Решение № 136 от 15.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2130/2014 г.

Решение № 136 от 15.10.2015 г. на ВКС по т. д. № 2130/2014 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Тотка Калчева Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Х. С., [населено място] срещу решение № 131/29.01.14 г., постановено по гр. д. № 4131/12 г. от Софийския апелативен съд, с което частично е отменено решение от 13.07.12 г. по гр. д. № 8704/11 г. на Софийския градски съд и е отхвърлен искът на касатора против [фирма], [населено място] за заплащане на основание на чл. 226, ал. 1 КЗ на сумата от 70000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от телесни увреждания при ПТП на 21.08.10 г. и е потвърдено решението в частта за отхвърляне на иска до предявения размер от 200000 лв.

Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради необоснованост, нарушения на материалния закон и на процесуалните правила и моли за неговата отмяна.

Ответникът [фирма], [населено място] оспорва жалбата.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение констатира следното:

За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 21.08.10 г. при ПТП на ищцата (настоящ касатор) са причинени телесни увреждания, като вина за настъпването им има лицето Х. Т., водач на МПС и застрахован при ответника по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Въззивният съд е констатирал, че образуваното наказателно производство срещу Т. за престъпление по чл. 343, ал. 1, б. "б" вр. чл. 342, ал. 1 НК е прекратено с постановление от 15.06.11 г. от прокурор при ОП - [населено място], тъй като лицето към момента на извършване на деянието не е разбирало свойството и значение на извършеното и не е могло да ръководи постъпките си. Решаващият състав е назначил психиатрична експертиза и на база на заключението на същата е приел, че делинквентът страда от психично заболяване - биполярно афективно разстройство, като към момента на непозволеното увреждане не е могъл да разбира и да ръководи постъпките си. Изложените съображения за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение по чл. 226, ал. 1 КЗ са основани на характера на отговорността на застрахователя, която е функционално обусловена от задължението на застрахования да обезщети вредите на третото пострадало лице. Въззивният съд е приел, че застрахователната защита отпада, когато застрахованият е освободен от отговорност, какъвто е случаят по чл. 47 ЗЗД за неспособния делинквент.

С определение № 265/14.04.15 г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: "Застрахователното покритие по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите включва ли в обема си случаите, при които увреждането е причинено от лице, което е неспособно по смисъла на чл. 47 ЗЗД?"

Становището на състава на ВКС произтича от следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 257, ал. 1 КЗ обект на застраховане по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство.

По силата на уредената по българското законодателство отговорност за причиняване на вреди в нормите на чл. 45 - 54 ЗЗД вината на делинквента при непозволеното увреждане се предполага до доказване на противното, а безвиновна отговорност е предвидена в разпоредбите на чл. 49 и чл. 50 ЗЗД.

Специален състав за изключване на отговорността на делинквента е въведен с правилото на чл. 47, ал. 1 ЗЗД по отношение на неспособния да разбира или да ръководи постъпките си, но ако към момента на увреждането е бил в това състояние, което не е причинено виновно от него. За обезщетяване на вредите, причинени от неспособния, отговарят на лично основание лицата по чл. 47, ал. 2 ЗЗД.

В този смисъл и съгласно ППВС № 7/77 г. от 4.10.78 г. отговорността на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" е функционална, тъй като е обусловена от отговорността на самия застрахован. Отговорността на застрахователя се ангажира и при безвиновната деликтна отговорност по чл. 49 и чл. 50 ЗЗД. В ППВС № 7/77 г. е дадено разрешение, че суброгацията на застрахователя включва и възможността той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, което предполага осъществено изпълнение от застрахователя по реализирана срещу него отговорност на посочените основания. Предвид на гаранционно - обезпечителния характер на отговорността на застрахователя същата се реализира за обезщетяване на вредите на пострадалите от настъпило застрахователно събитие лица в обема на отговорността за непозволено увреждане по чл. 45 - 54 ЗЗД, поради което включва: виновната отговорност на делинквента по чл. 45 ЗЗД; безвиновната отговорност на възложителя на работата по чл. 49 ЗЗД и на собственика или надзорника върху вещи по чл. 50 ЗЗД; както и виновната отговорност на трети лица по чл. 47 и чл. 48 ЗЗД. Изключването на отговорността на делинквента има за последица и освобождаване от отговорност на застрахователя при неизбежната отбрана по чл. 46 ЗЗД, както и при изключване на личната отговорност на лицата по чл. 47, ал. 2 и по чл. 48, ал. 3 ЗЗД в случаите на невъзможност да предотвратят настъпването на вредите. В контекста на поставения в настоящото производство въпрос неспособният да разбира или да ръководи постъпките си отговаря за причинените на трети лица вреди, ако виновно се е поставил в това състояние. Лицето, което не разбира или не е в състояние да ръководи постъпките си е освободено от отговорност за вредите, причинени в състояние на неспособност по чл. 47, ал. 1 ЗЗД, като в този случай отговорността се носи от лицето, задължено да упражнява надзор над него.

Изводът, който се налага е, че застрахователят на гражданската отговорност не отговаря пред увредените лица в хипотеза на неспособност на делинквента към момента на увреждането, който е освободен от отговорност по чл. 47, ал. 1 ЗЗД и ако надзорникът на неспособния е освободен от отговорност по чл. 47, ал. 2 ЗЗД. Застрахователят на гражданската отговорност отговаря пред увредените лица за вредите причинени от лице, което не е било неспособно към момента на настъпване на застрахователното събитие, или дори и ако е било неспособно, то само` виновно е причинило неспособността си, или ако отговорността се поема от надзорника на неспособното лице.

Обезщетяване на пострадалия в случаите, при които неспособният не отговаря за причинените вреди спрямо уредените лица и застрахователят не отговаря съгласно чл. 257 КЗ по задължителната застраховка "Гражданска отговорност", не е предвидено в закона. Предвид на отговорността на Гаранционния фонд в хипотеза на причиняване на вреди от неидентифицирано МПС по чл. 288, ал. 1, т. 1 КЗ и съгласно с предназначението на гражданската отговорност на автомобилистите, то предмет на бъдеща законодателна уредба би следвало да бъде и отговорността за вреди, причинени от освободено от отговорност неспособно лице.

По изложените съображения на поставения правен въпрос следва да се отговори в следния смисъл: Застрахователното покритие по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 257, ал. 1 КЗ включва в обема си случаите, при които увреждането е причинено от лице, което е неспособно по смисъла на чл. 47, ал. 1 ЗЗД, но само ако това лице е причинило само` виновно неспособността си към момента на настъпване на застрахователното събитие или ако за причинените вреди по правилото на чл. 47, ал. 2 ЗЗД отговаря лицето, което е задължено да упражнява надзор над неспособния. Застрахователното покритие по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите по чл. 257, ал. 1 КЗ не включва в обема си случаите, при които увреждането е причинено от лице, което е неспособно по смисъла на чл. 47, ал. 1 ЗЗД към момента на увреждането, и неспособността е установена в процеса по реализиране на отговорността на застрахователя, и, ако в тази хипотеза, не се ангажира отговорността на лицето, задължено да упражнява надзор върху неспособния.

По същество на касационната жалба.

Неоснователно е касационното оплакване за нарушаване на материалния закон. Според касатора задължителната имуществена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите покрива отговорността за причинените вреди, свързани с притежаването и използването на МПС, докато приетото разрешение от въззивния съд е, че независимо от настъпване на вредата, няма лице, което е отговорно за поправянето й. Основанието по чл. 281, т. 3, пр. 1 ГПК не е налице предвид на отговора на въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, като същият е относим към правилното приложение на закона. Въззивният съд е отхвърлил иска не поради неправилно приложение на материалния закон, а с оглед на приетите за установени факти и обстоятелства по спора, които са формирали изводите му за освобождаване на застрахователя от отговорност.

Въведените основания по чл. 281, т. 3, пр. 2 и пр. 3 ГПК за отмяна на въззивното решение са налице. Изводът на решаващият състав, че причинителят на увреждането Х. Т. е страдал от психично заболяване - биполярно афективно разстройство и към момента на увреждането - 21.08.10 г. е бил в психотично състояние с шизоафективен облик, като не е могъл да разбира и да ръководи постъпките си, е основан на заключението на изслушаната във въззивното производство психиатрична експертиза. Вещото лице се е позовало на медицинска документация и на събраните в производството гласни доказателства. На основание на медицинската документация, отразена в заключението, правилно е прието, че Т. страда от психиатрично заболяване от 1999 - 2000 г. с поставена от специалистите диагноза биполярно афективно разстройство с настъпило влошаване през пролетта на 2010 г., когато му е предписано ново лечение. Извън тази медицинска документация вещото лице е изразило мнение за съществуването на шизофренен, а не маниен облик на заболяването на база на поведението на Т., съобщено от свидетелите по делото, поради което даденото заключение е за психотично състояние с шизофренен облик. Доколкото изводите са основани на гласните доказателства следва да се отчетат следните обстоятелства: Свидетелят К., който е бил лекуващ лекар на делинквента, обяснява, че Т. продължително време е бил в добро състояние - в ремисия; бил е стриктен пациент; не е правил тежки пристъпи и между пристъпите е имал критичност към заболяването си. Последните впечатления на свидетеля за състоянието на Т. са от пролетта на 2010 г. Свидетелката Т. - майка на делинквента, също потвърждава, че синът й не е имал сериозни сривове и при последната им среща е бил в добро състояние, като е помагал на нея и на баща си във връзка с тяхно заболяване. Всички останали факти, съобщени от свидетелката, не са основани на непосредствени впечатления - неизвестно от кого и кога получена информация за изхвърляне на лекарствата от Т. и за разговори по телефона с починалия й баща за състоянието на сина й. В този смисъл факти за състоянието на Т. за период, близък до настъпване на увреждането (няколко часа по-рано) са основани на проведени телефонни разговори и са съобщени единствено от майката на делинквента, поради което, преценени съгласно чл. 172 ГПК с оглед на всички други данни по делото, не доказват състоянието на Т. към момента на причиняване на увреждането. Правилно и в съответствие с процесуалните правила въззивния съд не се е позовал на данните (експертиза и свидетелски показания) от досъдебното наказателно производство, приключило с постановление за прекратяване.

По тези съображения настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение е необосновано с оглед на приетия за установен факт по делото относно психичното състояние за делинквента към момента на увреждането и на формирания въз основа на него извод, че същият е бил неспособен да разбира или да ръководи постъпките си. Не е налице неспособност на застрахования по смисъла на чл. 47, ал. 1 ЗЗД и не е опровергана презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД, поради което следва да се ангажира отговорността на застрахователя на гражданската му отговорност на основание чл. 226, ал. 1 КЗ.

Съставът на I търговско отделение на ВКС определя размера на дължимото обезщетение по критериите на чл. 52 ЗЗД, като отчита характера и степента на уврежданията на пострадалото лице - разкъсване на диафрагмата, разкъсване на слезката и загубата й, хемоперитонеум - кръв в коремната кухина, счупване на лява бедрена кост и контузии на гръдния кош и корема; претърпените медицински манипулации - за отстраняване на слезката, за зашиване на диафрагмата, кръвна репозиция и метална остеосинтеза; периода на възстановяване - около 6 месеца и допълнителна операция за изваждане на метала в бедрената кост, както и остатъчни два деформитета - отклоняване навън с 5 градуса на бедрените кости и удължаване й с 3 см., водещо до куцане, включително продължаващи болки, налагащи прием на обезболяващи. Справедливото обезщетение съдът определя на сумата от 80000 лв.

Обжалваното въззивното решение следва да се отмени и искът да се уважи в размер на 80000 лв. ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на увреждането - 21.08.2010 г. до окончателното й изплащане.

По разноските. Разпределението на отговорността за разноските следва да се извърши съобразно с уважената и отхвърлената част на иска. Ответникът следва да заплати на касатора разноски в размер на 320 лв., а касаторът на ответника - в размер на 519 лв., както и юрисконсултско възнаграждение за трите съдебни инстанции общо от 9830 лв. С оглед на присъдените разноски от въззивния съд, които са съобразени с направена от първоинстанционния съд компенсация, следва въззивното решение да се отмени изцяло в частта за разноските и с настоящото решение всяка от страните да понесе отговорността за разноските. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати държавна такса в размер на 6400 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд