Решение № 8388 от 15.8.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от КС Тръкс ЕООД, [ЕИК], чрез адв. С. Желязкова, срещу Решение 1483/16.11.2022 г., постановено по адм. дело 1062/2022 г. по описа на Административен съд Варна, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Решение 32-121586/13.04.2022г., издадено от директора на ТД Митница Варна, в частта, с която е разпоредено следното: за употребяван товарен автомобил IVECO STRALIS 450 възниква митническо задължение при внос на основание чл. 79, пар. 1, б. а от Регламент (ЕС) 952/2013; определена е митническа стойност на стоката 27910,56лв.; изчислени са дължимите държавни вземания: мито в размер на 4465,69лв. и ДДС в размер на 6475,25лв., ведно с лихва за забава; на основание чл. 79, пар.2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013, вр.чл.54, ал.1 от ЗДДС, за дата на възникване на задълженията е определена датата на приемане на митническата декларация за износ 22.12.2021 г. и на основание чл. 79, пар. 3, буква а от Регламент (ЕС) 952/2013 за длъжник е определен КС Тръкс ЕООД. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорен е изводът на съда, че процесната стоката не е била представена пред митническите органи и за нея не е бил учреден режим допускане за свободно обращение. Такова твърдение не е налице в административния акт, а по делото са налице доказателства, че стоката е представена пред митница. Касаторът заявява, че действително самият режим не е задействан, защото вносителят се е отказал от него, но това не означава, че стоката не е била представена пред митницата. Представянето на стоките се изразява в извършване на митническите формалности по оформяне на стоките под допустим режим или направление. Твърди се, че стоката е пристигнала на пристанище, което означава, че е била обявена в манифеста на кораба, което е представянето на стоките. Сочи се, че в случая не е налице внос на стоки, а е налице износ, за което свидетелства и самата митническа декларация, която е за износ от България за Грузия и износът е осъществен. Митницата е начислила вносно митническо задължение, ведно с дължимото ДДС по износната декларация. Според касатора, стоките е следвало да бъдат реекспортирани, поради факта, че никога не са били внесени на територията на Съюза. Безспорен е фактът, че те са напуснали ЕС и това не води до възникване на вносно митническо задължение. Твърди се, че в случая намира приложение хипотезата на чл. 82, пар. 1, б. а от Регламент 952/13 на ЕС, до колкото не е изпълнено едно от условията за износ на стоките, установени в митническото законодателство, защото те не са били със статут на общностни стоки, но тъй като износното мито е 0%, единственото важно обстоятелство е напускането на стоките от територията на ЕС да е осъществено. Твърди се, че жалбоподателят няма декларация за внос, за да се твърди, че е нарушил някое от условията на чл. 79, пар. 1, б. а от Регламент 952/13 на ЕС, тъй като не е извършил нередности при въвеждането на несъюзни стоки на митническата територия на Съюза, нито е извършил действия по тяхното отклоняване oт митнически надзор или движението им, усъвършенстването им, складирането им, временното им складиране, временния им внос или е извършил непозволено разпореждане с тези стоки на тази територия. Сочи се, че в случая износната операция е била разрешена от митническите органи, за което е задействана и процесната декларация за износ. Безспорно е, според касатора, че стоките са изнесени от ЕС и затова съществува възможността по чл. 337 от Регламент за изпълнение 2015/2447 на ЕС. В тази връзка се твърди, че митническите органи е следвало да установят от придружаващите стоката документи, кой е бил правилният начин стоките да напуснат територията на ЕС и ако се приеме, че това е трябвало да стане с декларация за реекспорт, а такава не е подадена, е следвало да изискат това от декларатора на основание чл. 327 от Регламента за изпълнение. Независимо от вида на митническата декларация, стоките са напуснали ЕС и не може да се твърди възникване на вносно митническо задължение на посочените в административния акт основания. Моли са за отмяна на първоинстанционното решение и на потвърдения със същото административен акт. Претендира се присъждане на разноски. В хода на настоящото производство касаторът, чрез адв. Желязкова, излага подробни аргументи за неправилност на обжалваното решение в представени по делото писмени бележки. Ответникът директор на ТД Митница Варна, чрез юрк. Роева, в писмени бележки изразява подробно аргументирано становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на платеното от касатора адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а по съществото й съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Варна е било Решение 32-121586/13.04.2022г., издадено от директора на ТД Митница Варна, с което е разпоредено следното: оставено е без разглеждане искането на КС Тръкс ЕООД за възстановяване на ДДС 32-20678/20.01.2022г.; за употребяван товарен автомобил IVECO STRALIS 450 възниква митническо задължение при внос на основание чл. 79, пар. 1, б. а от Регламент (ЕС) 952/2013; определена е митническа стойност на стоката 27910,56лв.; изчислени са дължимите държавни вземания: мито в размер на 4465,69лв. и ДДС в размер на 6475,25лв., ведно с лихва за забава; на основание чл. 79, пар.2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013, вр.чл.54, ал.1 от ЗДДС, за дата на възникване на задълженията е определена датата на приемане на митническата декларация за износ 22.12.2021 г. и на основание чл. 79, пар. 3, буква а от Регламент (ЕС) 952/2013 за длъжник е определен КС Тръкс ЕООД. С първоинстанционното решение е отменено Решение рег. 32-121586/13.04.2022г., в частта по т.1, с коятое оставено без разглеждане искане 32-20678/20.01.2022 г. на КС Тръкс ЕООД и преписката е върната на директора на ТД Митница-Варна за ново разглеждане, а в останалата част, жалбата е отхвърлена като неоснователна. В частта, с която административният акт е отменен, съдебното решението не е обжалвано и е влязло в сила. За да достигне до извод за частична неоснователност на оспорването, АС Варна е приел следното от фактическа и правна страна: За стоката: товарен автомобил автовоз IVECO STRALIS 450, шаси WJMA1VTH404366437, пред МП Пристанище Варна е подадена декларация код Н1 за допускане за свободно обращение и специален режим употреба за специфични цели декларация за специфична употреба ЛРН 210000203871014Н000178J, в кл.3/1 от която като износител е посочен издателят на фактура 15596/22.09.2021г. Стоката е декларирана с обща фактурна стойност 7000 GBP, статистическа стойност 16201,57лв. В кл.1/10 е посочен искан режим 40 едновременно допускане на стоки за свободно обращение и освобождаване за потребление. Не са посочени предшестващ и допълнителен режим. В кл.2/3 Представени документи, сертификати и разрешения е посочена декларация за произход във фактура 15596/22.09.2021г. На 22.11.2021г. КС Тръкс ЕООД заплатило по сметка на МП Варна-Ферибот депозит ДДС в размер на 3250,31лв. С фактура 3614/22.12.2021г. КС Тръкс ЕООД продало товарния автомобил на MELLAR LLC, Батуми, Грузия. На същата дата 22.12.2021г., в МП Варна-Ферибот при ТД Митница - Варна била подадена и приета митническа декларация за режим износ с MRN 21BG002007AA078996 за същата стока употребяван товарен автомобил IVECO STRALIS 450, шаси WJMA1VTH404366437. Към декларацията били приложени фактура 3614/22.12.2021г., издадена от KS TRUCKS към MELAR LLC, GEORGIA и фактура 15596/22.09.2021г., издадена от F.W.HARRISON LTD, ENGLAND към KS TRUCKS. На 13.01.2022г. с вх. 32-11636, КС Тръкс ЕООД подало до директора на ТД Митница-Варна искане за възстановяване на сумата в размер на 3250,31лв., преведена по ЛРН 210000203871014Н000178J поради неосъществяване на вноса на закупения товарен автомобил IVECO. С писмо рег. 32-32334/31.01.2022 г. директорът на ТД Митница-Варна уведомил КС Тръкс ЕООД, че искането за възстановяване на ДДС е прието за разглеждане на 25.01.2022г. Със същото писмо, на основание чл. 15, пар. 2 от Регламент (ЕС) 952/2013г., от дружеството е изискано в 30-дневен срок от получаването, представянето на допълнителна информация и документация, която да докаже съюзния статус на камион IVECO, деклариран за износ с MRN 21BG002007AA078996 от 22.12.2021г. Вписано е предупреждение, че при непредставяне на становище с необходимата информация и документация, ще бъде прието, че: 1/ за стоката неправилно е деклариран съюзен статут и на основание чл.79 от Регламент (ЕС) 952/2013г. ще възникне митническо задължение; 2/ писмото да се счита за уведомление по чл.29, вр.чл.22, пар.6 от Регламент (ЕС) 952/2013г., вр.чл.8 от Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446, въз основа на което ще се основават мотивите за издаване на неблагоприятно решение. В указания 30-дневен срок дружеството не представило изисканата допълнително информация и документация, както и становище по изложените в писмо изх. 32-32334/31.01.2022г. мотиви. С оспореното пред административния съд решение директорът на ТД Митница-Варна е приел, че съгласно чл.134, пар.1 от Регламент (ЕС) 952/2013г., от момента на въвеждането им в митническата територия на Съюза стоките са под митнически надзор и могат да подлежат на митнически контрол. Стоките, които се въвеждат на митническата територия на Съюза, се представят незабавно при пристигането им в определеното митническо учреждение или на друго място, определено или одобрено от митническите органи съгласно чл.139, пар.1 от МК. Съгласно чл.153 от МК, всички стоки на митническата територия на Съюза имат митнически статус на съюзни стоки, освен когато е установено, че те не са съюзни стоки. Видно от представената към декларацията за износ фактура 15596/22.09.2021г., в същата е вписан текст на износител, който не отговаря на текста по Приложение ORIG-4: текст на декларация за произход към Споразумението за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия към ЕС и ЕО за атомна енергия. След проверка чрез МИС3А в митническата информационна система за внос, е установено, че автомобилът не е оформен под режим допускане на свободно обращение в РБ и стоката не е придобила съюзен статус. При тези констатации е прието, че дружеството неправилно е декларирало съюзен статус на стоката и за нея на основание чл.79, пар.1, буква а) от МК възниква вносно митническо задължение, на датата, на която е подадена декларацията за износ. Първоинстанционният съд, след подробно обсъждане на относимите разпоредби, е посочил, че по делото липсват данни стоката по ЛРН 210000203871014Н000178J да е представена пред митническите органи преди изтичане на срока по чл.171 МК, респ. да е издадено разрешение по чл.211, пар.1, буква а) МК стоката да бъде поставена под режим специфична употреба, поради което специалният режим по чл.210, буква в) МК не е задействан, респ. не е надлежно приключен с допускане на стоката до обращение. Липсват и данни за същата стока, преди подаване на износната декларация, да е подавана друга митническа декларация, респ. уведомление, за поставянето ѝ под някой от допустимите и приложими митнически режими/направления внос, временен внос или временно складиране. За пръв път процесният товарен автомобил е представен на митническите органи едва при подаване на износната декларация, поради което и с оглед обхвата на режима по чл.269 МК, приложим само за съюзни стоки, правилно митническите органи са изискали от КС Тръкс ЕООД доказателства за съюзния статус на стоката. АС - Варна се е позовал на Решение на СЕС от 7 март 2019г. по дело С-643/17, Suez II, в което е прието, че статут на общностни стоки се признава само на стоките, за които е представено доказателство, че са били внесени при спазване на реда за допускане за свободно обращение на митническата територия на Съюза. В случая, жалбоподателят, като отговорно лице по чл.139, пар.1, буква а) от МК, не е изпълнил задължението си да представи стоката на митническите органи при въвеждането ѝ на митническата територия на Съюза (където безспорно се е намирала при декларирането ѝ за износ), респ. избегнал е всички формалности, целящи поставянето на стоката под митнически надзор и извършването на контрол. Според съда неизпълнението на задължението по чл.139, пар.1, буква а) от МК, представлява неизпълнение на задължение, установено в митническото законодателство във връзка с въвеждането на несъюзни стоки на митническата територията на Съюза по смисъла на чл.79, пар.1, буква а) МК, поради което правилно директорът на ТД Митница-Варна е приел, че за стоката по износната декларация е възникнало вносно митническо задължение. Съдът е възприел мотивите на административния орган, че митническото задължение е възникнало на датата на подаване на износната декларация 22.12.2021г., тъй като в този момент е установено, че поради недоказване съюзния статус на стоката не са изпълнени условията по чл. 269 МК за поставяне на стоката под режим износ. На основание чл.79, пар.3, буква а) МК за длъжник по митническото задължение правилно е приет жалбоподателят, тъй като той е отговорното лице по чл.139, пар.1, буква а) МК за представяне на стоката при въвеждането ѝ на митническата територия на Съюза. Съдът е приел, че регламентираните с чл. 337, пар. 1 от Регламента за изпълнение правила за подаване на декларация за износ или реекспорт, впоследствие след извеждане на стоките от митническата територия на Съюза, са неприложими в случая. Както следва от дефиницията по чл.5, т.16 МК, реекспортът не е митнически режим, а представлява изнасяне на несъюзни стоки извън митническата територия на ЕС, които са били въведени с цел поставяне под определен специален режим и/или са били временно оставени за съхранение под митнически надзор (временно складиране), когато оставянето им на територията на ЕС е неизгодно или неоправдано. Във всички случаи подаването на декларация за реекспорт или на уведомление за реекспорт по чл.274, пар.1 МК, предполага стоките, които ще се реекспортират, да са правомерно въведени на митническата територия на Съюза, т.е. да са представени на митническите органи за целите на митническия надзор, а настоящият случай не е такъв. Първоинстанционният съд е приел, че с обжалваното решение правилно не е призната преференция за произход и е прието, че процесната стока се дължи мито, респ. доначислен е ДДС. В тази връзка се е позовал на чл.56, пар.1 МК, съгласно който дължимите вносни и износни мита се основават на Общата митническа тарифа, която според пар.2, букви г) и д), включва: преференциалните тарифни мерки, предвидени в споразумения, които Съюзът е сключил с определени страни или територии извън митническата територия на Съюза или с групи такива държави или територии; преференциалните тарифни мерки, приети едностранно от Съюза по отношение на определени държави или територии извън митническата територия на Съюза или групи такива държави или територии. В случая в контекста на Общата схема от преференции съгласно Регламент (ЕС) 978/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2012г. за прилагане на схема от общи тарифни преференции и за отмяна на Регламент (ЕО) 732/2008 на Съвета, приложимо е Споразумението за търговия и сътрудничество между Европейския съюз и Европейската общност за атомна енергия, от една страна, и Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия, от друга страна редакция Официален вестник на ЕС L 149/10 от 30.4.2021г. /Споразумението/. След като е обсъдил относимите разпоредби от Споразумението и от Регламента за изпълнение, първоинстанционният съд е възприел като правилен извода на митническите органи, че за процесния автомобил се дължи мито. Във фактура 15596/22.09.2021г. е вписано изявление за произход, което не отговаря на утвърдените изисквания, тъй като в същото не е посочен REX идентификационен номер на износителя. Предвид стойността на автомобила 12000,00 GBP, която надхвърля прага по чл.68, пар.4 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447, правилно митническите органи не са признали изявлението за произход на нерегистрирания износител. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Изложените от съда мотиви са подробни и изцяло се споделят от настоящия касационен състав, като не следва да се повтарят съгласно чл. 221, ал. 2 АПК. След подробно обсъждане на относимите правни норми първоинстанционният съд правилно е приел, че КС Тръкс ЕООД не е представило пред митническите органи процесната стока съобразно изискването на чл.139, пар.1 МК, който императивно регламентира, че стоките, които се въвеждат на митническата територия на Съюза, се представят незабавно при пристигането им в определеното митническо учреждение или на друго място, определено или одобрено от митническите органи, или в свободна зона. Неоснователно е твърдението на касатора, че такава констатация липсва в процесния административен акт. Видно е от мотивите в същия, че решаващият орган изрично е посочил неизпълнението на разпоредбите на чл. 134, пар. 1 и чл.139, пар.1 от Регламент /ЕС/ 952/2013. Неоснователно е и възражението в касационната жалба, че с пристигането на стоката на пристанище и обявяването и в манифеста на кораба, същата е представена на митническите органи. Съгласно дефиницията, съдържаща се в чл. 5, т. 33 Регламент /ЕС/ 952/2013, представяне на стоки на митницата означава уведомяването на митническите органи за пристигане на стоки в митническото учреждение или на всяко друго място, определено или одобрено от митническите органи и разположението на тези стоки за митнически контрол. В случая това изискване не е изпълнено, като по делото не са ангажирани доказателства, а и липсва твърдение, че за пристигането на процесния автовоз митническите органи са били уведомени и същият е предоставен на разположение за митнически контрол. Както правилно е посочил административният съд, по аргумент от разпоредбите на чл. 127, пар. 1, вр. пар. 3 и пар. 5, чл. 130, пар. 1 и чл. 139, пар. 4 от Регламент /ЕС/ 952/2013, представянето пред митническите органи на стоките, които се въвеждат на митническата територия на Съюза, става посредством подаването на обобщена декларация за въвеждане по смисъла на чл. 5, т. 9 Регламент /ЕС/ 952/2013, респ. с уведомление по чл. 127, пар. 8 от същия регламент, или посредством подаването на митническа декларация по смисъла на чл. 5, т. 12 за поставяне на стоките под някой от митническите режими по чл.5, т.16. В допълнение на гореизложеното следва да се посочи, че по делото е установено по категоричен начин, което изрично се потвърждава от касатора, че процесната стока не е оформена под режим допускане за свободно обращение в България. Всъщност, както правилно отбелязва АС Варна, липсват и данни за същата стока, преди подаване на износната декларация, да е подавана друга митническа декларация, респ. уведомление, за поставянето ѝ под някой от допустимите и приложими митнически режими/направления внос, временен внос или временно складиране. В тази насока принципно правилно касаторът сочи, че представянето на стоката включва извършване на митнически формалности по оформянето й под допустим режим, но това не е осъществено от задълженото лице КС Тръкс ЕООД, нито от друго оправомощено за това лице. Манифестирането на стоката не изпълнява това предназначение, а има за цел да снеме отговорността от превозвача за представянето на съответната вещ пред митническата администрация. Същественият спорен въпрос в случая е свързан с характера на процесната стока дали е придобила съюзен статус или не, и именно в тази връзка е извършена преценката от административния орган и от съда дали същата е представена пред митническите органи или не. В отговор на твърдението на касатора следва да се посочи, че манифестирането на стоките не променя техния несъюзен статут. Разпоредбата на чл.153, пар.1 Регламент /ЕС/ 952/2013 предвижда, че всички стоки на митническата територия на Съюза имат статус на съюзни стоки, освен когато е установено, че не са съюзни стоки. В специфични случаи, когато презумпцията, определена в пар.1, не се прилага, митническият статус на съюзните стоки трябва да се докаже. Съгласно чл. 201, пар.1 Регламент /ЕС/ 952/2013, несъюзните стоки, предназначени за пазара на Съюза или за лична употреба или за потребление в рамките на митническата територия на Съюза, се допускат за свободно обращение. Според пар. 2 от посочената разпоредба, допускането за свободно обращение включва следното: а) събирането на дължимите вносни мита; б) събирането ако е целесъобразно на други вземания, предвидени в съответните действащи разпоредби за събирането им; в) прилагането на мерките на търговската политика и забраните и ограниченията, доколкото такива мерки не е трябвало да бъдат приложени на по-ранен етап; и г) изпълнение на другите формалности, предвидени при вноса на стоките. Допускането за свободно обращение придава на несъюзните стоки митнически статус на съюзни стоки чл. 201, пар. 3 Регламент /ЕС/ 952/2013. Както се посочи, процесната стока не е допусната за свободно обращение, съответно за нея не са платени дължимите вносни мита, което обуславя правилност на извода на ответния административен орган, че същата не е придобила съюзен статус. С Решение на СЕС от 7 март 2019г. по дело С-643/17, Suez II, е прието, че статут на общностни стоки се признава само на стоките, за които е представено доказателство, че са били внесени при спазване на реда за допускане за свободно обращение на митническата територия на Съюза. Това изискване в случая не е изпълнено, което както сам касаторът заявява, е установено по безспорен начин, доколкото стоката не е поставена под режим свободно обращение. Независимо от това, процесният автовоз е деклариран от дружеството за износ с MRN 21BG002007AA078996 от 22.12.2021г. именно като стока със съюзен статус. Гореизложеното обуславя извод, че процесната стока е отклонена от митнически надзор, като касационният жалбоподател, като отговорно лице по чл.139, пар.1, буква а) от Регламент /ЕС/ 952/2013, не е изпълнил задължението си да представи стоката на митническите органи при въвеждането ѝ на митническата територия на Съюза, не е изпълнил изискуемите митнически формалности, целящи поставянето на стоката под митнически надзор и извършването на контрол, като не е подал митническа декларация за поставянето на стоката под режим след въвеждането й на територията на България. Следователно налице е предпоставката по чл. 79, пар.1, б. а от Регламент /ЕС/ 952/2013 за възникване на митническо задължение при внос на стоки, подлежащи на облагане с вносни мита: неизпълнение на едно от задълженията, установени в митническото законодателство във връзка с въвеждането на несъюзни стоки на митническата територия на Съюза, тяхното отклоняване от митнически надзор или движението, усъвършенстването, складирането, временното складиране, временния внос или разпореждането с тези стоки на тази територия. Според пар. 3, б. а от посочената разпоредба, в случаите по б. а от пар.1 длъжникът е лицето, което трябвало да изпълни съответното задължение. Не е налице хипотезата на чл.82, пар.1, б. а Регламент /ЕС/ 952/2013, доколкото разпоредбата регламентира възникването на митническо задължение за стоки, подлежащи на облагане с износни мита, при неизпълнение, а в случая е налице облагане с вносни мита и ДДС. Не може да бъде споделено и твърдението на касатора, че стоката никога не е била на територията на съюза, а митницата е начислила вносно митническо задължение по износна декларация. Първо, доводите на страната са взаимно противоречиви, тъй като се твърди, че процесният автовоз не е бил на територията на съюза, а същевременно се сочи, че е напуснал ЕС, въз основа на подадената износна декларация. Твърди се, също че стоката е пристигнала на пристанище в България и е манифестирана, с което според касатора е представена пред митническите власти. Второ, дружеството е декларирало съюзния статус на стоката в подадената от него износна декларация, с което е потвърдило обстоятелството, че стоката е въведена на територията на Съюза, но не е изпълнило нормативните изисквания, за да стоката бъде квалифицирана със съюзен статус. Ето защо, при констатираното неизпълнение на едно от задълженията, установени в митническото законодателство във връзка с въвеждането на несъюзни стоки, за касатора е възникнало митническо задължение при вноса на стоката. В случая не е налице и хипотезата на чл. 337, пар. 1 от Регламента за изпълнение, който предвижда, че когато се е изисквала декларация за износ или реекспорт, но стоките са изведени от митническата територия на Съюза без такава декларация, износителят подава декларация за износ или реекспорт, съставена впоследствие. В тази връзка правилно административният съд посочва, че съгласно дефиницията по чл. 5, т. 16 Регламент /ЕС/ 952/2013, реекспортът не е митнически режим, а представлява изнасяне на несъюзни стоки извън митническата територия на ЕС, които са били въведени с цел поставяне под определен специален режим и/или са били временно оставени за съхранение под митнически надзор (временно складиране), когато оставянето им на територията на ЕС е неизгодно или неоправдано. Във всички случаи подаването на декларация за реекспорт или на уведомление за реекспорт по чл.274, пар.1 МК, предполага стоките, които ще се реекспортират, да са правомерно въведени на митническата територия на Съюза т.е. да са представени на митническите органи за целите на митническия надзор, а в разглеждания случай това задължение не е изпълнено от КС Тръкс ЕООД. Правилно е определен размерът на вносното митническо задължение и дължимия ДДС, като мотивите на първоинстанционния съд в тази насока изцяло се споделят на настоящия състав и не следва да се повтарят. В тази насока не е налице и касационно оплакване. Като е достигнал до извод за материална законосъобразност на оспореното митническо решение, АС - Варна е постановил правилен съдебен акт, който поради липсата на релевираните касационни пороци следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора в полза на Агенция "Митници" следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,