Решение № 8122 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10218/2010 г.

Решение № 8122 от 8.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10218/2010 г., I о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ и е образувано по касационната жалба "ВИТУЛАНО БЪЛГАРИЯ" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Велики Преслав против решение № 1341 от 30.06.2010 г., постановено по адм. д. № 2871 по описа за 2009 г. на Административен съд - Варна. Релевират оплакване за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция ОУИ гр. Варна не изразява становище по нея. Представителят на върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима за разглеждане по същество, но е неоснователна. На задълженото лице е извършена ревизия по приложение на ЗДДС, приключила с обжалвания пред Административен съд - Варна ревизионен акт № 270900162 от 17.07.2009 г., издаден от главен инспектор по приходи при ТД на НВАП гр. Шумен, с който на дружеството "ВИТУЛАНО БЪЛГАРИЯ" ЕООД, с който на дружеството са определени данъчни задължения, представляващи ДДС за внасяне в размер на 25 039.66 лв., произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури № № 22 и 23/27.01.2009 г. с доставчик "Намир" ООД и фактура № 7/28.01.2009 г. с доставчик "ДЖАН" ЕООД. Ревизионният акт е потвърден с решение № 514 от 18.09.2009 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ТД на НАП гр. Варна. С обжалваното в настоящото касационно производство решение Административен съд - Варна е отхвърлил жалбата на дружеството против ревизионния акт, като е споделил изцяло констатациите на ревизиращия орган относно липсата на представени от преките доставчици доказателства, от които да се направи извод за реалност на доставките. За да достигне до този п равен извод, обосноваващ неоснователност на жалбата на "ВИТУЛАНО БЪЛГАРИЯ" ЕООД против ревизионния акт, съдът е обсъдил писмените доказателства, събрани в хода на ревизията от данъчния орган, представените от жалбоподателя писмени доказателства, както и двете заключения - основно и допълнително на допуснатата и заслушана по делото съдебно-икономическа експертиза. Видно от преписката по делото, жалбоподателят е упражнил право на приспадане на данъчен кредит по доставка, а 5000 кг. орехови ядки по фактура 7/28.01.2009 г. за данъчния период м. януари 2009 г. в размер на 8000 лв. с данъчна основа 40000 лв. и доставчик "Джан" ЕООД. В хода на ревизията данъчният орган е извършил насрещна проверка на доставчика, който според него е представил непълни документи установяващи реалност на същата. Данъчният орган е посочил в констатациите си, че при доставчика липсват документи за счетоводното отразяване на доставката съгласно изискванията на закона за счетоводството. Не са били представени и доказателства за реалното й извършване - като например кантарни бележки, складови разписки, удостоверяващи съхранение и експедиране, изписването и заприхождаването на стоката като материални запаси. Установено е било, че дружеството доставчик не е разполагал с персонал, назначен за производство на този вид стока, както и помещения за извършване на този вид дейност. По отношение на тази доставка съдът е споделил изцяло констатациите на ревизиращия орган. Решението в тази част е обосновано и правилно. Съпоставени, събраните в хода на ревизията писмени доказателства и тези, представени в хода на съдебното обжалване, не могат да опровергаят изводите за липса на категорични доказателства за реалност на извършване на доставката. До този извод се стига след установяване на липса на доказателства за трудова и материална обезпеченост на доставчика да извърши доставка на стоката - орехови ядки. Въпреки, че жалбоподателя се позовава на доказателства за транспортиране на стоката, представите товарителници не могат да обосноват извод, че процесната стока е била предмет на реална доставка, още повече, същата не е счетоводно отразена в счетоводството съгласно изисквания на Закона за счетоводството. За проверявания данъчен период - м. януари 2009г на жалбоподателя е отказано правото на приспадане на данъчен кредит и по фактури 22 и 23 от 27.01.2009 г., с доставчик "Намир" ООД. Данъчната основа на доставките е съответно 24177.60 лв. и 61020.70 лв. Ревизионният орган е приел, че липсват доказателства за реалност на обективираните във фактурите доставки, като въз основа на събраните в при насрещната проверка в хода на ревизията доказателства е счел, реалността на доставката е недоказана. Доставчикът на жалбоподателя не е представил исканите от данъчния орган доказателства, от огледа на складовата база не се установява наличие на материална обезпеченост за извършването й. Извършена е била проверка и на доставчици на дружеството "Намир", които са физически лица, които са декларирали пред данъчния орган, че не са добивали, продавали или купували орехови ядки. Съдът е обсъдил заключението на вещото лице по приетата по делото съдебно-икономическа експертиза и за това, че към датата на извършване на доставката доставчикът е разполагал със стокова наличност от 11925.35 кг ядки за да достави на жалбоподателя 11 6712 кг ядки, идентичност на стоката по счетоводни документи в наличност и тази, предмет на доставката, както и извършено плащане по РКО № 4/27.01.2009 г. на лицето Нами Хакем на сумата от 61 020.70 лв. Поради липса на представени писмени доказателства за посочените счетоводни операции и отразявания, съдът не е дал вяра и не е кредитирал заключението в тази част. За да обоснове правния си извод за липса на реална доставка по процесните две фактури, съдът се е мотивирал с липсата на доказателства за придобиването на стоката от прекия доставчик "Немир" ООД. Решението в тази част също следва да се приеме за правилно и обосновано. Неоснователни са възраженията наведени в касационната жалба за това, че извършените от жалбоподателя следващи вътрешно общностни доставки и доказателствата за тях, могат да послужат като доказателство за реалност на предходната доставка, по която е ползван данъчен кредит. По делото не е установена по безспорен начин връзката между двете доставки, както и че предмет на ВОСД се били именно вещите, придобити от предходната доставка. Процесните доставки се преценяват като реални въз основа на съвкупна преценка относно реалност на предходните доставки при категорична установеност на връзката им със следващите. Доказателствата за счетоводното й отразяване, за извършени транспортни разходи, материална и персонална обезпеченост на търговеца, се преценяват в съвкупност. Ето защо като правилен следва да се приеме извода, че липсата на счетоводни документи при доставчика за процесния период - м. януари 2009 г. сочи на необоснованост на изводите и заключението на вещото лице, и на недоказаност на твърденията за реалността на доставката. Предвид изложеното решението на Административен съд - варна следва да се приеме за правилно и да се остави в сила. Предвид изложеното, Върховният административен съд намира подадената касационна жалба за неоснователна, поради което и