Решение № 1681 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12286/2018 г.

Решение № 1681 от 7.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12286/2018 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Зеда тур" АД, ЕИК *********, гр. С., подадена чрез адв. Д. Пеков против Решение № 1294 от 29.06.2018 г., постановено по адм. дело № 1896/2017 г. по описа на Административен съд – Б., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължение по декларация /АУЗД/ № МДТ – 963/31.10.2016 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" на О. Н., мълчаливо потвърден от началника на отдел "Местни данъци и такси" на О. Н. и осъдено дружеството да заплати на О. Н. разноски по делото в размер на 663, 02 лева. Касаторът твърди, че решението на Административен съд – Б. е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да отмени обжалваното решение и отмени изцяло или частично издадения АУЗД, а при условията на евентуалност да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът по касационната жалба - началник на отдел "Местни данъци и такси" на О. Н. взема становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. С решението си Административен съд – Б. е отхвърлил жалбата на "Зеда тур" АД, ЕИК *********, гр. С., представлявано от изпълнителния директор И. Петкова, против АУЗД № МДТ – 963/31.10.2016 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" на О. Н., мълчаливо потвърден от началника на отдел "Местни данъци и такси" на О. Н., с който акт на дружеството за определени задължения за такса битови отпадъци /ТБО/ за 2011 г. и 2012 г. в общ размер на 4 503, 64 лева и лихви за забава в размер на 2 156, 84 лева. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че АУЗД е издаден от компетентен орган, като в тази насока са обсъдени представените писмени доказателства, че е издаден в предвидената от закона форма, при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При преценка на неговата материална законосъобразност, решаващият съд е приел за установено от фактическа страна, че с декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти вх. № 74001/17.09.2011 г., "Зеда тур" АД декларира собствен недвижим имот УПИ в строителните граници с площ от 1 788, 93 кв. м. с местонахождение "Фрегата 1" К. К. "Слънчев бряг", О. Н.. Приел е, че при извършена проверка по партидата на дружеството с партиден № 1303408530004 се установило, че не е внесена ТБО за 2011 г. и 2012 г. В мотивите на съдебния акт са изброени представените от жалбоподателя писмени доказателства, възпроизведено е заключението по назначената СИЕ, а след изброяване на представените от ответника писмени доказателства е направен извод, че предоставянето на услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депо на битовите отпадъци, както и поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване е доказано. Без да са изложени конкретни доводи е кредитирано заключение по назначена съдебно-икономическа експертиза /СИЕ/, при което не са взети предвид декларациите на дружеството за определяне на ТБО според количество им, а отчетната стойност на имота в размер на 550 000 лева, декларирана в декларацията по чл. 14 от ЗМДТ. Възраженията на жалбоподателя за погасяване на задълженията по давност и поради плащането им са приети за неоснователни, а по отношение на твърденията за противоречие на нормата на чл. 26, ал. 2 от Наредба № 11 с нормативен акт от по-висока степен са изложени доводи, че новата редакция на разпоредбата не противоречи на нормативен акт от по-висока степен. Направен е краен извод за законосъобразност на оспорения акт за установяване на задължение по декларация № МДТ – 963/31.10.2016 г., издаден от главен експерт в отдел "Местни данъци и такси" на О. Н. и неоснователност на жалбата на "Зеда тур" АД. Решението на Административен съд – Б. е неправилно, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Същото е постановено при неизяснена фактическа обстановка, при липса на анализ на събраните по делото доказателства, които първоинстанционния съд се е задоволил само да изброи, липса на фактически установявания и като краен резултат страда от липса на мотиви. На основание чл. 168, ал. 1 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът е бил длъжен служебно да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Установяването дали "Зеда тур" АД е данъчно задължен субект за ТБО е елемент от материалната законосъобразност на АУЗД. Нормата на чл. 64, ал. 1, във вр. чл. 11, ал. 1 от ЗМДТ регламентират като данъчнозадължен субект за ТБО собствениците на недвижими имоти. В публичното правоотношение, едно лице се легитимира като задължен субект пред общината с декларация по чл. 14 от ЗМДТ. В настоящия случай в мотивите за издаване на АУЗД административният орган е посочил, че с декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх. № 74001/17.09.2011 г., "Зеда тур" АД декларира собствен недвижим имот УПИ в строителните граници с площ от 1 788, 93 кв. м., ведно с редица обекти и местонахождение "Фрегата 1" К. К. "Слънчев бряг", О. Н.. Тези обстоятелства са възприети от АС – Б., без посочената в АУЗД декларация по чл. 14 от ЗМДТ да е представена от административния орган, като част от преписката по издаване на оспорения АУЗД. В нарушение на служебното начало по чл. 171, ал. 4 от АПК, вр. с § 2 от ДР на ДОПК, съдът не е указал на органа да ангажира доказателства, за установяване на твърдяните в АУЗД обстоятелства, а именно, че е налице посочената в акта декларация, установяващи качеството на собственик на "Зеда тур" АД на недвижим имот, ведно с построени в него сгради, за който са установени задължения за ТБО. Предвид допуснатото от първоинстанционния съд съществено нарушение на процесуалните правила, делото е решено при неизяснена фактическа обстановка. На второ место, жалбоподателят е твърдял липса на мотиви в акта относно начина, по който са определени размерите на задълженията за ТБО за 2011 г. и 2012 г. Съгласно чл. 62 от ЗМДТ (в приложимата редакция от ДВ, бр. 153 от 1998 г.), таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Основателен е довода на касатора, че нито от самия АУЗД, нито от приложената към него административната преписка може да се установи какъв е размера на отделните компоненти на ТБО, както и какви стойности са вложени от административния орган при изчисление на ТБО за 2011 г. и 2012 г. по декларация по чл. 14 от ЗМДТ. В тази връзка даденото съдебно експертно заключение не следва и не може да замести този пропуск, тъй като това доказателствено средство служи за проверка чрез използване на специални знания на фактите, обстоятелствата и направените изчисления на органа, а не за изначално установяване на формулата за изчисление и конкретните стойности на компонентите в нея. В изпълнение на задълженията си по чл. 171, ал. 4 АПК вр. с § 2 ДР ДОПК първостепенният съд е следвало да укаже на ответната страна, че по преписката и по делото не се съдържат данни относно приложения начин на изчисляване на ТБО – по години и компоненти. Едва при наличие на такава служебна справка следва да се постави задача на вещо лице за проверка на ползваните стойности и получените резултати, вкл. и във варианти съобразно спорните компоненти. След даване на указанията до ответната страна и в зависимост от изпълнението им, съдът следва да обоснове правни изводи по доводите за жалбоподателя за липса на мотиви относно начина на формиране на размера на установените задължения с АУЗД. На следващо место, спорен пред административния съд е бил въпроса за правилността при определяне на размера на дължимите ТБО за 2011 г. и 2012 г. с доводи на жалбоподателя, че същите са били дължими според количеството отпадъци съобразно представени от него искания – декларации, съответно от 30.11.2010 г. и 28.11.2011 г. до О. Н.. Действително по делото са приети като доказателства представените от жалбоподателя искания - декларации за определяне на ТБО по количество битови отпадъци за 2011 г. и 2012 г., в които са изброени обекти: хотелски комплекс Амфибия – хотели, "Амфибия", "Морска звезда", и "Фрегата – Сирена". Съдът не е кредитирал с доверие заключението на вещото лице във вариант при който ТБО за 2011 г. и 2012 г. е определена съгласно подадените декларации, но не е изложил конкретни доводи за това си решение. За всяка от визираните в чл. 62 от ЗМДТ услуги е налице законово уреден начин на определяне на размера на дължимата такса, като основния принцип регламентиран в чл. 67, ал. 1 от ЗМДТ е, че размерът на таксата за битови отпадъци се определя според количеството на битовите отпадъци. Едва когато количеството не може да се установи, съгласно чл. 67, ал. 2 от ЗМДТ (в релевантната за процесния период редакция), размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. От съдържанието на цитираните текстове на чл. 67, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ се налага изводът, че е установена поредност при прилагането на двата способа за определяне на размера на таксата битови отпадъци. Първият способ, който е регламентиран в ал. 1 е определяне на размера според количеството на битовите отпадъци и само при невъзможност за прилагането му следва да намери приложение ал. 2, според която размерът на таксата се определя в левове на ползвател или пропорционално върху основа, определена от общинския съвет. Във всички случаи прилагането на способа по ал. 1 е обвързано с подаването на нарочна декларация от задълженото лице. В случая по делото са представени искания – декларации от 30.11.2010 г. и 28.11.2011 г. за определяне на ТБО по количеството на битовите отпадъци, но следва да се извърши преценка дали така подадените декларации са относими към недвижимите имоти, за които са установени задълженията за ТБО по декларация с вх. № 74001/17.09.2011 г., въз основа на която са установени задълженията за ТБО с процесия акт и едва след това да се изложат конкретни мотиви относно способа, по който е следвало да се определи ТБО за 2011 г. и 2012 г., включително установена ли е невъзможност за определяне на размера на таксата битови отпадъци според количеството на битовите отпадъци. Съгласно чл. 172 а, ал. 2 АПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. Доколкото възражението на жалбоподателя за неправилност при определяне на размера на дължимата ТБО за 2011 г. и 2012 г. е съществено, не произнасянето по него от страна на първоинстанционния съд съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Настоящата инстанция няма правомощия да се произнася за пръв път по това нарушение, тъй като би довело до накърняване на принципа за двуинстанционност на съдебното производство. По изложените дотук съображения касационният съд намира, че обжалваното решение е постановено при допуснати съществени процесуални нарушения, поради което следва да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане първоинстанционният съд следва да укаже на ответника да представи по делото цитираната в АУЗД декларация по чл. 14 от ЗМДТ, а именно декларация с вх. № 74001/17.09.2011 г., с цел установяване на посоченото в АУЗД обстоятелство, че "Зеда тур" АД е собственик на посочените в акта недвижимите имоти, за които са му определени задължения за ТБО, както и за да се прецени дали за декларираните имоти са подадени исканията – декларации от дружеството за определяне на ТБО по количество битови отпадъци. Следва да се дадат указания на ответната страна по чл. 171, ал. 4 от АПК, че по преписката и по делото не се съдържат данни относно приложения начин на изчисляване на ТБО – по компоненти за процесните 2011 г. и 2012 г. Следва да разгледат възраженията на задълженото лице за липса на мотиви в АУЗД относно начина на формиране на размера на установените задължения за ТБО, доколко липсата им може да се приеме като самостоятелно основание за отмяна на оспорения акт, както и възраженията за неправилно определяне на размера на задълженията за ТБО за 2011 г. и 2012 г. При условията на чл. 226, ал. 3 от АПК, съдът следва да се произнесе и по разноските по делото, в това число тези за водене на делото пред настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,