Решение № 4061 от 26.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15896/2009 г.

Решение № 4061 от 26.03.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15896/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 2.10.2009 г. по адм. д. № 84 от 2009 г. Административният съд - София град е отменил писмена покана № 29-07-307 от 11.12.2008 г. на директора на СЗОК, с която Медицински център "Новум" ЕООД - София е задължен да възстанови получена без правно основание сума от 11 983,40 лв. и лихва в размер на 482,46 лв. Против това решение на административния съд СЗОК е подала касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд не уважи касационната жалба. Първото оплакване, в което се поддържа, че поканата за възстановяване на неоснователно получени суми несъставлявала индивидуален административен акт е неоснователно. Като основание за издаване на оспорената писмена покана се явява разпоредбата на чл. 234, ал. 2 от НРД 2006, която овластява директора на РЗОК да събира от изпълнителите на медицинска помощ неоснователно получени от тях суми по сключените индивидуални договори. Писмената покана се издава след проведено специално административно производство за едностранно осъществяване на контрол от РЗОК върху дейността на изпълнителите на медицинска помощ съгласно чл. 233 - чл. 235 от НРД 2006. Посочените разпоредби намират систематичното си място в глава двадесет и първа на НРД 2006 г., която носи заглавие Санкции при неизпълнение на договорите за оказване на медицинска помощ. Оспорената писмена покана създава за адресата Медицински център "Новум" ЕООД /ответник в това производство /задължение за плащане, което ако не бъде изпълнено доброволно в дадения срок, подлежи на принудително събиране чрез прихващане от следващото плащане по договора. При издаването й директорът на СЗОК /касатор в това производство/ е упражнил административно правомощие, с което едностранно е засегнал интересите на адресата и е създал задължения за него. Писмената покана носи белезите на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК и оспорването й е процесуално допустимо. В този смисъл е становището на Върховния административен съд, изразено в решението от 7.01.2010 г. по адм. д. № 15794 от 2009 г., където се разглежда съвършено аналогичен случай. Второто оплакване, в което се поддържа, че неправилно административният съд е отказал спиране на производството по делото до решаване на адм. д. № 81 от 2009 г. на Административния съд - София град, е също неоснователно. Вярно е, че касаторът е поискал спиране на производството по делото, с предмет обжалване на писмена покана за възстановяване на получена без правно основание сума, поради висящност на съдебното производство по подадена от ответника жалба против уведомлението за прекратяване без предизвестие на договора, тъй като изпълнителят не разполага с функционираща налична медицинско оборудване за извършване на медико-диагностични изследвания на електролити от пакета "Клинична лаборатория". Административният съд не се е произнесъл по това искане на касатора, защото спорът за прекратяване на договора с ответника без предизвестие с ответника не е преюдициален по отношение на настоящата жалба, подадена против писмена покана за възстановяване на получена без правно основание сума. Разпоредбата на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК ясно посочва, че се спира производството по делото, когато е налице друго висящо съдебно производство, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора. По отношение на жалбата против писмената показа за възстановяване на неоснователно получена сума не е преюдициален въпросът дали договорът е прекратен едностранно поради това, че ответникът не отговаря на условията за извършване на медико-диагностични изследвания, определени в НРД, който въпрос ще се реши по другото дело. Обуславящо разглеждането на настоящия спор за възстановяване на неоснователно получена сума не е производството, образувано по жалба против уведомлението за едностранно прекратяване на договора с ответника. Производството по делото не може да бъде спряно до решаването на друго дело в същия съд понеже предмет на двете дела са различни административни актове и правното основание по двете производства са различни. От обстоятелството, че страните по двете дела са едни и същи не следва друго. Прекратяването на договора има действие за в бъдеще и няма обратно действие. Поради това прекратяването на договора няма за последица възстановяване на получени суми за минало време, ако те са платени за извършена медицинска дейност. Третото оплакване в смисъл, че административният съд неправилно е отменил писмената показа за възстановяване на неоснователно получена сума, е също неоснователно. С индивидуалния договор ответникът се е задължил да поддържа по всяко време на изпълнение на договора функционираща и изправна медицинска апаратура и оборудване по пакета "Клинична лаборатория" съгласно Приложение № 13 към Решение № РД-УС-04-127 на УС на НЗОК от 27.12.2007 г. Относно необходимото налично оборудване Приложение № 13 препраща към Медицински стандарт по "Клинична лаборатория". В т. 2 от раздел I - II към Медицински стандарт "Клинична лаборатория" е посочена задължителната лабораторна апаратура за структура по клинична лаборатория към районна болница, структура по клинична лаборатория към медицински център и диагностично-консултативен център, самостоятелна медико-диагностична лаборатория и структура по клинична лаборатория към лечебно заведение по чл. 10 ЗЛЗ. Съгласно т. 2.4 от същия раздел клиничната лаборатория трябва да е оборудвана с пламъков фотометър или йонселективен анализатор. Наличието на пламъков фотометър или йонселективен анализатор е необходимо за поддържане на задължителния /минимален/ обем лабораторни показатели за структура по клинична лаборатория съгласно т. 1 от раздел III на медицинския стандарт. Видно от чл. 36 от индивидуалния договор със СЗОК ответникът е поел задължение да извършва изследване на натрий и, калий калций Следователно ответникът е бил длъжен да поддържа посочените в медицинския стандарт всички видове апаратура, която е необходима за извършване на договорените медико-диагностични изследвания. Не може да има спор, че неизпълнението на това задължение на общо основание може да обоснове едностранно прекратяване на договора по чл. 88, т. 3 от НРД 2006. Прекратяването на договора на посоченото основание не означава, че всички получени суми за минало време са такива без правно основание. Само платените суми за неизвършени медико-диагностични изследвания са получени без основание. С оглед на това сумите по писмената покана не следва да се разглеждат като неоснователно получени, доколкото са отчетени и платени за извършени медико-диагностични изследвания. Не подлежат на възстановяване получените суми за извършените медико-диагностични дейности до прекратяване на договора, защото в този случай няма платени без основание суми. Такива неоснователно получени суми представляват само платените суми за неизвършена дейност по пакета "Клинична лаборатория". По делото не е установено, че има заплатена медико-диагностична дейност, която не е извършена по установените условия и ред. Така е преценил и административният съд. Ето защо решението на административния съд поради това, че е правилно следва да се остави в сила. Искането на ответника за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1 600 лв. за касационното производство не следва да се уважава. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК при отмяна на обжалвания административен акт страната има право на разноските за възнаграждение на един адвокат. В производството пред административния съд е представен договор за адвокатско възнаграждение в размер на 1 300 лв. за адвокат Любина Карамитева, която е била упълномощена да представлява страната до свършване на делото във всички инстанции. Освен това спорът не разкрива правна и фактическа сложност, поради което адвокатското възнаграждение се явява прекомерно високо. По изложените съображения, Върховният административен съд,