Решение № 262 от 13.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 683/2014 г.

Решение № 262 от 13.06.2014 г. на ВКС по н. д. № 683/2014 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Производството е образувано по искане на задочно осъдения М. Й. за възобновяване на нохд № 2375/2012 г., по описа на Районен съд /РС/-Варна и за отмяна на обявената на 05.12.2012 г. присъда, на основание чл. 425, ал. 1, вр. чл. 423, ал. 1 от НПК. В открито съдебно заседание на 10.06.2014 г. осъденото лице и упълномощеният му адвокат поддържат заявените претенции, като поставят акцент на незнанието на М. Й. за проведения срещу него наказателен процес и за постановения съдебен акт. Прокурор от ВКП дава заключение за основателност на искането. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъда № 542 от 05.12.2012 г., по нохд № 2375/2012 г., Варненски РС е признал М. К. Й. за виновен в извършено на 16.04.2008 г., в [населено място], престъпление по чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК и при условията на чл. 54 от НК му наложил наказания - лишаване от свобода за срок от ЕДНА ГОДИНА, при строг режим на изтърпяване в затвор, и лишаване от право да упражнява професия и дейност като материално-отговорно лице за ТРИ ГОДИНИ. С визирания съдебен акт в съответствие с предписанията на чл. 68, ал. 1 от НК е приведена в изпълнение определената по нохд № 908/2006 г. на Силистренски РС санкция - лишаване от свобода за срок от ДВЕ ГОДИНИ, при строг режим на изтърпяване в затвор. Първоинстанционната присъда не е била предмет на въззивна и касационна инстанционна проверка, и влязла в сила, с произтичащите от това необжалваемост и юридически стабилитет. Депозираното искане за възобновяване на нохд № 2375/2012 г. на Варненски РС е допустимо за разглеждане в настоящото производство, при съблюдаване изискванията на чл. 423 от НПК, като преценката на приложената документация и интерпретацията на действащата уредба, сочат и на неговата основателност. Правото на задочно осъдения да иска отмяна на постановената и влязла в сила присъда, по реда на извънредния способ за съдебен контрол, при всяко обективно незнание за започване на наказателното преследване срещу него в досъдебната и съдебна фаза, е предоставено от разпоредбата на чл. 423 от НПК. Формираният правен извод се обосновава от граматическото, семантическо и историческо тълкуване на визираната процесуална норма, с оглед съзнателно използваното терминологично понятие наказателно производство, и предвид допълнителните уточнения в чл. 423, ал. 1 НПК със ЗИДНПК /ДВ, бр. 109/2008 г./ Очертаните процесуални предписания са предпоставени от регламентираните в чл. 55 от НПК основни права на обвиняемия /подсъдим/ в наказателния процес, между които и това да участва лично в наказателното разследване във всичките му фази и стадии на развитие, чрез даване на обяснения по обвинението, представяне на доказателства, предявяване на искания и на възражения. Законодателят е отговорил нормативно на изискванията на чл. 6, т. 3, б. "а", "b", "c" и "d" от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, /КЗПЧОС/ за справедлив процес, свързан с правото на всеки подробно да бъде информиран за характера и причините на обвинението срещу него, да се защитава лично или да ползва квалифицирана адвокатска помощ, да присъства непосредствено при разпита на свидетели и в извършването на други процесуално-следствени действия, посочени от обвинителната власт и защитата, или реализирани по служебен почин от решаващия орган. Разпоредбата на чл. 423 от НПК е съобразена и с практиката на Съда в Страсбург, изрично установяваща на лицата, осъдени задочно, да бъде осигурен достъп до съдебна инстанция, която да се произнесе по искането им за проверка на правилността на влязлата в сила присъда. Внимателният преглед на представените по делото писмени материали предпоставя заключение, че осъденият Й. не е участвал лично при проведеното наказателно разследване. Досъдебно производство № 768/2008 г. на III-то РУП-ОД на МВР, гр. Варна е образувано на 04.08.2008 г. срещу М. Й. В рамките на реализираната от компетентните органи процесуална дейност са положени изключителни усилия от разследващите за намиране на съпричастното към инкриминираното престъпно посегателство лице, с цел привличането му в качеството на обвиняем. Изпратени са призовки на известните в страната адреси на местоживеене на М. Й. /в [населено място] и [населено място]/, изискани са официални справки от Дирекция "Изпълнение на наказанията" при МП и от Националната следствена служба, и лицето е обявено за общодържавно издирване с телеграма № 24438/12.05.2008 г. В резултат на реализираните оперативни мероприятия, по делото е постъпила информация, че М. Й. е подал заявление в Консулската служба към Посолството на Република България, в [населено място], Португалия, за издаване на нови документи за самоличност /лична карта и паспорт/, в което бил посочен актуален адрес на местопребиваване в Португалия и номер на мобилен телефон. На 04.04.2011 г. и 22.06.2011 г. са проведени телефонни разговори с М. Й., удостоверени с писмен протокол, при които той бил уведомен да се яви съответно на 10.06.2011 г. и 16.07.2011 г. в сградата на III-то РУП-ОД на МВР, [населено място] за повдигане на обвинение. Поради неявяването на лицето на цитираните дати и последвалите неуспешни опити за телефонна връзка с него, на 30.09.2011 г., при нередовна процедура по призоваване, М. Й. е привлечен в качеството на обвияем, на основание чл. 269, ал. 3, т. 4, б. "в" от НПК. Очертаният процесуален недостатък е саниран с изготвяне на молба за правна помощ до компетентните съдебни власти на Португалия за връчване на призовка на М. Й., изискваща явяването му в Полицията, за повдигане на обвинение на 30.01.2012 г. или 27.02.2012 г. Получените материали, касаещи изпълнението на поръчката и установяващи, че търсеното лице не живее вече на посочения адрес в Португалия и местопребиваването му в страната е неизвестно, предпоставило привличането му като обвиняем за престъпно деяние по чл. 201, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, на 27.02.2012 г., при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. "а" от НПК, с участието на назначен служебен защитник. На 07.05.2012 г., по внесен от РП - Варна обвинителен акт срещу М. Й., е образувано нохд № 2375/2012 г. на Варненски РС. В съдебната фаза на наказателния процес решаващият орган е предприел необходимото за надлежното уведомяване на подсъдимото лице за предстоящото производство и поради обективната невъзможност да бъде намерено, дал ход на делото, в открито заседание на 26.09.2012 г. при задочна процедура по чл. 269, ал. 3, т. 2 и т. 4, б. "а" от НПК, финализирала с осъдителна присъда на 05.12.2012 г. В изпълнение на обявения и придобил юридически стабилитет съдебен акт, М. Й. е задържан в [населено място], Германия и екстрадиран в България на 21.02.2014 г. Визираната фактология обосновава налични предпоставки за възобновяване на делото, по предвидения в чл. 423 от НПК ред. В обсега на проведеното досъдебно разследване, чиито времеви параметри сочат на следващ заминаването на Й. в чужбина период, срещу лицето не е повдигнато и предявено обвинение, очертаващо с изискуемата се от закона конкретика инкриминираното престъпление, и на същото не са наложени мерки за процесуална принуда, с произтичащите от това задължения и ограничения. Правната норма на чл. 6 от КЗПЧОС и константната практика на Европейския съд по приложението й, лимитират търпимост към задочното производство в процесуална ситуация на налична яснота за причините и характера на обвинителната теза и при доказан последващ отказ на обвиняемото /подсъдимо/ лице да се яви по делото и да се защитава, или на бягство от правосъдието, каквито обстоятелства не се установяват в казуса, предмет на разглеждане по н. д. № 2375/2012 г. Процесуалната възможност обвиняемият /подсъдим/ да участвува в наказателното производство и да се защитава сам е основен елемент и същностна характеристика на правото на справедлив процес, поради което нежеланието за нейното реализиране трябва да бъде извън съмнение, да е резултат от достатъчна по обем и доказателствен интензитет информираност, липсващи в случая. Аргументи, подкрепящи изведеното заключение са инкорпорирани и в действащата до 29.11.2011 г. нормативна уредба и в актуалната редакция на разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК. Цитираната норма, с измененията в ДВ, бр. 109/23.12.2008 г., в сила от 27.12.2008 г., императивно предписва уважаване на искането на задочно осъдения за възобновяване на делото, поради неучастие в наказателното производство и предоставя възможност за лична защита- гаранция за справедлив процес, като допуска изключения при изпълнена процедура по чл. 254, ал. 4 от НПК и неявяване на подсъдимия в съдебно заседание без уважителни причини, или при негови прояви на недобросъвестност, изразили се в укриване от надлежните органи и в осуетяване на преследването. Установеният към момента регламент /ДВ, бр. 93/25.11.2011 г./ също е категоричен, че искането на осъдения по чл. 423, ал. 1 от НПК е основателно, освен ако след предявяване на обвинението в досъдебното производство, лицето се е укрило или неправомерно и виновно отклонило от разглеждане на делото в съдебната му фаза. Изложените съображения мотивират вътрешното убеждение на съда за необходимост от прилагане на извънредния способ за съдебен контрол по чл. 423 от НПК, чрез възобновяване на нохд № 2375/2012 г., отмяна на постановената по отношение на М. Й. присъда и връщане на наказателното дело на прокурора за ново разглеждане, в присъствието на осъдения и с осигурени реални възможности за упражняване на неговите процесуални права. При съблюдаване на изискванията на чл. 423, ал. 4 от НПК, настоящият съдебен състав намира, че с оглед приобщените фактически данни за продължителен престой на задочно осъдения в чужбина и за предходното му осъждане, индициращи на опасност от укриване и извършване на престъпления; и предвид необходимостта от бързина и своевременност на предстоящите процесуално-следствени действия, обусловена от предявения в чл. 6, т. 1 от КЗПЧОС и чл. 22 от НПК стандарт за разумен срок на наказателното производство, е наложителна мярка за неотклонение задържане под стража. Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1, вр. чл. 423, ал. 1 и 4 от НПК, Върховният касационен съд