Решение № 13873 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 272/2017 г.

Решение № 13873 от 15.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 272/2017 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" П. срещу решение № 2081/8.11.2016 г. на Административен съд П. по адм. д. № 1514 по описа за 2015 г., с което е прогласена нищожността на ревизионен акт /РА/ № Р-26-1401797-091-01/11.12.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - П. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Изразява несъгласие с решаващите изводи на първостепенния съд за значението за законосъобразността на РА на мястото на органа, възложил ревизията в йерархията на органите по приходите по чл. 7, ал. 1 ЗНАП. Иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на оспорването срещу РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация Д. Р. Д., като ЕТ "Рами - Г. С." не изразява становище. Заключението на прокурора от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, настоящият съставна Върховния административен съд прие за установено следното: С оспорения пред АС П. ревизионен акт са установени в тежест на Дуранов допълнителни задължения за ДДС за периода 15.10.2010 г. - 31.03.2013 г. в общ в размер 23 386.12 лв. и лихви за просрочие в размер 7 834.40 лв.; задължения за подоходен данък по чл. 48 ЗДДФЛ за отчетната 2007 г., по чл. 48, ал. 1 и ал. 2 ЗДДФЛ за 2008 г. и по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2009-2012 г. в общ размер 12 497,68 лв. и лихви за просрочие в размер 4 102.88 лв.; за плащане на вноски към фондове на ДОО в размер 11 629.68 лв. и лихви за просрочие в размер 10 502.88 лв. и ЗО в размер 3 815.23 лв. и лихви за просрочие в размер 2 031.71 лв. За да прогласи нищожността на РА, първостепенният съд е приел, че в издаването му е участвал некомпетентен по степен орган. Този му решаващ извод е обоснован с констатация за издаване на РА от състав, включващ органа по приходите възложил ревизията, който е на длъжност началник Сектор "Ревизии" в Дирекция "Контрол" при ТД на НАП П., т. е орган по приходите от категорията на тези по чл. 7, ал. 1, т. 3 ЗНАП, а не тези по чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП, които според чл. 118, ал. 2 ДОПК са компетентни да издават РА. Като опущение на администрацията е възприел съдът овластяването със заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК с компетентност да възлага ревизии на орган по приходите, който не е измежду тези по чл. 118, ал. 2 ДОПК, макар според чл. 119, ал. 2 от Кодекса да участва задължително при издаването на РА по възложените от него ревизии. Решението е неправилно. Обратно на приетото от първостепенният съд, участието при издаването на РА на орган по приходите, който не е измежду тези по чл. 118, ал. 2 /отм. с ДВ бр. 97 от 2016 г., в сила от 1.01.2017 г./ ДОПК във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 ЗНАП не води до нищожност на акта. Този извод е съобразен с приетото след постановяване на първоинстанционното решение ТР № 5/13.12.2016 г. на ОСС от I и II колегия на ВАС по тълкувателно дело № 10/2016 г. и като се зачете задължителния му характер /чл. 130, ал. 2 ЗСВ/. Решаващите мотиви на тълкувателното решение са за следваща по силата на закона /чл. 119, ал. 2 ДОПК/, а не от заповедта на териториалния директор по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК компетентност на органа възложил ревизията за издаване на РА, с което след новелата на ДОПК от ДВ бр. 82/2012 г. се преодолява ограничението от чл. 118, ал. 2 ДОПК на кръга на органите по приходите, компетентни да издават РА в обвръзка с мястото им йерархията по чл. 7, ал. 1 ЗНАП. Мотивирайки извод за нищожност на оспорения ревизионен акт, административният съд не е извършил проверка за законосъобразността му в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. Ограничаването на обсега на съдебния контрол е в противоречие с процесуалните правила. Това опущение се преодолява по реда на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК с отмяна на първоинстанционния съдебен акт в неправилната част и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. При новото разглеждане на делото преценката за законосъобразност на РА следва да се извърши в обхвата по чл. 160, ал. 2 от ДОПК. По искането за присъждане на разноски ще се произнесе първоинстанционния съд - чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение