Решение № 6340 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14669/2011 г.
ВАСVII отделение07.05.2012 г.докладчик т Ваня Анчева
Диспозитив
Отменя решение № 197 от 13.09.2010 г., постановено по преписка № 144/2010 г. на Комисията за защита от дискриминация. Връща преписката за продължаване на административнопроизводствените действия. Решението може да се обжалва с касационна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд, в 14-дневен срок от съобщението на страните за постановяването му.
Мотиви
Решение № 6340 от 7.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14669/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 64, ал. 1 от Закона на защита от дискриминация (ЗЗДискр.) Образувано е по жалба на Марин Цветанов Маринов от гр. София, ж. к. "Люлин", бл. 526, вх. А, ет. 2, ап. 6, срещу решение № 197 от 13.09.2010 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е оставена без разглеждане жалбата му с оплаквания за неравностойно третиране по признак "възраст", заложено в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за предоставяне на социална услуга "Асистент за независим живот" (Наредбата), приета от Столичния общински съвет с решение № 747 по протокол № 116/26.07.2007 г., последно изменена с решение № 716 по протокол № 27.11.2008 г., и производството по образуваната преписка № 144/2010 г. е прекратено. Претендира се отмяна на решението като незаконосъобразно. Ответникът Комисията за защита от дискриминация (КЗД/Комисията), чрез процесуалния си представител юрк. Бозева, оспорва жалбата като неоснователна. Заинтересованите страни - Столична община (СтО) и председателят на Комисията за предоставяне на социалната услуга "Асистент за независим живот" при СтО, не ангажират становища по жалбата. Върховният административен съд, като обсъди данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Производството пред КЗД е образувано по жалбата на Марин Цветанов Маринов срещу разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за предоставяне на социална услуга "Асистент за независим живот", приета от Столичния общински съвет (СтОбС). Безспорно е, че жалбоподателят Маринов е с 98 % намалена работоспособност с чужда помощ и е активно легитимиран да оспорва акт, третиращ условията и реда за предоставяне на социална услуга за компенсиране на дефицита при хора с трайни увреждания и затруднения в ежедневното обслужване. С оспореното решение Комисията е счела жалбата на Маринов за недопустима, т. к. с влязло в сила решение № 60/17.03.2010 г. по преписка № 89/2009 г. се е произнесла по същия предмет. Независимо от това в оспорения акт се съдържат и мотиви за обективната оправданост на заложения в нормата на чл. 4, т. 1 от Наредбата критерий за диференцирано ползване на услугата "Асистент за независим живот". Тези съображения подробно са развити в постановеното от органа и влязло в сила решение № 60/17.03.2010 г. Жалбата на Маринов е подадена на с вх. № по регистратурата на КЗД № 44-00-2182 от 1.07.2010 г., а решение № 60/2010 г. по преписка № 89/2009 г. на КЗД е влязло в сила на 6.04.2010 г. При тези данни, без да разглежда оплакването по същество, Комисията е прекратила производството като недопустимо. Решението е незаконосъобразно. В жалбата, предмет на настоящото съдебно производство с вх. № 44-00-2966/21.09.2010 г. (л. 3 от адм. д. № 12448/2010 г.) Марин Цветанов Маринов твърди, че изискването за възраст за предоставяне на социалната услуга "Асистент за независим живот" е въведено с изменение на Наредбата, направено с решение № 746 по протокол 53/3.12.2009 г. на СтОбС. Приложената по делото Наредба е с последно отразено изменение от 27.11.2008 г. (л. 16), а според представеното с жалбата на Маринов до КЗД писмо на СтО е видно, че съществува ново изменение, т. к. в текста му е посочено, че социалната услуга може да се ползва от лица, които не са придобили право на пенсия за прослужено време и старост съгласно КСО, с изключение на работещите по трудови и приравнени към трудовите правоотношения. В чл. 4, ал. 1 от приложената Наредба липсва такова изискване. Следователно, разпоредбата, която се оспорва с подадената пред Комисията жалба е изменена и след изменението е бил постановен отказът, предмет на уведомително писмо от 29.03.2010 г. (л. 4 от преписката). При това положение посочената разпоредба във вида, предмет на преписка № 89/2009 г. по описа на КЗД не съществува, а е налице друга редакция, при което доводите в постановеното решение № 60/17.03.2010 г. не са относими към новата редакция на оспорения текст от Наредбата. При тези данни неоснователно КЗД е отказала да разгледа жалбата на Марин Маринов и по причина, че с влязло в сила решение вече се е произнесла за липса на дискриминация по признак "възраст". Доколкото е изтъкнала липсата на възможност за пререшаване на въпроса и при условие, че по отношение претенцията на жалбоподателя не е бил постановен акт, направеното на 1.07.2011 г. искане неправилно е прието от административния орган като съвпадащо с предмета на издадения и влязъл в сила административен акт по преписка № 89/2009 г., което съставлява процесуална пречка по смисъла на чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК за ново произнасяне. Предишното решение касае друг жалбоподател, различна фактическа обстановка и различна редакция на чл. 4, ал. 1 от Наредбата. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 1 АПК, приложим на основание чл. 70, ал. 1 ЗЗДискр., за да е недопустимо искането на жалбоподателя, трябва да има влязъл в сила административен акт със същия предмет и страни, т. е. обективно и субективно тъждество между преписките, което не е е налице в случая. Изложеното налага отмяна на оспореното решение и връщане на преписката за продължаване на административнопроизводствените действия по разглеждане и решаване на правния спор, заявен с жалбата на Марин Цветанов Маринов с вх. № 44-00-2182/1.07.2010 г. Водим от горното, Върховният административен съд, седмо отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 64, ал. 1