Решение № 6354 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1710/2009 г.

Решение № 6354 от 15.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1710/2009 г., I о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано по касационна жалба на "Бул Трейд" ООД със седалище и адрес на управление гр. Бургас, жк"Изгрев", бл. 35, вх. 3, ет. 2, представлявано от управителя Красимир Ганчев Лазаров, против Решение № 1152 от 29.12.2008 г. на Административен съд гр. Бургас по адм. д. № 637 по описа за 2008 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против ревизионен акт/РА/№ 02-1957/11.02.2008 г. на орган по приходите при ТД на НАП Бургас, потвърден с Решение № РД-10-113 от 04.04.2008 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас при ЦУ на НАП, в частта му, с която на ревизираното лице за данъчен период м. 07.2002 г. не е признат данъчен кредит в размер на 13 587,93 лв. и е определен ДДС за внасяне в този размер главница и лихви в размер на 9 762,61 лв. по три броя фактури на пряк доставчик "Инженербилдинг" ЕООД за доставка на "котелно гориво /мазут/" В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено в противоречие на материалния закон и при съществени нарушения на процесуални правила - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в изцяло необоснован фактически извод на първоинстанционния съд относно липсата на реална доставка и начисляване на ДДС по трите фактури на посочения пряк доставчик на котелно гориво /мазут/ при установените факти на разпореждане от страна на жалбоподателя с предмета на доставките в полза на ТЕЦ Бобов дол и при представянето на ДРА на доставчика и получателя в резултат на ревизии по ЗДДС, включващи процесния м. 07.2002 г., с които не са коригирани резултатите за месеца относно ДДС за внасяне по процесните доставки, както и за данъчен кредит на ТЕЦ Бобов дол. Иска се отмяна на решението и на РА в обжалваната част, както и присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Бургас при ЦУ на НАП не взема становище по нея. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, първо отделение, в настоящия си състав, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК против подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима, а по същество е неоснователна поради следното: За да отхвърли жалбата на ревизираното лице против посочената част на РА, първоинстанционният съд е съобразил установеното при ревизията не откриване на прекия доставчик на декларирания данъчен адрес и не представянето от него на доказателства, свързани с реалността на доставките на мазут и с начисляването на ДДС по тях, потвърдено и от не оспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е приел и че доказателствата за продажба на гориво от страна на жалбоподателя в полза на ТЕЦ Бобов дол, фактурирано на 19.07.2002 г. не могат да се приемат за достатъчно доказателства за реалност на процесните доставки, при липса на такива за превоз складиране и транспортиране на горивото до получателя-жалбоподател. Представените РА на доставчика и клиент на ревизираното лице са преценени от съда като неустановяващи начисляване на ДДС по доставките в счетоводството на ревизираното лице. Непротиворечива е съдебната практика относно това, че наличието на реалност на фактурираните доставки е първа предпоставка за признаване на данъчен кредит на получателя. ВАС многократно се е произнасял, че при преценка на предпоставките за признаването на данъчен кредит следва да се изследва особено внимателно пряката доставка, по която ревизираното лице е получател. В настоящия случай относно процесните три фактури на прекия доставчик не са представени никакви доказателства за реалното осъществяване на доставките. Представени са и то от жалбоподателя пред съда доказателства за обратното, които правилно са преценени от административния съд. Видно от представената фактура № 591/19.07.2002 г. с издател ревизираното лице и получател ТЕЦ Бобов дол за доставка на 163,710 тона мазут, доставката на горивото е станала с товарителници № № 1086, 236 и 23, също представени по делото, по които изпращач на горивото е ЕТ "Бетимекс" гр. Белене, а получател ТЕЦ Бобов дол и дори да се приеме, че тези доставки са станали по нареждане на ревизираното лице, не може да се направи никаква връзка за участие в стоковата верига на процесния пряк доставчик "Инженербилдинг" ЕООД. Евентуално разпореждане с родовоопределени стоки от същия вид като фактурираните по процесните доставки от страна на жалбоподателя би могло да бъде само косвен аргумент за реалността на процесните доставки, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Представените РА на прекия доставчик и на клиента на ревизираното лице сами по себе си не са доказателства за реалността на доставките, за която наистина преки доказателства са тези за предаването на родовоопределените стоки. Ако прекият доставчик без основание е внесъл ДДС по процесните фактури, той може да иска изменение на определените му с влезлия в сила РА задължения въз основа на нови обстоятелства, каквото би могло да бъде отказът на доставчика на данъчен кредит по тези доставки поради установяване със сила на пресъдено нещо, че такива доставки не са осъществени. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, първо отделение