в размер на 1201,75 лв. по фактура № 1…0547/08.03.2016 г., издадена от „Дон Тон“ ЕООД; в размер на 1648,50 лв. по фактура № 1…512/28.04.2016 г., издадена от „Пи Мекс 2015“ ЕООД; в размер на 1304 лв. по фактура № 1…349/17.06.2016 г., издадена от „Акваграфикс“ ЕООД; в общ размер на 13 276,13 лв. по фактури №№ 1…719/16.09.2016 г., 1…862/28.10.2016 г., 1…1007/13.12.2016 г. и 1…1277/10.03.2017 г., издадени от „Ерая Медикал Инженеринг“ ЕООД; в размер на 15486,67 лв. по петте фактури, издадени от „Експрес С“ ЕООД, и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени и съответната част от РА. Споделя се от касационния съдебен състав изводът на инстанцията по същество за недоказаност полученото по издадени от доставчици на горива фактури такова да е използвано за извършване на облагаеми доставки на ревизирания, поради което законосъобразно е отказано правото на приспадане в размер на 1 478,98 лв. При липсата на спор, че придобитият от касатора лекотоварен автомобил Нисан Навара, peг.№ [рег. номер] не е заведен в счетоводството на ревизираното лице като ДМА, че от дружеството не са представени изискани при ревизията доказателства за налични МПС и справка за лично ползване на автомобили, правилно е приел АССГ, че автомобилът е използван за лични нужди и за цели извън икономическата дейност на търговеца, а оттук – че РА е законосъобразен и в частта по приложението на чл. 79, ал. 1, ал. 3 и ал. 6, т. 2 ЗДДС. При този изход на спора и своевременно заявените искания право на разноски имат както касаторът, така и ответникът. Такива от дружеството са направени в общ размер на 8938,70 евро и съразмерно на уважената част от жалбата се присъждат в размер на 4672,09 евро. На администрацията се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 5250,34 лв. съобразно действаща към датата на устните състезания по първоинстанционното дело редакция на чл. 161, ал. 1, изр. 2 ДОПК и при съобразяване на фактическата усложненост на спора, обусловила изясняването му чрез многобройни процесуални действия на съда и страните, включително открити съдебни заседания с активното участие на ответника, ангажирал аргументирани становища по всички искания и доводи на ревизирания. Поради това решението следва да бъде отменено и в частта за разноските относно присъдената сума над 5250,34 лв. Претендираното пред настоящата инстанция юрисконсултско възнаграждение следва да се редуцира до 100 евро при съобразяване на извършената работа, изразяваща се в участие в открито съдебно заседание с оспорване на касационната и частната жалба и препращане към мотивите на първоинстанционното решение. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 1, изр. 1, предл. 1 и 2 вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Първо отделение