Решение № 8087 от 5.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1932/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба М. ЕООД, гр.Бургас, подадена чрез процесуалния му представител адв. Арнаудова, срещу Решение 1631/23.11.2020 г., постановено по адм. дело 554/2020г. по описа на Административен съд /АС/ - Бургас, с което е отхвърлена жалбата на касатора против Решение 32-56963 от 20.02.2020 г. на Директора на Териториална Дирекция /ТД/ Южна Морска при Агенция Митници. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че съдебният акт не съдържа собствени /на съда/ фактически и правни установявания; че сторените изводи са в пълно противеречие със събраните по делото доказателства, което по същество е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Конкретно оспорва извода на съда относно липсата на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила с аргумента, че съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение на ЕС 2015/2447 на Комисията изискването на допълнителна информация от декларатора не е било спазено и че при доказателствена тежест за същите митническите органи не са установили наличието на фактическия състав на чл. 140 § 1 от Регламент за изпълнение на ЕС 2015/2447. Счита че представените от дружеството документи са доказателство за реално платената и подлежаща на плащане цена на стоката, при което незаконосъобразно е определена нова митническа стойност на внесените стоки съгласно правилата на чл. 74, пар. 2, б. "б" от Регламент 952/2013 г. В подкрепа на тезите си излага подробни аргументи в жалбата и претендира отмяна на атакуваното решението и постановяване на друго, по съществото на спора, с което се отмени административния акт, ведно с присъждане на осъществените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба Директор на ТД Южна Морска при Агенция Митници", чрез процесуалния си представител юрк. Ташкова изразява становище за неоснователност на касационната жалба по аргументи, изложени в проведеното открито съдебно заседание и депозираните писмени бележки. Настоява за оставяне в сила на съдебния акт, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Бургас е законосъобразността на Решение 32-56963 от 20.02.2020 г. на Директора на ТД "Южна Морска" при Агенция Митници, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците /ЗМ/ във вр. с чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и чл. 54, ал. 1 и чл. 55 ал. 1 от ЗДДС е определена нова митническа стойност на декларираната от "М." ЕООД стока за режим допускане за свободно обращение с Митническата декларация /МД/ с МРН 19BG001008013523R0 от 28.11.2019 г. в размер на 55 445,28 лева, в резултат на която корекция е начислен допълнително ДДС в размер на 5 051,26 лева, ведно с лихви за забава на основание чл. 114 § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013г. и чл. 59 ал. 2 от ЗДДС. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На 28.10.2019 г. с митническа декларация МРН 19BG001008013523R0/28.11.2019 г. от "М." ЕООД в качеството му на вносител и декларатор под режим "Допускане за свободно обращение" е поставена стока "сушени смокини" с тегло 10 501 нето кг. с код по КН 0804 20 90, с условие на доставка FOB и държава на произход Турция. Към митническата декларация е приложена търговска фактура с 125696/09.10.2019 г., издадена от Toroslular Gida Sanayi ve Tigaret ltd., като декларираната стока е част от количеството по гореописаната фактура. Като предходен документ е приложена МД за специален режим "Митническо складиране" с MРН 19BG001007010960R3/23.10.2019 г. При декларирането на стоката за допускане до свободно обращение на основание чл. 70 от Регламент 952/2013 г. посочената митническата стойност на стоката "сушени смокини" е 30 189,01 лв. или 2.89 лв/кг., определена въз основа на фактура с 125696/09.10.2019 г. с условие на доставка FOB при валутен курс 1.76950 лв./USD. С писмо peг. 32-349380/03.12.2019 г. на Директора на ТД "Южна морска" във връзка с предприети действия за проверка на декларираната митническа стойност на стоката по МД с МРН 19BG001008013523R0/28.11.2019 г. при прилагане на разпоредбите на чл. 140, § 1 от Регламент за изпълнение /ЕС/ 2015/2447 от жалбоподателя е изискана допълнителна информация, а именно договори, счетоводна отчетност, бизнес кореспонденция, разписки за извършени плащания, продажни цени, както и легализиран превод на търговски и други документи относно определянето на митническата стойност на стоката по митническата декларация. В отговор с писмо peг. 32-363277/16.12.2019 г. от "М." ЕООД са представени освен приложените към МД документи и копие на договор за покупка 7/А09700, копие на износна декларация от държавата на изпращане, нотификация за извършен превод към доставчика, платежно нареждане за депозит и търговски фактури за реализация н стоките на вътрешния пазар. При проверката на митническата стойност, митническите органи са извършили справка в системата "THESEUS" на Joint Research Centre към ЕК, според която справедливата цена на стоката - сушени смокини, е 3.47 /кг. /6, 79 лв./кг./. За проверка на средните ценови стойности за 2018 г. на внасяна стока "сушени смокини" от Турция е направена справка на страницата за търговска статистика на Европейската Комисия, като е установено, че според данните за 2018 г. за 28-те членки на ЕС, общите стойностите за внос в ЕС от Турция са изчислени на 3.94 /кг. Извършено е и допълнително проучване на база сравнителен анализ на наличната информация в митническата информационна система. Изготвена е справка, съгласно която за периода от 01.01.2019 г. - 23.10.2019 г. са декларирани стоки със същото описание, изпратени от Турция, от други вносители с изчислена митническа стойност в диапазона от 5.28 лв/кг. до 13.23 лв./кг. След анализ на събраната информация митническите органи са приели от една страна, че представената допълнителна информация от жалбоподателя - договор, платежни нареждания, фактури за последващи продажби потвърждават декларираната от него митническа стойност, но от друга страна, не са получили задоволителна информация относно необичайно ниската цена на внесените от него стоки в сравнение със средностатистическия размер на покупните цени при вноса на сходни стоки. Със съобщение изх. 32-9836/10.01.2020 г. на основание чл. 22, § 6, във вр. с чл. 29 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. дружеството жалбоподател е уведомено на 14.01.2020 г. за предстоящо издаване на решение, с което се определя нов размер на задължение по митническата декларация. Със съобщението дружеството е уведомено и за мотивите. С придружително писмо с вх. 32-41665 от 06.02.2020 г. от жалбоподателя са представени заверени копия на документи, придружаващи пратката от сушени смокини, внос от Турция, в т.ч. копие на платежни нареждания за заплащане на ДДС в размер на 6 112,65 лева на 28.11.2019 г. и за внесен депозит в размер на 5 000 лева на 29.11.2019 г., копие на нотификация от банката за плащане по търговска фактура 125696/09.10.2019 г., копия на фактури за реализация на стоката в България, издадени в периода 01.11.2019 г. - 24.01.2020 г. В мотивите на оспореното Решение 32-56963/20.02.2020 г. на Директора на ТД "Южна морска" е посочено, че съмненията по отношение на декларираната от "М." ЕООД договорна стойност на стоките по МД с MRN 19BG001008013523R0/28.11.2019 г. не са отпаднали, поради което административният орган е приел, че същата не може да се определи съгласно чл. 70, §1 от Регламент /ЕС/ 952/2013 и е определил нова митническа стойност на стоката посредством метода, посочен в чл. 74, § 2, б. "б. " от Регламент /ЕС/ 952/2013, в размер на 55 445,28 лв. Митническата стойност, определена при прилагане на този метод, е на база договорната стойност на "сходни стоки"- "сушени смокини Garland, сушени смокини Natural", с държава на произход Турция и количество - 19 992 кг., за които е установено при проверка, че са поставени под режим допускане за свободно обращение и крайна употреба в приблизително същия момент с митническа декларация MRN 19BG005811004342R5/28.10.2019 г. и чиято митническа стойност е най-ниска - 5.28 лв. на кг. Съдът е приел въз основа на установените факти, че оспорването е допустимо, а оспореното решение е издадено от компетентен орган при спазване на административнопроизводствените правила. За да възприеме същото и за материално законосъобразно е счел, че митническият орган е посочил и доказал конкретните обстоятелства, поради които не приема, че декларираната от М. ЕООД не е договорната стойност на стоките и е установено, че стоките по митническа декларация MRN 19BG005811004342R5/ 28.10.2019 г. действително са сходни (с позоваване на конкретно посочените сортове и държава на произход). Посоченото е, че представеният договор е без дата, липсват данни уговорената в него цена да е резултат от било то дълготрайни взаимоотношения и/или търговска отстъпка в полза на купувача; на лице е разлика между описанието на размер на смокините във фактурата и представените сертификати за анализ, в представените фактури за последващо реализация на стоките те не са описани по сорт, размер, качество или страна на произход, като продажната цена е или по-ниска или твърде близка до покупната. Фактът, че процесната покупка касае 22 501 кг., част от които са внесени с процесната МД,, а с МД 19BG005811004342R5/30.10.2019 г. 19 992 кг, както и че е на лице по първата условие FOB, а по-втората CPT, е счетено че не обосновава различен извод от този, сторен от митническите органи, че обявената стойност по процесната МД от М. ЕООД значително се различава от цената на други вносители. Представените от последното писмени доказателства, вкл. такива за плащане по издадената му от турското дружество фактура, не потвърждават твърденията му, че декларираната стойност е действителната договорна стойност на стоките. Настоящата касационна инстанция преценява така постановеното решение като валидно, допустимо, но неправилно поради следните съображения: На първо място неоснователно се явява твърдението за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила в дейността на първоинстанционния съд. Съдебният акт съдържа собствени фактически и правни установявания, като правилността на същите е въпрос на преценка относно обосноваността и съответствието с материалния закон на решението на състава на АС - Бургас. Както правилно е приел съставът на АС- Бургас правната уредба на Съюза относно митническото остойностяване цели да установи справедлива, еднообразна и неутрална система, която изключва използването на произволно определени или фиктивни митнически стойности - Решение от 19 март 2009 г., Mitsui & Co. Deutschland, C-256/07, т. 20; Решение от 15 юли 2010 г., Gaston Schul, С-354/09. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от МКС, митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, т. е. действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от МКС. Освен това митническата стойност трябва да отразява реалната икономическа стойност на внесената стока и да отчита всички елементи на стоката, които имат икономическа стойност - Решение от 16 ноември 2006 г., Compaq Computer International Corporation, С-306/04, т. 20. Когато митническата стойност не може да бъде определена по правилата на чл. 70 МКС, остойностяването на внасяните стоки се извършва по реда на чл. 74 МКС при последователно прилагане на методите в чл. 74, § 2, букви а) до г), докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Цитираните критерии за определяне на митническата стойност са в отношение на субсидиарност и само когато митническата стойност не може да бъде определена чрез прилагането на дадено правило, следва да се приложи систематично следващото правило в установената поредност. Съгласно чл. 141, § 1 от Регламента за прилагане, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на чл. 74, § 2, буква а) или б) МКС се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Когато не може да се установи такава продажба, митническата стойност се определя, като се има предвид договорната стойност на идентични или сходни стоки, продавани на различно търговско равнище или в различни количества. Тази договорната стойност следва да се коригира, за да се вземат предвид разликите, дължащи се на търговското равнище и/или количествата. Член 141, § 3 от Регламента за прилагане предвижда, че когато се установи повече от една договорна стойност на идентични или сходни стоки, за определяне на митническата стойност на внасяните стоки се използва най-ниската от тези стойности. Понятията "идентични стоки" и "сходни стоки" са дефинирани съответно в чл. 1, § 2, т. 4) и т. 14) от Регламента за изпълнение /ЕС/ 2015/2447, сочещи, че "идентични стоки" са стоките, произведени в същата държава, които са еднакви във всяко отношение, включително физическите им характеристики, качеството и репутацията им. Незначителните различия във външния вид не изключват стоките, които в друго отношение отговорят на определението, от третирането им като идентични. "Сходни стоки" са стоки, произведени в същата държава, които въпреки че не са еднакви във всяко отношение, имат подобни характеристики и подобни съставни материали, което им дава възможност да изпълняват същите функции и да бъдат взаимозаменяеми в търговско отношение. Сред факторите, които определят дали стоките са сходни, са качеството на стоките, репутацията им и съществуването на търговската марка. Независимо, че при митническото остойностяване на стоките приоритетна е договорната стойност по чл. 70 от МКС, разпоредбата на чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1 от МКС, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за прилагане, те могат да отхвърлят декларираната цена. Тежестта за доказване на наличието на основателни съмнения обаче лежи върху митническите органи и е предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност. В Решението по дело С- 263/06, т. 52 Съдът на ЕС разяснява, че за да не изглежда намесата на администрацията непропорционална при процедурата по чл. 140, § 1 от Регламента за прилагане, то съмненията в справедливостта на декларираната митническа стойност следва да са надлежно мотивирани, а изисканата от декларатора допълнителна информация да е пряко свързана с тези съмнения и да е съобразена с възможностите му. Задължението за мотивиране на решението за стартиране на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане и впоследствие на решението за корекция, произтича от общото правило на чл. 22, § 7 от МКС, изискващо митническите органи да мотивират всяко неблагоприятно за заявителя решение. Зачитането на правото на защита представлява основен принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага във всеки случай, когато административен орган възнамерява да приеме акт, увреждащ лицето, към което е насочен - Решение от 18 декември 2008 г., Sopropй, C-349/07, т. 36. В рамките на процедурата по чл. 140 от Регламента за прилагане гарантирането на този принцип изисква лицето да е надлежно уведомено за обстоятелствата, на които се основават съмненията и именно в тази връзка да е изискана обосновка на договорната стойност. Именно тук касационната инстанция констатира необоснованост в изводите на първоинстанционния съд относно справянето с така възложената доказателствена тежест от страна на администрацията и спазването на административно производствените правила при издаването на оспореното Решение. В случая това последно посочено изискване не е спазено при уведомяването на вносителя. Противно на възприетото от състава на първата инстанция същият не е запознат от митническите органи с релевантните към процедурата по чл. 140 във вр. чл. 141 от Регламента за прилагане обстоятелства за определяне на митническата стойност съобразно договорната стойност на сходни стоки. Действително, от оспорващия са изискани допълнителни документи, обосноваващи декларираната МС, но от митническия орган не са посочени обстоятелствата, породили съмненията в действителността на договорната стойност.