Решение № 2300 от 6.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5304/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на Директор на РЗОК Сливен, чрез гл. юриск. Динева, срещу Решение 477 от 06.03.2024 г., постановено по адм. дело 453/2023 г. по описа на Административен съд Сливен, с което е отменена негова Заповед за налагане на санкции РД-09-1523 от 05.12.2023г., с която на Сигма- МИ ООД със седалище в гр. Сливен са били наложени санкции Финансова неустойка в размер на по 1 000 лева по т. 1 и т. 3 от заповедта. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на търговското дружество срещу цитираната заповед. Претендира разноски. Ответникът Сигма- МИ ООД, със седалище в гр.Сливен, чрез адв. Драганова, оспорва така подадената касационна жалба и настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отмени издадената от касационния жалбоподател заповед за налагане на санкции, първостепенният съд е приел, че органът е издал индивидуален административен акт в противоречие с целта на закона, посочена в чл.2 на Закона за хората с увреждания(ЗХУ). Настоящият касационен състав намира изводите на административния съдия за законосъобразни. Фактическата обстановка е правилно установена, а и няма спор за нея между страните. Не е спорно, че между Сигма- МИ ООД от една страна и НЗОК чрез Директор РЗОК Сливен е сключен договор за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия 200961 от 01.07.2022г., като с допълнително споразумение, подписано между страните на 18.07.2023г., съглашението е анексирано, вкл. с клауза, която предвижда, че изпълнителят няма право да предоставя помощни средства на лица, различни от хората с увреждания или посочените в заявлението упълномощени лица, освен в случаите не приложено нотариално заверено изрично пълномощно. В разглеждания казус по заявления от 19.07.2023г. за отпускане на помощни средства на К. В. и на И. С., такива са им били предоставени от дружеството, но чрез предаването им на Д. К.(в първия случая) и на Ж. М. (във втория), което според Управител РЗОК Сливен е нарушение на клауза 16 ал.3, т.2 от сключения договор. На основание чл.24б, т.24, б. а от съглашението изпълнителят подлежи на санкциониране, чрез налагане на финансова неустойка в размер на по 1 000 лева за всеки случай и възстановяване на неоснователно получените суми. Административният съд правилно е установил фактическата обстановка, а тя не е спорна между страните, а именно, че и в двата разглеждани случая изписаните помощни средства са били получени от заявителите. Спорен е въпроса дали фактическото предаване на посочени от тях лица(които не са представили изрични нотариално заверени пълномощни) е нарушение, което следва да се квалифицира по чл.16 ал.3, т.2, респ. и се санкционира по чл.24б, т.24, б. а от сключения изпълняван договор. Преди всичко е необходимо да се посочи, че новелата на чл.43 от Наредба 10 от 2009 г. за условията, реда, механизма и критериите за заплащане от Националната здравноосигурителна каса на лекарствени продукти, медицински изделия и на диетични храни за специални медицински цели и на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, договаряне на отстъпки и възстановяване на превишените средства при прилагане на механизъм, гарантиращ предвидимост и устойчивост на бюджета на НЗОК(или само Наредба 10) ясно сочи, че за предоставяне на ПСПСМИХУ по чл.42 НЗОК сключва договори по чл.45 ал.16 ЗЗО с лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, регистрирани като търговци и вписани в регистъра на лицата, осъществяващи дейности по предоставяне и ремонт на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания(ал.1), като според ал.2, изр. първо в тези договори се уреждат и условията и реда за извършване на дейностите по предоставяне и ремонт на ПСПСМИХУ, правата и задълженията на страните, документацията и отчетността, вкл. условията и реда за контрол и санкциите при неизпълнение. Т.е. уредбата, касаеща както условията и ред за извършване на дейностите по предоставяне, така и тази по предвиждане на условията и реда за контрол и санкции при неизпълнение, нормотворецът е делегирал да се уреди в сключваните по образец договори, които в пълна мяра са административни по см. на чл.19а АПК. Поради това и общата правна рамка на административния договор, уредена в АПК, е приложима и към сключения между страните договор, анексиран с допълнително споразумение 2 от 18.07.2023г. Във връзка с конкретната клауза, на която се основава ангажиране отговорността на изпълнителя, то от съдържанието и става ясно, че на дружеството е вменено задължение да не предоставя на лица различни от лицата с увреждания, или на посочените в заявленията упълномощени лица отпуснатите помощните средства, освен ако тези други лица не се легитимират с нотариално заверено изрично пълномощно. В тази връзка самият ЗХУ с нормата на чл.73 сочи, че упражняването на правото от лицата с увреждания да получат такива помощни средства корелира със задължението на НЗОК да им предостави такива(така ал.2), като тази уредба е развита на вторично ниво на правно регулиране с нормата на чл.69 ППЗХУ, в която е посочено, че за предоставянето на такива помощни средства лицето с увреждания подава заявление до Управител НЗОК чрез съответния Директор РЗОК, като ако заявлението е одобрено (ал.9), лицето упражнява правото си да получи определените му помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия в 6-месечен срок от определянето им с медицинския документ по чл.73 ал.1 ЗХУ(така ал.11). В следващата норма на чл.70 ал.2 от ППЗХУ изрично е предвидена уредба, според която помощните средства се предоставят от лицата по ал. 1 на човека с увреждане, на упълномощено от него лице или на лицето по чл.21, ал.2, т.2-4 от ЗХУ. Или на вторично ниво на правно регулиране изрично е уреден въпроса как става предаването на одобрените(отпуснати) помощни средства на заявителя лице с увреждане. Т.е. нормотворецът, отчитайки и целите по чл.2 ЗХУ и осигурявайки гаранциите, посочени в чл.3 ЗХУ, е разписал ясно три начина за получаване на вече одобрените за предоставяне помощни средства: лично, на упълномощено лице или на лице по чл.21, ал.2, т.2-4 ЗХУ. Именно в тази насока е и утвърденият образец Приложение 6 на заявлението, т.е. то съответства изцяло на посоченото в Правилника. В този ред на мисли следва да се отбележи, че промените станали на дата 18.07.2023г. с анексирането на договора не са били отразени в бланката-образец, а това е съществено от гледна точка упражняване правата на лицето с увреждания да получи отпуснатите му вече средства. Съгласно общото правило, приложимо за всички административни договори, административен договор, който засяга права или законни интереси на трето лице, поражда действие за него след писменото съгласие на това лице(така чл.19в АПК). В разглеждания казус, с подписване на допълнителното споразумение от 18.07.2023г., двамата заявители са засегнати от него, доколкото и за да получат реално отпуснатите им помощни средства, на тях се вменява по същество задължение те да предоставят на дружеството-изпълнител не просто пълномощни, а нотариално заверени изрични такива, при положение, че е невъзможно да се извърши лично получаване(което в двата описани случая е било силно затруднено с оглед тежкото здравословно състояние на В. и С.). Или следва да се обобщи, че тази нова клауза в договора(чл.16, ал.3, т.2) няма действие в посочената и част спрямо заявителите, титуляри на правото, тъй като тези лица нито са били уведомени за тази промяна, настъпила предния ден на отпускане на помощните средства, а още по-малко да е било потърсено тяхното съгласие. Спрямо тези лица обаче, а и спрямо изпълнителя е приложима изричната правна уредба на чл.70 ал.2 ППЗХУ, която не е била променена, а административният договор няма възможност да преурежда, респ. допълва същата, следа като в нея изрично са предвидени условията за предоставяне. Т.е. страните могат да уредят отношенията си по различен начин, освен ако в нормативен акт не е налице изрична уредба за посочената хипотеза. От изложеното правилно административният съдия е заключил, че освен, че средствата са били реално предоставени и ползвани от лицата, на които са отпуснати, то необосновано изпълнителят е санкциониран, че те не са били предадени(получени) от упълномощени лица, снабдени с изрично нотариално пълномощно, което освен всичко друго е в ясен дисонанс и с преследваните от закона специални цели, посочени в чл.2 ЗХУ. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Именно поради тези мотиви следва да се остави в сила обжалваното съдебно решение. По разноските. Разноски се дължат на ответника по касация, които се констатираха да се в размер на 1 000 лева за осъществена защита от адвокат, които НЗОК следва да се осъди да заплати. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,