Решение № 788 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10246/2009 г.

Решение № 788 от 20.01.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10246/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 15.06.2009 г. по адм. д. № 55 от 2009 г. Ямболският административен съд е отменил решение № 24 от 25.01.2008 г. на директора на РУ "Социално осигуряване" Ямбол и потвърденото с него разпореждане № 60 от 3.12.2007 г. на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 КСО, с което злополуката, причинила смъртта на пострадалия Кънчо Стефанов Кънчев, не е призната за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Против това решение на административния съд РУ "Социално осигуряване" е подало касационна жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд уважи касационната жалба. Обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е основателно, защото се оправдава фактически и от гледище на закона. Административният съд е констатирал, че през нощта на 9 срещу 10 април 2006 г. Кънчо Стефанов Кънчев, който е бил невъоръжена охрана на Завода за технически и каучукови изделия (ЗТКИ) - Ямбол, е починал в резултат на жесток побой, нанесен му от непознатото лицето Георги Димов. При тези констатации административният съд е отменил разпореждането на длъжностното лице по чл. 60 КСО като е приел, че злополуката е трудова, независимо че пострадалият Кънчо Стефанов Кънчев не е подписал трудов договор. Това становище на административния съд е неправилно. Основен елемент на понятието трудова злополука е осигурен работник или служител. Осигуряването за трудова злополука произтича от осигурителното правоотношение за всички осигурени социални рискове и се основава на трудовото правоотношение, по което работи осигуреният (чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО). Осигуряването за трудова злополука може да възникне и от осигурителното правоотношение за инвалидност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест и се поражда за работещите по трудово правоотношение, когато са наети на работа при един или повече работодатели за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец (чл. 4, ал. 2 КСО). В случая липсва писмен договор между пострадалия Кънчо Стефанов Кънчев и ЗТКИ - Ямбол. По делото липсват каквито и да било доказателства (ведомости за изплатени заплати, заповеди за разрешен отпуск и др.), с които се доказва, че между пострадалия Кънчо Стефанов Кънчев и ЗТКИ - Ямбол е съществувало трудово правоотношение. Твърдението на Мариана Кънева Стефанова (ответница по това дело), че съществуването на трудовото правоотношение се установявало с мотивите към присъдата по нохд. д. № 505 от 2006 г. е несъстоятелно. Вярно е, че в тези мотиви има отбелязване в посочения смисъл, но също така е вярно, че в същите мотиви е посочено, че пострадалият Кънчо Стефанов Кънчев е бил наеман периодически от ЗТКИ - Ямбол за невъоръжена охрана без трудово правоотношение след като се е пенсионирал като шофьор в същия завод. Независимо от това, мотивите към присъдата по наказателното дело не са задължителни за административния съд. В това производство не може да се разглеждат спор относно възникването на трудово правоотношение между пострадалия Кънчо Стефанов Кънчев и ЗТКИ - Ямбол, тъй като неговото разрешаване би довело до превръщането му в граждански процес. Такъв спор е трудово правен по смисъла на 357, ал. 1 КТ и той се разглежда по реда на ГПК. Искането на наследниците на пострадалия Кънчо Стефанов Кънчев да бъде обявено по реда на чл. 405а КТ съществуването на трудово правоотношение между него и ЗТКИ - Ямбол не е било уважено понеже тяхното твърдение за наличието на нарушение при предоставянето на работната сила не може да се установява след смъртта на работника. Следователно, пострадалият Кънчо Стефанов Кънчев не е бил назначен на работа по трудово правоотношение. Без наличието на трудово правоотношение пострадалият Кънчо Стефанов Кънчев не може да се счита за осигурен по чл. 4, ал. 1, т. 1 и ал. 2 КСО. Липсата на трудово правоотношение следва да се разглежда като правоизключващ юридически факт спрямо осигурителното правоотношение за трудова злополука. Липсата на осигуряване за трудова злополука е пречка за нейното установяване с акт по чл. 60, ал. 1 КСО. Такъв акт не може да бъде издаден на лице, което не е осигурено за трудова злополука. От доказателствата по делото се установява, че пострадалият Кънчо Стефанов Кънчев е имал качеството на пенсионер, когато е бил нает от ЗТКИ - Ямбол за невъоръжена охрана без трудово правоотношение. Пенсионер може да полага труд по трудово правоотношение или да извършва работа без трудово правоотношение в зависимост от неговото желание и изгода. Лице, на което е отпусната пенсия може да работи без трудово правоотношение, включително и като невъоръжена охрана. Пенсионери, работещи без трудово правоотношение не подлежат на задължително осигуряване съгласно чл. 4, ал. 6 КСО. Когато на пенсионер е изгодно да извършва работа без трудово правоотношение, за да пести осигуровки, не може впоследствие неговите наследници да твърдят, че това е работа по трудов договор, за да потърсят имуществена отговорност на работодателя поради смърт при трудова злополука. При това положение обжалваното разпореждане се явява законосъобразен административен акт. Като е приел друго административният съд неправилно е изтълкувал и приложил цитираните текстове от КСО и КТ, поради което решението му следва да се отмени по касационен ред като се постанови ново по същество съгласно чл. 229, ал. 1 АПК, с което да се отхвърли подадената жалба. По изложените съображения Върховният административен съд,