Решение № 4036 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9268/2017 г.
ВАСI отделение28.03.2018 г.докладчик Фани Найденова
Диспозитив
ОТМЕНЯ изцяло решение № 1306/12.07.2017 г. по адм. д. № 220/2017 г. на Административен съд В. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ оспорването от ЕТ"Н. Ж.-Т.", гр. Р., на РА № 03001816001563-091-001/13.10.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с решение № 451/20.12.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-В. в частта за установени задължения по ЗДДС за 2015 г. и съответните лихви ОСЪЖДА ЕТ"Н. Ж.-Т.", гр. Р., да заплати на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-В. разноски за юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер 2079/две хиляди седемдесет и девет/ лв. за двете съдебни инстанции. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 4036 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9268/2017 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-В. против решение № 1306/12.07.2017 г. по адм. д. № 220/2017 г. на Административен съд В., с което е отменен РА № 03001816001563-091-001/13.10.2016 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП-В., потвърден с решение № 451/20.12.2016 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-В. в частта за установени задължения по ЗДДС за 2015 г., както и в частта за присъдени разноски в размер на 1 550 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество, с което да се потвърди РА и се присъдят разноските за юрисконсултско възнаграждение в размер на 2079 лв. за двете съдебни инстанции. Ответникът ЕТ"Н. Ж.-Т.", гр. Р., чрез процесуален представител в съдебно заседание - адв. Филева оспорва касационната жалба. Желае решението да бъде оставено в сила като правилно. Претендира адвокатско възнаграждение по представени доказателства за договорено и платено в размер на 1000 лв. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна. Спорът е за приложимите правни разпоредби - чл. 6, ал. 3, т. 2, чл. 27, ал. 1, т. 1, вр. § 1, т. 8 ЗДДС, съобразно констатацията на ревизията за осъществени последващи продажби на стоки/материали/платове, хастар, подлепващо и др./, на цени значително под цената на придобиване: продадени на цена 0,02-0,20 лв. на метър, а закупени на цена 5-6 лв. на метър. Основната дейност на търговеца е търговия с облекла - мъжка конфекция, пуловери и аксесоари. Изхождайки от разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗДДС, приравняваща на възмездна доставка безвъзмездното прехвърляне на собственост върху стока на трети лица, когато при придобиването й е приспаднат изцяло или частично данъчен кредит и аргументирайки се с дефиницията на § 1, т. 8 ДР ЗДДС, че "безвъзмездна доставка" е доставката, при която стойността на даденото многократно надхвърля полученото, в конкретния случай при ревизията е приложена разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 1 ЗДДС и данъчната основа за доставката на материали, документирани с процесните фактури не може да бъде по-ниска от данъчната основа при придобиването им, във връзка с дължимостта на ДДС за начисляване и с РА, на основание чл. 86, ал. 1, във връзка с чл. 27 ЗДДС е извършена корекция на данъчната основа и съответна корекция в дължимия ДДС, в резултат на което е доначислен по реда на чл. 82 ЗДДС в размера ДДС по РА. За да отмени РА първоинстанционния съд се е позовал на постановени решения на Върховния административен съд, както и решение на Съда на Европейския съюз по дело С-412/03. Така обсъдените решения, включително и решението по делото на СЕС са неприложими, тъй като касаят различен случай - използване на стоки - ДМА за лични нужди, какъвто не е процесния казус. В тези случаи следва да се приспаднат амортизируемите разходи на активите. В тази връзка са последващите промени в националното законодателство - чл. 27, ал. 2 ЗДДС, изм. ДВ бр. 95/15 г., ДВ бр. 97/16 г. и ДВ бр. 97/17 г. В конкретния случай е приложима разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ЗДДС, изм. ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., която предвижда, че данъчната основа при доставка на стоки по чл. 6, ал. 3 и чл. 7, ал. 4 е равна на данъчната основа при придобиването на стоката или на себестойността й, а в случаите, когато стоката е внесена - на данъчната основа при вноса. Процесните доставки правилно са квалифицирани като "безвъзмездни", съобразно разпоредбата на § 1, т. 8, пр. второ ДР ЗДДС, съгласно която за безвъзмездна се приема и доставката, при която стойността на даденото многократно надхвърля полученото, тъй като са налице последващи продажби на стоките - платове на стойност значително по-ниска от тази, на която са закупени. Общият принцип за дължимост на ДДС е по чл. 82 ЗДДС, съгласно която данъкът е изискуем от регистрирано по този закон лице - доставчик по облагаема доставка. По делото е безспорно установено, че продадената стока е придобита от търговеца на цени по доставните фактури и ползван данъчен кредит в този размер, като стоката е продадена на загуба, тъй като стойността на активите многократно надхвърля получената за тях цена. Процесните доставки правилно са квалифицирани като "безвъзмездни" съгласно дефиницията на чл. 6, ал. 3, т. 2 ЗДДС, вр. § 1, т. 8 от ПЗР на ЗДДС - за безвъзмездна се приема и доставката, при която стойността на даденото многократно надхвърля полученото. Безспорно е в случая, че стойността на платовете при придобиването им значително надвишава стойността на получената за тях продажна цена при последващата доставка. При така установените данни е налице особен случай за определяне на данъчната основа, съобразно разпоредбата на чл. 27, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6, ал. 3, т. 2 и § 1, т. 8 ЗДДС по цената на придобиване на процесните стоки и правилно и законосъобразно е доначислен ДДС за данъчни периоди от 2015 г. със сумата по РА. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена. Като е постановил съдебен акт с противоположен извод, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна и вместо него следва да се постанови решение по същество, с което да се отхвърли жалбата срещу РА. При този изход на Дирекция "ОДОП"-В. се дължи присъждане на юрисконсултско възнаграждение в претендирания размер 2079 лв. за двете съдебни инстанции. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 Върховният административен съд, състав на първо отделение